Камбанен звън

Камбанен звън дин-дан-дан-дин
се носи вред в простора син.
Църковната камбана пак
оглася всеки къщен праг.

Игрите спираме за миг,
заглъхва глъч и волен вик.
Заслушваме се ний в захлас
в тоз сладък тих камбанен глас.

А залезът с най-топъл плам
залива стихналия храм.
Трепти, трепти просторът син
от меден звън дин-дан-дан-дин!

В неделя

В неделя будя се от сън
и слушам тих камбанен звън.
От храма, зная, той излита.
Молитвен топъл зов изплита.

Към стара църквица летя.
Молитва от сърце шептя.
Твореца на земята славя.
Добрият Бог ме благославя.