Светител Теофан Затворник

 

Пътят към познание на истинската вяра

 

Първото и най-необходимо задължение на всеки човек е да има вяра или религия, тоест да познава по определен начин Бога и почитането Му или своите отношение към Него, или казано по друг начин, да се придържа към изповедание. Това задължение не толкова се препоръчва, колкото се проявява от само себе си. Природата на човешкия дух е такава, че той естествено се нуждае от Бога и Го търси, и се поставя в такива отношения към Него, каквито счита за законни. Вярата е семето и зародишът на всички задължения, както и на целия религиозно-нравствен живот на човека. Който няма никаква вяра, не е човек. Той няма образ там, където би следвало да има, а именно, в светилището на духа, тъй като религията е светиня, освещаваща цялото ни естество, както и отсъствието й го изкривява и извращава. Свети Исаак Сирин забелязва три състояния в човека. Първото е естествено. В него човек поради природата на духа си знае Бога и се бои от Него. От това състояние той при известни условия възхожда в друго, свръхестествено или благодатно. Третото състояние се получава при потапяне на човека в плътта или чувствеността, при което у него угасва светлината на духа, потъпкван от плътски копнежи. Тогава човек пада до нивото на животно, причислява се към неразумните животни и се уподобява на тях. С такъв човек не може и да се живее – с какво ще го обуздаеш, щом се разбеснее? Така че, точно тук трябва да отнесем и общоупотребявания израз: „Не знае Бога, не се бои от Бога”, с който се показва, че не трябва да имаме никакво отношение с даден човек.

Но задължението да имаме вяра още не определя самата вяра. Към това следва да се добави, че човек е длъжен да има не някаква каква да е вяра, а една определена, истинска вяра. Щом Бог е един и неизменен, щом човешката природа е една или едносвойствена, то и истинското отношение между Бога и човека може да бъде само едно, а затова и изразът на това отношение или истинското изповедание е едно. Към това едно и трябва да се придържа човек, в противен случай към какво ще се придържа? Към лъжа, призраци, фантазии. А какво достойнство има в тях? Това е все едно, някой бедняк, който не притежава нищо, да се вижда насън като голям богаташ. Лъжливата религия е подигравка с хората. Лъжливо изповядващият е като душевно болен човек, който говори възбудено, понеже има видения и му се привижда едно или друго. Но това все още е половин беда. Бедата е, че тук се крие не просто лъжа, не лъжа, която се разкрива със смях, а лъжа разкъсваща, горестна, отчаяна. Всички очакват да намерят в религията окончателното си успокоение и вечно блаженство. С тази увереност всеки се придържа към вярата си и я цени. Но е известно, че прикритостта на лъжата е възможна само по време на земния живот, а след смъртта веднага ще проличи колко здраво е онова, на което сме основавали надеждата си. И колко ужасяващо, колко сърцераздирателно ще бъде състоянието на оня, който тогава види, че е бил излъган!... Затова, докато все още има време, докато все още сме по пътя към окончателната и неизменна вечност, всеки трябва да изследва и да се убеди със сигурност, дали вярата, към която се придържа, е истинната вяра, и ако се окаже неистинна, да намери къде е единствената истинска, която истински води към Бога и несъмнено дарява вечно спасение. Господ не остави Себе Си незасвидетелстван (Деян. 14:17 – слав.), нито остави незасвидетелствана единствената истинска вяра в Него. Но когато Той допусна, заедно с нея на земята да съществуват и други вери и сякаш да си съперничат с нея, с това задължи всички да се придържат към вярата в Него не без разум, а на несъкрушими основания, заради които с пълно убеждение се отхвърля всичко останало. С това изследване се въздава чест на вярата и се запазва истинското достойнство на човека – като създание разумно, осъзнаващо и притежаващо съвест. Вярата ни в нашата вяра, тоест убедеността в истинността на православното християнско изповедание, трябва да бъде разумна. Затова Господ, за да предразположи към вяра в Себе Си и в Своето учение, каза: Изследвайте Писанията (Иоан. 5:39) и увещаваше към това чрез проповедта на Иоан Кръстител и чрез Своите чудеса. Апостолите в проповедта си също убеждаваха всички и приучваха към вярата единствено чрез убеждаване, а не чрез насилие. Самата твърдост на изповядването зависи от убеждението, а след това и целият живот в духа на вярата зависи от него. От безброй опити се вижда колко силно се подбуждат някои към съответстваща на вярата дейност от мига на осъзнаването на единствената й истинност и, обратно, как мнозина нехайно спят поради това, че не са довели това съзнание до яснота.

Как да се уверим и по какъв начин да изследваме коя вяра е истинската? Има два начина за това. Единият е външен, научен, а вторият е вътрешен – пътят на вярата. Първият се предлага обикновено в систематичното изложение на богословието. Той е реален и е изключително необходим за образованите, но очевидно не е всеобщ, понеже в основата си съдържа знания, които не са достъпни за всички. Не можем да не видим и че този път е много дълъг и труден и, което е особено характерно, настанявайки се в главата, оставя сърцето на самото себе си, на собственото му своенравие и свобода. Пътят на вярата е по-искрен, по-вътрешен, по-жив, по-многоплоден и по-общодостъпен. Това е молитва към единствения истинен Бог за вразумление. Има истинен Бог. Той ще ни каже волята Си за наше спасение с желанието, тя да бъде разбрана и изпълнена. Сега тя до такава степен е скрита или оплетена от хорски мъдрувания, че някои нямат достатъчно сили да се измъкнат от този лабиринт. А ако някой, чувствайки тази жизнено важна нужда, се обърне с вопъл, стенание, сърдечна болка към Бога, истинския Баща на всички човеци, към Бога, Който желае вярата в Него да бъде действена, може ли да стане така, че Той да не даде на такъв търсач категорично указание, за да го убеди в истинността й? Такава молитва съвсем не е изкушаване на Бога, макар да може да бъде превърната в такова, когато някой неискрено, само от любопитство би желал такива знаци. Примерите за убеждаване във вярата по този начин са почти повсеместни. Корнилий Стотник си изпросил по този начин вяра. Множество хора ходели при пустинници да ги питат за вярата, а те, вместо всякакви доводи, ги карали да се молят, и Бог им откривал истината. В смутни времена на ереси Бог въздигал човеци с голяма святост, обличал ги с чудодейна сила и ги поставял пред погледите на всички, като светила на светилник, за да светят на всички. И тъй като били, съсъди на вярата и на Божията сила, те служели на всички съмняващи се като верни показатели на истината. Всички очаквали или желаели да знаят, как един или друг свят мъж изповядва, и се придържали към неговото изповядване. Но защо да се напрягаме да търсим доказателства? Господ каза, че можем да получим всичко от Бога, молейки Му се с вяра, още повече, молейки се за вяра – началото и източника на всичко. Той Сам в последната Си молитва каза на Отца Си: Освети ги чрез Твоята истина (Иоан. 17:17), имайки предвид апостолите, а в тяхно лице – и всеки вярващ. Дори е несъмнено, че, тъй като истинската вяра по самия си произход е чудодейна, то тези чудодейни свидетелства трябва непрекъснато да пребивават в нея. И те пребивават. Един човек казал за себе си: „Когато гледам тези нетленни останки, изливащи целебна божествена сила, и си помисля, че духът, освещаващ това тяло, е изповядал същата вяра, към която и аз се придържам, у мен изчезва всяко съмнение, което врагът на истината понякога навява, и не мога да не се радвам, че на Бог Му е било угодно да ни даде такъв решителен и същевременно достъпен начин за убеждаване в истинността на светата вяра”. И наистина е така. Затова светите мощи са съвременни на християнството, непрекъснати са в него и са повсеместни. У нас, в Русия, такива има във всички кътчета, и то в какво количество! На Запад те престанали да се появяват заедно с отделянето от Изтока и с отпадането от истината, а за новите, образували се от папството изповедания няма какво и да говорим. Така че, ето къде е успокоителната проповед за истинската вяра! Но най-блажен от всички е онзи, който може да каже заедно с Иероним: „Вярата, която изповядвам, е истинна, тъй като чрез нея бях удостоен да получа Божествена сила, осезаемо действаща в мен. И езичниците имат писания и храмове, жертви, учители и книги, отчасти богопознание и някои добри дела, празници, молитви, всенощни бдения, и свещеници, и много други неща, но никой в целия свят не получава скритата в сърцето на християнина благодат и действие на Светия Дух, а единствено правилно кръстилите се в името на Отца и Сина, и Светия Дух получават чрез вярата тази благодат”.

Така че, ето го най-прекият път към откриване на истинската вяра! А именно: самата вяра, молитвата, непрекъснатостта на чудодействието в Църквата и особено вътрешната сила, доставяна във вярата.