ПРОШКА

Ани и Ели се скараха за една гумена малка топчица, когато си играеха в детската градина. А тя беше пъстра и много хубава.

- Тя е моя - каза Ани.

- Тя е моя - оспори Ели.

Понеже никой не отстъпи, учителката прибра топчицата, а те останаха сърдити. Не си проговориха до вечерта, а преди това бяха добри другарчета.

Ани се прибра у дома в лошо настроение. Вечеря и легна да спи. Сънят ѝ беше неспокоен. Нещо я мъчеше. Като се събуди сутринта, видя, че пухкав сняг е покрил двора, дърветата, къщите.

Сестра ѝ реши да я разходи с шейната. Облече ѝ зимното палтенце, сложи ѝ шапка, ръкавички и я постави в удобната нова шейна. Тръгнаха.

- Како, къде отиваме? - запита тя.

- В близката градинка. Там ще има и други деца. Ще бъде весело - отговори тя.

Ани помоли да се отбият в дома на Ели. Искала да я види. Като позвъниха, за щастие тя се показа на вратата.

- Ели, прости ми. Аз те оскърбих вчера - първа започна Ани.

- Прости ми и ти. И аз те оскърбих - побърза да се извини Ели.

Прегърнаха се двете. Олекна на душите им. А в градинката беше много весело. Ани тичаше по снега, правеше снежни топки. Като си тръгнаха, тя сияеше от радост.

На шейната имаше едно малко звънче. Сега то пееше много сладко. Снежинките блестяха и те пееха заедно с него...

Прибра се Ани много радостна и щастлива. Заспа сладко веднага като си легна. Сънува чуден сън. Много, много звънчета, направени от сняг, звъняха. Как блестяха в простора. Унасяха я и тя спа дълбоко и отморително.

Като се събуди, разбра, че прошката е направила всичко това. Колко хубаво е да си прощаваме, когато се оскърбим за дребни неща! Не бива да се сърдим. Това отнема радостта ни.

Ани и Ели никога вече не спореха. Отстъпваха си играчките и останаха завинаги верни другарчета.