СИЛАТА НА ВЯРАТА

Тежка робия тегнеше и над малкото софийско село Драгун. Прикътано край гъста вековна гора, то тръпнеше от страх пред турски безчинства всеки път, когато по прашния път се зададеше непознат конник. Единствената надежда на селяните беше в небесната закрила на свети Иван Рилски. В тревоги и беди те отиваха горе в манастира и изплакваха мъките си.

Най-красивата девойка в селото беше Аница. Такава хубост не помнеха и най-старите хора. Стройна и румена, тя грееше като лъчите на зорница. В неделя излезе пременена на хорото. Там беше и Златин зографът. След като се учи при иконописци в Средец и стана известен майстор, се завърна при старите си родители. Хубостта на Аница го плени. Още същата вечер отиде в дома на баща ѝ да я поиска за невеста. Тя се съгласи, а за бащата беше висока чест да се сроди с такъв човек.

Замина да довърши наетата работа и се уговориха за сватбата. Всички моми завиждаха на Аница, но и тя го за-служаваше, защото беше не само красива, но умна и с добро сърце.

Унесена в мечти, тя взе кобилицата с менците и тръгна към извора за вода. Слънцето клонеше към залез. Мека розова светлина огряваше бялото ѝ лице и я правеше още по-красива. Наведе се да черпи вода и нечакано я стресна конски тропот. Повдигна очи и изтръпна. Турски конници спряха пред извора. Този, който яздеше пръв, гордо и заповеднически ѝ каза да налее вода за конете в коритото. Тя вдигна плах поглед, а той остана прикован от невижданата хубост. С треперещи ръце наливаше вода. От страх мислите ѝ се намираха в някаква мъгла. Само повтаряше с гореща вяра: “Свети Иване, запази ме.” Отминаха, а тя едва се съвзе от уплахата.

Прибра се и разказа за случилото се. Не излезе вече от портата навън. Селяните разказваха, че турчинът пак минал през селото. Направиха набързо сватба и тя не се мярна нито на хоро, нито на извора за вода. Всяка сутрин се молеше на Рилския светец за закрила.

Мина време. Роди им се хубаво момиченце, което кръстиха Марина. То израсна красиво като нея, но не проговори. Това внесе нова тревога в семейството.

Разнесе се вест, че мощите на свети Иван се пренасят от Търновград в Рилския манастир. Селяните разбраха, че стигнали до Средец. Пътят минаваше през селото и всички се приготвяха да посрещнат рилския закрилник на българите. Цялото село излезе да ги посрещне там, където извива пътят край гората. Шествието се зададе. Присъединиха се към него и спряха на мегдана сред селото. Поставиха ковчега на приготвеното за целта място, постлано с нови черги. Започна поклонението. Рилски монаси пееха сладкогласно тропара на светеца.

Зададоха се Аница и Златин с малката Марина, пременени както подобава, но тъжни. Едва задържаха сълзите на очите си от мъка. Детето крачеше мълчаливо до тях, хубаво като ангелче. Приближиха, направиха поклон с дълбока вяра и упование в чудотвореца и целунаха мощите през сълзи. Кой не знаеше мъката им! Златин повдигна детето да целуне ковчега. Като го остави, то се обърна към тях и каза “Мамо”, за почуда на всички. Аница заплака с глас от радост и благодари с топли думи. Заговори се за чудото. Съпровождащите мощите разказваха, че по дългия път, където спрели, много болни хора оздравявали и тревожни сърца се успокоявали.

Цяла нощ светеха борини на мегдана и народът не се прибра по домовете си. Златин сложи трапеза на изморените и прашни пътници. Сутринта изпратиха шествието далеч от селото, а той отиде чак до Рилския манастир. Помогна при поставянето на ковчега в църквата и присъства на благодарственото служение.

Селяните от Драгун решиха да построят църква в чест на свети Иван. Всеки отделяше по нещо от немотията си с радост. Само за едно лято се довърши с доброволен труд. Аница уши на Марина малка престилка и я водеше на строежа. Слагаше в нея шепа пясък или едно малко камъче и тя ги носеше на майсторите.

Най-много даде майстор Златин. Той изписа иконите в храма. На иконостаса се появи свети Иван с ореол, монашеска дреха и свитък в ръка. Тя стана най-хубава и всички спираха възхитен поглед на нея.

В деня на освещаването младото семейство коленичи пред лика на светеца, а малката Марина, както я беше научила майка ѝ, каза високо: “Свети Иване, благодаря ти!” Всички се почудиха на силната им вяра в Рилския чудотворец.