26 ЮЛИ

26 ЮЛИ

Житие на преподобния наш отец
Моисей Угрин

Нечестивият враг обича повече от всичко да повдига бран срещу хората с нечистата блудна страст, защото човек, омрачен от тази нечиста сквернота, престава да гледа към Бога във всички свои дела, тъй като само “чистите по сърце ще видят Бога”[1]. Блаженият наш отец Моисей, извършвайки подвизи в тази бран повече от другите, търпял страданията като истински Христов воин, докато не победил докрай силата на нечестивия враг, като ни оставил пример за подражание.

За блажения Моисей е известно, че бил по рождение унгарец[2], любимец на светия благоверен княз и руски страдалец Борис[3]. Той служел на княза заедно със своя брат Георги, когото войниците на безбожния Светополк убили при река Алта[4] заедно със свети Борис[5], когато той, защитавайки с тялото си своя господар, паднал върху него; те отрязали и главата му заради златната огърлица, която свети Борис бил поставил на шията му.

Само блаженият Моисей се избавил от смърт и отишъл в Киев при Предислава, сестрата на Ярослав, останал там, укривайки се от Светополк, и усърдно се молел на Бога, докато не пристигнал благочестивият княз Ярослав, подбуден от жалост към убитите братя, и не победил безбожния Светополк[6]. А когато Светополк, след като избягал при ляхите[7], се завърнал с Болеслав и изгонил Ярослав, и станал княз на Киев[8], Болеслав, завръщайки се в своето княжество, взел със себе си в плен двете сестри на Ярослав и мнозина от неговите боляри, а в числото на последните и блажения Моисей, чиито ръце и нозе оковали в тежки железни вериги и здраво го охранявали, защото той се отличавал със силно телосложение и с красиво лице.

В ляшката страна го видяла една жена, благородна, красива и млада, притежаваща несметно богатство и голяма власт. Нейният мъж, като тръгнал с Болеслав, не се върнал, защото бил убит в сражение. Тази жена, като забелязала красотата на преподобния, се разпалила от плътска похот към него и започнала да го съблазнява, убеждавайки го със следните думи:

- О, човече! Защо понасяш такива мъчения, след като имаш изход, благодарение на който би могъл да се избавиш от оковите и страданията?

- Така е угодно на Бога - отвърнал ѝ Моисей.

- Ако ми се покориш - продължила жената, - ще те избавя и ще те направя известен по цялата ляшка земя и ще притежаваш мен и всички мои владения.

А блаженият, като разбрал нечестивото ѝ желание, възразил:

- Кой от мъжете, послушали жена, е променил някога положението си към по-добро? Първосъздаденият Адам, като послушал жена, бил изгонен от рая. Самсон, който превъзхождал всички със силата си и сам побеждавал цяла войска, бил предаден от жена на другородците. Соломон, който постигнал дълбочината на премъдростта, като се подчинил на жена, се поклонил на идолите. Ирод, който удържал много победи, за да угоди на жена, отсякъл главата на Иоан Предтеча. И така, по какъв начин ще стана свободен, превръщайки се в роб на жената, която не съм познал от деня на раждането си?[9]

- Аз ще те откупя - казала тя, - ще те направя известен, ще те поставя за господар над целия ми дом и искам да те имам за мой мъж, само изпълни волята ми; защото нямам сили да гледам как твоята красота погива безсмислено.

- Бъди уверена - обърнал се към нея блаженият Моисей, - че няма да изпълня волята ти и не желая нито да господствам над теб, нито да имам богатство; за мен по-високо от всичко това са душевната и телесната чистота. Да не погубя петгодишния си подвиг - мъчителните окови, които Господ ми определи да търпя незаслужено, заради който се надявам да се избавя от вечните мъки.

Тогава жената, като видяла, че може да се лиши от такава красота, преминала към друго дяволско решение, като размислила, че ако го откупи, той, макар и насила, ще ѝ се покори. И така, тя пратила да предложат на онзи владетел, при когото светецът бил в плен, колкото иска пари, само да ѝ продаде Моисей. А владетелят, като видял удобен случай да спечели богатство, взел от нея почти 1000 жълтици и ѝ предал Божия раб. Жената, като получила власт над него, без всякакъв срам го привличала към извършването на неподобаващо дело. Като го освободила от оковите, тя го облякла в скъпи дрехи, нахранила го с изискани ястия и като го прегърнала похотливо, го принуждавала към телесно съединение. А блаженият Моисей, виждайки необуздаността на жената, още повече се прилепил към молитвата и поста, предпочитайки заради угаждането на Бога сух хляб и вода, но с чистота, пред скъпите ястия и виното, придружени от сквернота. И като съблякъл веднага красивите дрехи от себе си, той подобно на Иосиф избягнал греха[10], като презрял удоволствията на този свят. Посрамената жена изпаднала в такава ярост, че намислила да умори блажения от глад и го хвърлила в тъмница. А Бог, даващ храна на всяко създание, Който някога хранил Илия в пустинята[11], а също Павел Тивейски[12] и много други Свои раби, уповаващи се на Него, не оставил и този блажен; и наистина, един от робите на тази жена, склонен от Бога към милост, тайно носел храна на Моисей. А другите го уговаряли:

- Брате Моисей, какво ти пречи да се ожениш? Ти си още млад, а тази вдовица е живяла с мъжа си само една година и е по-красива от другите жени, а богатството ѝ е несметно. Влиянието ѝ в страната на ляхите е много силно, така че, ако тя би пожелала, и князът не би я отхвърлил, а ти, пленник и роб, не искаш да ѝ станеш господар?! Ако кажеш, че не искаш да нарушиш Христова заповед, Христос не казва ли в Евангелието: “затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът”[13]. Също и апостолът казва: “по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват”[14]. И пак той казва за вдовиците: “желая, щото по-младите вдовици да се женят”[15]. А ти не си давал монашески обет и си свободен от него. Защо се предаваш на такива сурови и тежки мъчения и страдаш така? Ако завършиш със смърт бедственото си положение, каква похвала ще получиш? И наистина, кой от първите праведници като Авраам, Исаак и Иаков, се е отказвал от жените? Никой, освен сегашните монаси. Иосиф като роб избягал от жена, но после и той си взел жена[16]. А ти, ако се измъкнеш жив от тази жена, след това (както мислим) също ще си потърсиш жена. И кой няма да се присмее над твоето неразумие? За теб е по-добре да се покориш на тази жена, да станеш свободен и господар над целия ѝ дом.

А блаженият Моисей им отговорил:

- Наистина, братя мои и добри приятели, вие не ме съветвате добре. Вие ми говорите думи, по-зли от тези, които змията е нашепвала на Ева в рая. Принуждавате ме да се покоря на тази жена, но аз в никакъв случай няма да приема съвета ви. Дори и да ми се случи да умра в тези окови и в тежки мъки, то аз очаквам за това голяма милост от Бога, и ако много праведници са се спасили с жени, аз, грешният, не мога да се спася с жена. А и Иосиф, ако отначало се беше подчинил на жената на Потифар, после, когато си взел жена, не би царувал в Египет. Като видял предишното му търпение, Бог му подарил египетското царство; затова той бил прославян от поколение на поколение като целомъдрен, въпреки че придобил деца. Аз не желая египетското царство, а още по-малко - да господствам и да бъда високопоставен в земята на ляхите и да се ползвам с чест далеч от цялата руска земя, но съм презрял всичко това заради небесното Царство. Затова, ако изляза жив от ръцете на тази жена, няма да търся никаква друга жена, а (ако бъде угодно на Бога) ще стана монах. Какво е казал Христос в Евангелието: “всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен”[17]. Христа ли е по-добре да послушам, или вас? Апостолът казва още: “Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената”[18]. И така, питам ви: за кого е потребно да се работи повече - за Господа или за жената? Знам също, че апостолът пише и следното: “ Вие, рабите, бъдете послушни на вашите по плът господари”[19], но в доброто, а не в злото. И така, вие, които ме държите, нека ви бъде известно, че женската красота никога няма да ме прелъсти, нито пък още повече ще ме отдели от любовта към Христа.

Като чула това, жената приела друго хитро решение в сърцето си. Тя заповядала да качат блажения на кон и при съпровождането на много слуги го развеждала из своите градове, като казвала:

- Всичко това е твое, ако ти харесва. Постъпвай с всичко, както искаш.

А на хората казвала:

- Това е вашият господар и моят мъж; всеки, който го срещне, нека му се поклони.

Той се присмял на глупостта на жената и ѝ рекъл:

- Напразно се трудиш! Не можеш да ме прелъстиш нито с тленните неща от този свят, нито да ме лишиш от моето нетленно богатство; разбери това и не се труди напразно.

Тогава жената с ярост му отвърнала:

- Нима не знаеш, че си ми продаден и никой не може да те освободи от ръцете ми? За нищо на света няма да те пусна жив, но след много мъчения ще те предам на смърт.

А блаженият смело ѝ казал:

- Няма да се уплаша от никаква мъка, защото Господ е с мен; от тази минута желая да Му служа (по негова воля) в монашески живот.

И в същия час един монах от Света Гора, по сан иерей, ръководен от Бога, дошъл при блажения Моисей и го постригал в светия ангелски монашески образ. Той много учил Моисей на духовна чистота, за да не се поддава на внушенията на врага и да не се бои от тази нечиста жена, и след това си тръгнал. Търсили този монах навсякъде и не го намерили. Тогава господарката, като се почувствала излъгана в надеждите си, подложила преподобния монах Моисей на тежки побоища: заповядала, като го прострат на земята, да го бият с тояги, от което земята се напоила с кръв. Слугите, извършващи побоя, увещавали Моисей:

- Покори се на господарката си, изпълни волята ѝ; ако не я послушаш, ще раздробим тялото ти на парчета; не си мисли, че ще избегнеш тези мъки, но след още много и още по-люти изтезания ще предадеш духа си. Съжали се над себе си. Захвърли тези монашески дрипи и се облечи в скъпи болярски одежди, и ще се избавиш от застрашаващите те мъчения.

Мъжественият Моисей отговорил на това:

- Братя! Правете, каквото ви е заповядано, без да се бавите; а аз в никакъв случай не мога да се отрека от монашеството и от любовта си към Бога, и никакво изтезание - нито с огън, нито с меч, нито с нанасяне на рани, не може да ме застави да се откажа от Бога и от великия ангелски образ. А на тази загубила срам и с помрачен разум жена, която е презряла не само страха пред Бога, но и срама пред хората, и безсрамно ме принуждава към оскверняване на тялото и към прелюбодеяние, никога няма да се покоря и няма да изпълня окаяната ѝ заповед.

Жената била силно съкрушена и обмисляла как да отмъсти за посрамването си. Накрая написала следното послание до Болеслав:

“Сам знаеш, че мъжът ми беше убит при водената от теб война, а ти ми разреши да си взема за мъж, когото пожелая. Аз обикнах един прекрасен младеж от твоите пленници и като го откупих, заплащайки за него много злато, го доведох в дома си и му дадох всичкото си злато и сребро в дома ми и цялата власт, само и само да пожелае да ми стане мъж. А той сметна всичко това за нищо. Много пъти го изтезавах с глад и побоища, но абсолютно нищо не постигнах. Малко му е, че пет години е бил в окови при предишния си господар, а ето сега, шестата година прекара при мен и беше много измъчван от мен заради непослушанието си. Той сам си навлече всичко това с жестокосърдечието си; а сега е и постриган от някакъв монах. И така, какво ще ми заповядаш да направя с него?”.

Болеслав заповядал на жената да дойде при него и да доведе Моисей. Това било изпълнено съгласно заповедта му. Като видял преподобния, той дълго го принуждавал да я вземе за жена, но не го убедил. Накрая му казал:

- Ще се намери ли друг толкова безчувствен човек като теб? Ти се лишаваш от много блага и от голяма чест и се предаваш на тежки мъки. Знай, че от този ден животът и смъртта ти са в твоите ръце: или, ако изпълниш волята на господарката си, ще бъдеш почетен от нас и ще имаш голяма власт, или, в случай на непослушание, след много мъчения ще приемеш люта смърт.

А на жената казал:

- Нека в никакъв случай купеният от теб пленник да не бъде освободен, а като господарка постъпи с твоя роб според желанието си, за да не се осмеляват и другите да не слушат господарите си.

Преподобният Моисей му отговорил на това:

- “Каква полза за човека” (казва Господ), “ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” Или: “какъв откуп ще даде човек за душата си?”[20] А ти как ми обещаваш почит и слава, от които скоро сам ще се лишиш и гробът ще те приеме, вече нищо не притежаващ? По същия начин ще бъде жестоко убита и тази нечиста жена.

И всичко това се сбъднало според предсказанието на преподобния. Но преди това жената, като получила над него окончателна власт, по още по-безсрамен начин го привлякла към грях: тя заповядала насила до сложат Моисей в леглото ѝ, където го целувала и прегръщала; но и с това не могла да го накара да изпълни желанието ѝ. Защото преподобният ѝ казал:

- Напразен е трудът ти, жено! Не си мисли, че не извършвам този грях, понеже съм малоумен или защото не мога, а само поради страх Божий се гнуся от теб, нечистата.

Като чула това, жената заповядала ежедневно да му нанасят по сто удара, а накрая заповядала да го скопят. Поради загубата на кръв преподобният Моисей лежал като мъртъв и давал слаби признаци на живот. Като не попречил на това, Болеслав повдигнал и голямо гонение срещу монасите, като изгонил всички монаси от своята област, желаейки да угоди на господарката на Моисей като знатна жена и негова любимка. А Бог скоро изпратил отмъщение за Своите раби. Защото през една нощ Болеслав внезапно починал[21] и по цялата ляшка земя се повдигнал голям метеж. Като въстанали, хората избили епископите и болярите си, а в това число била убита и тази загубила срам жена.

Много години по-късно княгинята на великия киевски княз Изяслав, която била ляхиня по произход и дъщеря на Болеслав, напомнила на мъжа си за този Божий гняв, последвал изгонването на монасите, причинено от пострижението на преподобния Моисей, като го увещавала и умолявала да не прогонва от земите си преподобния Антоний и братята му заради пострижението на блажения Варлаам и евнуха Ефрем[22]. Но да говорим за настоящето. Преподобният наш отец Моисей, като получил малко облекчение, отишъл в пещерата при преподобния Антоний, носейки върху себе си белезите на мъченичеството като храбър Христов воин. И живеел богоугодно, подвизавайки се в молитва, пост, бодърстване и във всички монашески добродетели, с които и победил докрай всички козни на нечистия враг.

Заради премногото победи над нечистата блудна страст, въставаща срещу този преподобен, Господ му дарувал сила да побеждава същата страст, когато въстава и срещу другите. Така, един от братята, бидейки нападан от блудна страст, като дошъл, молел преподобния да му помогне:

- А аз обещавам - казал той, - ако ми заповядаш нещо, да го спазвам до смъртта си.

Преподобният му заповядал:

- Никога през целия си живот не казвай нито една дума на жена.

Братът дал обещание от цялото си сърце. Тогава светецът, като подражавал на първия Моисей, който вършел чудеса с жезъла си, допрял със своя жезъл (тъй като поради болки от получените рани, той не можел да ходи без жезъл) слабините на брата; и в същия миг всички нечисти страсти на този брат загубили сила, и от този момент той повече не бил съблазняван.

Като живеел така, този добър Христов воин прекарал шестнадесет години в страдания и в своя богоугоден подвиг: пет години бил невинно измъчван в окови при взелия го в плен, проявявайки търпение и благодарейки на Бога като Иов; през шестата година заради целомъдрието си пострадал мъжествено, повече от Иосиф; после с десетгодишното си равноангелно безмълвие в пещерата, благословена от светата Гора Атонска, просиял повече от другите, подобно на първия Моисей просиял със закона и десетте заповеди, предадени му по ангелска наредба от светата Синайска планина. След това и нашият преподобен Моисей се сподобил наистина да стане Боговидец: той се оказал достоен за блаженството на чистите по сърце и за да вижда Бога лице в лице, се преселил на двадесет и шестия ден от месец юли[23], когато преподобният Антоний бил все още жив и в пещерата на когото и до сега почиват нетленно чудотворните мощи на този свят мъж, който не осквернил чистотата си.

Със своите мощи свети Моисей побеждава нечистите страсти и след смъртта си, както узнал свети Иоан Многострадални[24]. Защото той, като се укрил в пещерата и като се заровил до раменете срещу мощите на преподобния Моисей, страдал дълго, борейки се с плътската страст в себе си, и накрая чул Господния глас:

- Да се помоли на мъртвеца, намиращ се срещу него, на преподобния Моисей Угрин!

Когато Иоан Многострадални изпълнил това, незабавно бил избавен от нечистата бран. Свети Иоан избавил и друг брат, страдащ от същата мерзост, когато дал на обладания от страстта една кост от мощите на преподобния Моисей, за да я допре до тялото си, както е разказано за това в житието на преподобния Иоан Многострадални. Нека и на нас избавилият се от всяка нечистота преподобни Моисей да бъде вожд, насочващ ни с молитвите си по пътя на спасението. Да се поклоним с него на Бога, покланяем в Троица, на Когото се отдава слава сега и винаги, и във вечни векове. Амин.


В памет на свети свещеномъченик
Ермолай

Честният презвитер Ермолай и неговите състрадалци - свещеномъчениците Ермип и Ермократ, били иереи на светата Никомидийска църква. Те били остатък от онези 20000 мъченици, изгорени в църквата от Максимиан, чиято памет се чества на 28 декември. Поради страх от езичниците тези трима Господни служители се криели на различни места, но щом някъде се появявал удобен случай, те поучавали езичниците на светата вяра и ги обръщали към Христа. Така свети Ермолай, като видял лекаря Пантелеймон, след боговдъхновена беседа го обърнал към Христа. А когато Пантелеймон бил задържан за мъчения от нечестивия император Максимиан и бил запитан, от кого се е научил на християнска вяра, светецът, като не бил в състояние да излъже, разкрил името на светия християнски презвитер Ермолай. И свети Ермолай, и неговите съслужители - Христовите раби Ермип и Ермократ, веднага били задържани и доведени в нечестивото съдилище. На разпита те мъжествено изповядали Христа, истинския Бог, и похулили скверните идоли и техните поклонници; заради това, осъдени на смърт от мъчителите, те завършили живота си с посичане с меч. По-подробно за техните страдания се съобщава в житието на свети великомъченик Пантелеймон, поместено при датата 27 юли.

Кондак:

Живял си благочестиво като светител и си приел свещеномъченически венец: погасил си идолските жертви и си бил добър пастир на Христовото стадо, премъдри, и на Пантелеймон си бил истински учител. Затова те величаем с песни, зовейки: избави ни завинаги от беди с твоите молитви, Ермолае, отче наш.


Страдание на света преподобномъченица
Параскева

Света преподобномъченица Параскева живяла в околностите на древния град Рим при управлението на император Антонин[25]. Тя била единствената дъщеря на родителите си и се упражнявала в изучаването на Свещеното Писание. Когато родителите ѝ починали, тя раздала имуществото си на бедните, приела монашество и подражавайки на светите апостоли, започнала да обикаля и да проповядва за Христа, при което обърнала много езичници към истинската вяра. Затова иудеите я наклеветили пред императора, който заповядал да я заведат при него и след като тя не обърнала внимание нито на убеждаванията, нито на заплахите, и не пожелала да се отрече от Христа, заповядал първо да надянат на главата ѝ нажежен шлем, а след това да я хвърлят в меден котел, напълнен със силно кипящо масло и катран, но светата по чудесен начин останала невредима от всичко това и като извършила чудо[26], обърнала към вярата в Христа император Антонин и тези, които били с него. Пусната след това на свобода, света Параскева се отправила от Рим към други градове и навсякъде проповядвала за Христа. Като пристигнала в един град, в който царувал някой си Асклипий, тя била заведена при него. Като се убедил, че тя няма да промени мислите си, царят заповядал да я отведат извън града при една живееща в пещера и хвърляща всички в ужас огромна змия, за да я погуби, но тя направила кръстен знак и от това змията се разкъсала на две части. След това Асклипий и тези, които били с него, повярвали в Христа. Пусната отново, светицата започнала да обикаля по всички градове и страни и да проповядва Христовата вяра. Като пристигнала в един град, в който царувал друг цар на име Тарасий, тя била заведена при него на съд и започнала да проповядва за Христа. Тогава той я подложил на многобройни и жестоки мъчения, но като не можал да я застави да се отрече от Христа, заповядал да отсекат с меч честната ѝ глава[27].

По молитвите
на преподобния наш отец Моисей Угрин
и на всички светии,
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас.
Амин.



[1] Мат. 5:8.

[2] Името угри - унгарци, се появило около началото на IХ век, когато славяните за първи път се срещнали с маджарите.

[3] Паметта му се чества на 2 май и 24 юли.

[4] Алта е приток на река Трубеж, която се влива в Днепър под Киев.

[5] През 1015 г.

[6] През 1017 г.

[7] В Полша западните славяни, населяващи поречията на Висла и Одра, и представляващи компактна маса със сходни езикови и културни черти, били известни под името лехитски племена. През IХ век главните лехитски племена са били: поляни (в региона, наричан по-късно Великополша) - с главни крепости Гнезно и Познан, висляни (в по-късната Малополша) - с Краков и Вишлица, мазовшани - с главна крепост Плоцк, куявяни (гопляни) - с Крушвица, ленджани - със Сандомеж, в Шльонски; шлежани - с Вроцлав, и джядошани, бобжани, пшебовяни, ополяни, пижичани, глубчици. (“История на Полша”. В. Търново, изд. Абагар”, 1998 г., стр. 26.)

[8] От 1018 г.

[9] Запазил съм девството си неосквернено от деня на раждането си.

[10] Бит. 39.

[11] 3 Царств.17 гл.

[12] Паметта му се чества на 15 януари.

[13] Мат. 19:5.

[14] 1 Кор. 7:9.

[15] 1 Тим. 5:14.

[16] Бит. 41:45.

[17] Мат. 19:29.

[18] Кор. 7:32, 33.

[19] Еф. 6:5.

[20] Мат. 16:26.

[21] На 3 април 1025 г.

[22] Виж житието на преп. Антоний Печерски на 10 юли.

[23] През 1043 г.

[24] Паметта му се чества на 18 юли.

[25] Римският император Антонин II царувал от 138 г. до 161 г.

[26] В синаксара на Никодим, където повестта за преподобномъченица Параскева е изложена подробно, за това чудо се казва следното. Хвърлена в котел с кипящо масло и катран и останала невредима, светицата нарочно опръскала с капки от нажежената течност очите на любопитния император Антонин и го ослепила, а после по негова молба му възвърнала загубеното зрение.

[27] Годината на смъртта на света мъченица Параскева е неизвестна. Поклонникът Антоний видял мощите ѝ в Константинопол през 1200 година, а църквата ѝ съществува там и досега. Тя се намира на лявата страна на Златния Рог в местността Хаскьой.