СВЕТА БОГОРОДИЦА

Лидия много тича, като си играеше с децата, и се изпоти. А времето беше студено. Ожадня и пи студена вода направо от чешмата. Разболя се от простуда. Вдигна температура. Легна на легло.

- Мамо, много ме боли главата - каза тя.

Майка ѝ я погали по челото. Даде ѝ да изпие топъл чай с някакво хапче, но нищо не помогна. Настинката беше много сериозна.

- Мамо, много ми е лошо - пак се оплака Лидия.

Майка ѝ се разтревожи. Стана, запали кандилото, коленичи пред иконата и започна да се моли.

- Мамо, на кого се молиш? - запита тя.

- На Света Богородица.

- Коя е Тя?

- Тя е нашата Небесна Майка.

Лидия се зачуди и майка ѝ обясни, че всяко дете си има майка, но на небето има една много милостива Майка. Тя е Майка на всички хора - и на децата, и на техните майки. Казва се Света Богородица. Когато от сърце ѝ се помолим, тя много помага.

Лидия помисли малко и каза:

- Мамо, вдигни ме да се помоля и аз на Света Богородица.

Майка ѝ я прегърна, отнесе я пред иконата и тя започна да се моли:

- Небесна Майко, аз и майка Ти се молим от сърце. Помогни ми да оздравея. Ще ти бъда много благодарна.

Майка ѝ пак я сложи на леглото. Лидия веднага заспа. Като се събуди, усети, че ѝ е много леко. Почувства, че е гладна. Майка ѝ веднага ѝ поднесе вкусно ядене. Лидия беше напълно здрава.

От този ден тя много обикна Света Богородица. Всяка вечер, преди да си легне, се молеше да я закриля, да бъде здрава и послушна, защото майка ѝ каза, че нашата Небесна Майка най-много се радва на добрите деца.