Пролетен възторг

Разцъфне ли пролет в поля и гори,
южнякът развее ли грива,
по цял ден аз бродя с другари добри,
понесен от песен игрива.

Посядам за отдих до тихия слог,
усетя ли сладка умора.
О, колко велик и премъдър е Бог,
си мисля, загледан в простора!

Умът ми високо, високо лети
с крилете на златна авлига.
Възторгът в душата ми нежно трепти
с гласа на една чучулига.

Вечерна молитва

Прострял си, Господи, десница
над всеки цвят, над всяка птица.
Нощта припадне ли навън,
приспиваш ги със златен звън.
Спомни и малките дечица,
които просят сладък сън.

Прати ми Ангел бял небесен,
с най-нежната приспивна песен
да лъхне моето чело
и да прогони всяко зло.
Да литне моят ум понесен,
на леко ангелско крило.

Сън да сънува там в страна далечна,
огряна с хубост вечна.
Ще стана рано в ранина,
ще вдишам ведра ведрина
и с благодарност най-сърдечна
ще славя Твойта добрина.