Христос и децата

Под сянката на палма сядал, знам,
Христос след дългата умора.
Народът на тълпи се стичал там.
От детски глъч ехтял простора.

Апостоли по-смелите деца
възпирали. А те, смутени,
със силно развълнувани сърца,
напирали, към Него устремени.

­ Не им пречете! ­ казал с поглед благ
Христос ­ Учителят божествен.
Ръце разтварял за прегръдка пак.
О, миг вълнуващ и тържествен!

Кандилце

Срещу неделя мама пали
кандилцето, а то със златен плам
сърцето ми пресладко гали.
Превръща стаичката малка в храм.

Забравям лошите постъпки
и ставам най-послушното дете.
Желание за хубави обноски
в сърцето ми добричко се чете.

Иконичката с образите свети
сияй в лъчи от златния светлик.
И в сънищата той ми свети.
Как сладичко заспивам в миг!

Срещу неделя чакам с радост
кандилце в стаята да заблести.
Разлива пламъчето сладост,
а тя в сърцето ми трепти, трепти.