Възторжена младост

Белите лилии погледи чисти
свеждат над бистри лазурни води.
Прелест излъхват уханните листи.
Няма по тях от калчица следи.

Друг кът затулен съзирам, където
лъч не прониква до влажния мъх.
Блатен застой! Неугледал в небето
ни веднъж себе си, пръска лош дъх.

Тук жабунякът сред тинесто блато
сей неприветност и сенки от мрак.
Там белоснежен цвят, слънчево злато,
бисерен ромон край езерен бряг.
Двете картини поднасят уроци
ясни за всяко младежко сърце.
Сочат плода от зловонни пороци,
мрачно що правят най-ведро лице.

Младост възторжена! Лилия бяла
грей, в белота разцъфтявай, ухай!
Чиста опазвай душата си цяла.
Само веднъж е в живота ти май.

Искам да прогледна

И днес безспир Учителят божествен
обхожда уморен сърца и умове.
Като слепеца пренещастен
духът с копнеж за светлина зове:
Иисусе, искам да прогледна!

Над мене от дете просторът мрачен
тегней. Така останах в слепота.
Духът ми страда беден и невзрачен,
но той жадува висша красота.
Иисусе, искам да прогледна!

Слепци ме водиха, когато сричах.
Аз бях за Твойто име сляп и глух.
Във жаждата си към миражи тичах
за вяра в Тебе нищичко не чух.
Иисусе, искам да прогледна!

Душата ми за висши идеали
тъгува, страда в пламенен копнеж.
За времето изгубено тя жали
и жадно моли с призива горещ:
Иисусе, искам да прогледна!