16 СЕПТЕМВРИ

16 СЕПТЕМВРИ

Страдание на света великомъченица
Евфимия Всехвална

По време на царуването си нечестивият Диоклетиан[1] поставил за управител на Халкидон[2] проконсула[3] Приск. Проконсулът възнамерявал да устрои празник на езическия бог Арей[4], в чиято чест в града имало храм, а в храма било поставено негово изображение. Той изпратил указ до околните градове и селища, като заповядал в името на царя всички да се съберат в Халкидон на празника и според имущественото си състояние да принасят жертви на Арей. В указа си Приск заплашвал с големи мъчения онези, които не изпълнят заповедта му и не се явят на празника, и постановил той да се проведе на деветия ден след издаването на указа. И ето, когато настъпил определеният за бесовския празник ден, в Халкидон се събрали много хора с жертвени животни и празнично ликували, като принасяли в жертва овце и волове и се покланяли на бездушния истукан, или по-добре да се каже - на беса, обитаващ в него. Тогава местните християни, погнусени от богомерзкия празник и опасявайки се от страшния гняв на проконсула, започнали да се крият, събирали се на тайни места и служели на истинския Бог, нашия Господ Иисус Христос. А проконсулът заповядал да се издирва дали няма някой, който се противи на заповедта му и не се покланя на Арей. Станало ясно, че на мъчителя се противят християните, защото не изпълняват повелението му и не въздават на беса онази чест, която подобава само на единия истински Бог. Разгневен, Приск заповядал да ги открият и да ги предадат на мъчения.

По това време на едно тайно място се криели четиридесет и девет християни и възнасяли молитви. Сред тях била и една прекрасна девица на име Евфимия, от благородно потекло, дъщеря на благочестивия сенатор Филофрон и съпругата му Теодоросия. Донесли на мъчителя за тях и той заповядал да ги хванат и да ги доведат при него на съд. Свирепите му слуги веднага с оръжие в ръце се устремили като зверове на плячка върху събраното Христово стадо. Домът, където вярващите тайно служели на Бога, бил обкръжен от всички страни, за да не може никой да избяга. Слугите разбили вратите и без милосърдие помъкнали християните един по един навън, а когато хванали всички, с унижения и насмешки ги повели при проконсула. Водени като овци на заколение, светите смирени Христови раби застанали пред мъчителя, готови да пострадат за своя Господ дори до проливане на кръв.

Когато ги видял, гордият властник казал:

- Вие ли се противите на царската и нашата заповед, като пренебрегвате жертвоприношението в чест на великия бог Арей?

Християните отговорили:

- Без съмнение трябва да изпълняваме царската или твоята заповед, ако тя не е противна на Небесния Бог, проконсуле. Но когато е противна на Бога, не само не трябва да се подчиняваме, а дори да се съпротивляваме. Ако ни заповядваше нещо, в което сме длъжни да се подчиним на властите, бихме въздали “кесаревото кесарю”[5]. А тъй като вашата заповед е богопротивна и богомерзка, понеже повелявате да почитаме тварите вместо Твореца и ни карате да се поклоним и принесем жертва на беса, а не на Вишния Бог, няма никога да я изпълним, защото сме истински поклонници на живеещия на небесата истински Бог.

Тогава мъчителят отворил лъжливите си уста, изострил като бръснач лъстивия си език и се обърнал към тях с хитроумна реч, като обещавал дарове и почести и се стараел да отклони от правия път към гибелното идолослужение онези, които Господ “придобил с честната Си кръв”[6]. В същото време той ги заплашвал със страшни мъки, ако не пожелаят да изпълнят съветите му.

А светиите отговорили:

- Даровете и почестите, които ни обещаваш, проконсуле, отдавна сме отхвърлили, възненавидели и считаме за смет[7] заради Христа, защото имаме небесните блага, които са по-големи и по-хубави от земните. Земните блага са временни и непостоянни, а небесните - вечни и неизменни[8]. А от страшните мъки, с които ни заплашваш, не само не се боим, но дори желаем да ги претърпим, за да се прояви в нас силата и крепостта на нашия Бог, на която вие да се чудите и като познаете немощта на вашите скверни богове, да се засрамите. Но защо още да продължаваме словесния спор? Пристъпи към това, което си намислил, и ще се убедиш, че в нас ще има много повече твърдост в търпението, отколкото у тебе - усърдие в мъченията.

Тогава управителят започнал да ги изтезава и светиите цели деветнадесет дни били подлагани на различни мъчения, като ежедневно получавали нови рани и понасяли глад и жажда. С тях била светата дева Евфимия, млада и прекрасна. Те я ободрявали и казвали:

- Подвизавай се, дево, заради Небесния Жених, подвизавай се да Му угодиш със страданието, подвизавай се, за да Го посрещнеш заедно с мъдрите девици, за да те възлюби като Своя невеста и да те въведе в Своя чертог[9].

На двадесетия ден те били доведени в съда, където проконсулът ги запитал:

- Може би, научени от страданията, сега ще поискате да се подчините на нашия указ?

Тогава светите мъченици заедно със света Евфимия казали:

- Не се надявай, проконсуле, да ни отклониш от правия път. По-скоро ще можеш да обърнеш планините на земята и да поместиш звездите на небето, отколкото да откъснеш сърцата ни от истинския Бог.

Раздразнен от тези думи, мъчителят заповядал дълго да ги бият по лицата, а после, като видял, че не постига успех с това, решил да ги изпрати при царя, а дотогава да останат в тъмницата. Когато ги повели натам, проконсулът видял света Евфимия, прекрасната млада девойка, която сияела сред лика на светите мъченици като луна сред звездите, и подобно на вълк похитил тази овца от Христовото стадо. А тя вдигнала очи и ръце към небето и възкликнала:

- Не ме оставяй, любезни мой Женихо, Иисусе Христе, защото на Тебе се надявам. Не оставяй на зверовете душата, която Те обича и изповядва Твоето свято име. Не давай на врага да се порадва над мене, укрепи немощната Си рабиня, за да не надделее над мен беззаконието.

Желаейки да я обърне към своето безбожие, мъчителят търсел всякакви средства, за да я прелъсти с ласкави думи, да улови девическото ѝ сърце с дарове и различни обещания.

Но тя твърдо казала:

- Не мисли, мъчителю, че с хитри увещания можеш лесно да склониш моята слабост към твоето нечестие и беззаконие, защото, макар да съм жена, с немощна плът и млада на години, сърцето ми е по-твърдо от твоето и силата на вярата ми е по-голяма от вашата храброст. Освен това по милосърдието на моя Христос имам повече разум, отколкото всички ваши езически витии, с които се смятате за мъдри, макар всъщност да сте по-безумни от всички невежи, понеже не искате да познаете истинския Бог, а почитате за бог беса. Ти не ще ме прелъстиш с хитри слова, както някога змията е прелъстила нашата прамайка, не ще направиш за мене този горчив свят сладък с неговите наслади, които почитам за горчивини заради най-сладкия мой Иисус, и колкото и да се стараеш, не ще победиш силата, която в немощ напълно се проявява[10]. Защото аз се надявам, че моят Христос няма да ме остави и не ще отклони от мене крепката ръка на Своята помощ, докато гордата глава на беса не бъде стъпкана от нозете на жена.

Посрамен от отговора на света Евфимия, мъчителят се разгневил, сменил с ярост мерзката любов, която показвал дотогава, и заповядал да приготвят колело за мъчения с множество остри ножове. Когато слугите му вързали за него светата дева, тя се оградила с кръстно знамение. Започнали да въртят колелото, а ножовете режели парчета от тялото на мъченицата и раздробявали ставите ѝ.

А тя усърдно се молела на Бога:

- Господи Иисусе Христе - призовавала девицата, - просвещение на душата ми, източниче на живота, подаващ спасение на онези, които Ти се надяват! Дойди ми на помощ сега, за да познаят всички, че Ти си единственият Бог и твърдо упование за вярващите в Тебе, защото, когато “Всевишния си избрал за твое прибежище; зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище”[11].

Щом се помолила, колелото внезапно спряло и слугите паднали без сили, защото се явил ангел Божий, счупил го и свалил светата девица, изцелил раните ѝ и възвърнал здравето ѝ. А тя се изправила цяла и невредима, радостно възпявала и благодаряла на Бога и прославяла всемогъщата Му сила.

Мъчителят и всички присъстващи изпаднали в недоумение и много се дивели на чудото. Впрочем там, където злобата е ослепила душевните очи, това голямо чудо не можело да принесе никаква полза. Те не били в състояние да познаят крепката ръка на истинския Бог, защото е казано: “с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло”[12], и сметнали чудесното знамение за вълшебство.

След това мъчителят заповядал да запалят силен огън в една пещ и да хвърлят там светицата. Докато разпалвали пещта и пламъкът вече се разгарял, мъченицата отново започнала молитвата, която някога като броня защитила тримата момци в огнената пещ. На веществения огън светата дева противопоставила огъня на ревностната любов към Бога и като вдигнала очи към небето, казала:

- “Висок е Господ: и смирения вижда”[13]! Ти си съхранил чрез Своя свят ангел цели и невредими тримата момци във Вавилон, хвърлени заради Твоя закон в огъня, и си им пратил вода от небето: бъди помощник и на мене, Твоята рабиня, защото се подвизавам заради славата Ти, Христе мой!

Тя се оградила като с оръжие с кръстното знамение и спокойно очаквала да я хвърлят в огъня.

Тогава двамата воини Виктор и Состен, които трябвало да сторят това, видели в пещта чудно видение - пред тях се явили Божии ангели, които угасявали огъня и им забранявали да се докосват до Христовата невеста. Като съзрели това чудо, те казали на мъчителя:

- Няма да посмеем да се докоснем до тази света дева с нашите скверни ръце и да я хвърлим в огъня, дори да заповядаш да ни отсекат главите, защото виждаме удивително чудо, което не виждат твоите очи. И по-добре е да търпим твоята ярост, отколкото гнева на онези светоносни мъже, които ни заплашват изсред огнения пламък.

Като чул това, мъчителят се разгневил, помислил, че са християни и затова не искат да хвърлят в пещта девицата. Наредил те да бъдат вързани, а други двама воини, единият от които се казвал Кесар, а другият - Варий, да изпълнят заповедта му. Те хванали девицата и я хвърлили в пещта, но веднага изригнал силен пламък и ги изгорил на място в пепел, а другите слуги накарал да побягнат. А светицата, ликувайки в пещта като в светъл чертог и сред прохладна роса, пеела песента на тримата момци: “Благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки”[14]. И станало дивно чудо: огънят не я докоснал, дори не опалил одеждите ѝ, защото Сам нетленният Жених Христос Господ тайно слязъл при светата Си невеста и я оросил с небесна прохлада. Когато пещта изгаснала, светицата излязла здрава и невредима и изумила всички. Като не знаел какво да предприеме, мъчителят заповядал да я хвърлят в тъмница и си казал: “През нощта ще измисля какво да сторя с тази вълшебница”. После привикал Виктор и Состен и излял върху тях яростта си, като обещавал да ги погуби, ако не се поклонят на идолите.

Те отговорили:

- Досега се заблуждавахме, защото не знаехме истината. А сега познахме единия Бог, Който е създал небето и земята. В Него вярваме и Му се покланяме, а твоите богове, на които и ние се покланяхме преди, без да знаем, че ни прелъстяват бесовете, вече няма да почитаме. Прави каквото искаш с нас, в твоите ръце са телата ни, а душите ни са под защитата на Бога.

Мъчителят ги осъдил да бъдат разкъсани от зверовете. Когато светците отивали на определеното място, те се молели усърдно на Бога, за да се смили над тях и да им прости греховете, които извършили в заблуждението и неверието си, да въведе душите им там, където пребивават вярващите в Него. И веднага от небето се разнесъл Божествен глас, който ги призовавал да останат спокойни. Щом го чули, те с радост предали душите си в Божиите ръце. Зверовете не докоснали телата им и по-късно вярващите тайно ги погребали.

Когато изминала нощта и настъпило утрото, мъчителят седнал на съдийското място. Довели света Евфимия от тъмницата, а тя, отивайки на съд, с радост възпявала:

- “Боже, нова песен ще Ти изпея”[15]! Ще те прославям Господи, сило моя! Ще Те възпея сред народите и ще прославя името Ти, защото само Ти си истинският Бог и няма друг Бог, освен Тебе.

Дълго я разпитвали и изтезавали, като я принуждавали да принесе жертва. Когато тя отказала да се подчини, мъчителят, убедил се в непреклонността ѝ, заповядал да повесят и да режат тялото ѝ с остри ножове. Но и след това тя с Божията сила останала невредима. После изкопали дълбок ров, напълнили го с вода и хвърлили вътре множество змии, ехидни и други морски и земни влечуги. Когато ямата била пълна, мъчителят заповядал да хвърлят там и света Евфимия.

А тя се осенила с кръстното знамение и казала:

- Пресвети мой Иисусе Христе! В утробата на водния звяр си съхранил Иона, избавил си Даниила от лъвските уста. Запази и мене с крепката Си ръка, за да се прослави и чрез мен светото Ти име.

С тези думи тя се хвърлила в ямата, а змиите и влечугите не ѝ причинили никаква вреда, защото я носели върху себе си и не ѝ давали да потъне във водата. С Божията милост светата дева излязла от нея без никаква вреда за себе си. А мъчителят изпаднал в пълно недоумение, като не знаел какво още да направи с нея. Той желаел да я погуби и като мислел, че вълшебството, което уж владеела светицата, преодолява само явните опасности, а не тайните замисли, заповядал да изкопаят друга яма и да я напълнят с остри копия, мечове и ножове, да ги забодат по дъното с остриетата нагоре, а после да покрият ямата с малко клони и пръст. След това наредил на мъченицата да премине оттам, като се надявал, че като не знае за клопката, ще падне върху остриетата и ще умре от раните си. Но светицата преминала леко като птица, прелитаща през мрежи, а някои от езичниците, които не знаели за рова, паднали в него и загинали. Като видял това, мъчителят бил поразен от срам и се изпълнили думите на Писанието: “Ров изкопа, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви”[16].

А света Евфимия възхвалявала Бога:

- “Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала”[17], защото Ти запази невредима от раните Своята рабиня, спаси ме от огъня, защити ме от зверовете, от водата и колелото и ме изведе от ямата. И сега, Господи, избави душата ми от ръката на онзи, който от века е бил враг на послушните на Тебе. “Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй”[18], но с капките кръв, пролята за мене, очисти сквернотата на плътта и духа ми, защото Ти си очищение, освещение и просвещение за Твоите раби[19].

Проконсулът опитал още веднъж да я прелъсти с любезни думи:

- Недей да безчестиш - казал той - своя род, не погубвай цвета на своята младост и не се обричай на смърт. Почети великия Арей и ще бъдеш почетена от всички нас, възхвалявана и наградена с голяма слава и богатство.

Той казал и много друго, за да я измами, но тя се смеела и го наричала безумен.

Тогава той отново започнал да я мъчи - наредил да бъде бита жестоко с пръчки, заповядал да я разрежат с остър трион, но той не могъл да навреди на святото ѝ тяло. После заповядал да я горят на гореща скара, но скарата изстинала, защото с Христовата невеста пребивавали ангели и я опазвали от всички мъчения. Накрая проконсулът заповядал света Евфимия да бъде хвърлена на зверовете.

Когато отвеждали светицата в цирка, тя се молела Господ да прати край на мъките ѝ, да приеме душата ѝ в Своите ръце и да заповяда тя да се пренесе от многострадалното тяло в желаната страна.

- Господи на силите! - казвала тя. - Ти ми яви Своята непобедима сила и ненадмината десница, Ти откри немощта на бесовете и безумието на мъчителя, а мене постави над всички мъчения. Както допусна смъртта и проливането на кръв на мъчениците преди мене, така сега приеми и моята жертва, принесена от съкрушена душа и смирен дух, и успокой душата ми в селенията на светиите и в лика на мъчениците, защото си благословен во веки.

Когато света Евфимия завършила молитвата си, срещу нея били пуснати лъвове и мечки, но те се приближили и започнали да ближат нозете ѝ. Само мечката ѝ нанесла малка рана, от която потекла кръв. В това време се чул глас от небето, който призовавал светицата в горните обители и тя веднага предала духа си на Господа, заради Когото пострадала с цялата си преданост. Земята се разтресла и градът се залюлял, стените се рушали, капищата падали и всички били обхванати от голям ужас. Те в страх побягнали от цирка, а светото тяло на мъченицата останало да лежи на земята.

Родителите на Евфимия взели светата си дъщеря и с почести я погребали близо до града[20]. Те благодарели на Бога и се радвали, че са се сподобили да бъдат родители на такава дъщеря, която с проливането на своята кръв станала невеста на небесния Жених Христа и Царя на всички, на Когото чест и слава с Отца и Светия Дух сега и винаги и вовеки веков. Амин.

Кондак:

В своето страдание добре си се подвизавала и след смъртта ни освещаваш с чудеса, Всехвална; затова притичащи се с вяра в твоя Божествен храм, възпяваме светото ти успение, за да се избавим от душевни недъзи и да почерпим благодат от чудесата.


В памет на света мъченица
Севастиана

Света Севастиана живеела при царуването на Домитиан[21] и била ученичка на свети апостол Павел. Хегемонът Георгий заповядал да я хванат в град Маркианопол. Тя била бита и хвърлена в гореща пещ, но останала невредима. После я отвели в Ираклия[22], където била повесена на едно дърво, а след това хвърлена на зверовете. Но тя отново останала невредима. Накрая главата ѝ била отсечена с меч, а вместо кръв изтекло мляко[23].


В памет на света мъченица
Мелитина

Света Мелитина произхождала от град Маркианопол Тракийски и живяла при царуването на Антонин[24], при хегемона Антиох. Тя извършила много чудеса - с молитвата си съборила идолите, съкрушила изображенията на Аполон и Херкулес и мнозина довела в истинската вяра. После обърнала към Христа жената на хегемона. Затова била посечена с меч. Отначало честното ѝ тяло останало непогребано. Един македонец на име Акакий, който преминавал през това място на път за отечеството си, измолил да му позволят да вземе нейните свети мощи, поставил ги в ковчеже и поискал да ги отнесе в отечеството си. По време на плаването той се разболял и починал. Когато корабът стигнал остров Лемнос[25], положили там тялото на светата мъченица. Около нейната гробница е погребано и тялото на Акакий.


В памет на света мъченица
Людмила

Блажената Людмила била родом от Сърбия, дъщеря на сръбския княз. Омъжили я за чешкия княз Боривой. По това време чешкият народ още не бил кръстен, а самият Боривой и неговата млада съпруга били езичници. След женитбата си те повярвали в Христа и се кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, построили църкви и поставили в тях свещеници. Те имали трима сина и една дъщеря. На тридесет и шест годишна възраст Боривой починал. Блажената Людмила понасяла своята мъка с пълна преданост на Божията воля и раздавала на бедните цялото си имущество. Синът ѝ Вратислав наследил престола на своя баща и след като управлявал народа си тридесет и три години, също починал. Властта поел Вячеслав, внукът на света Людмила. Но майка му възненавидяла свекърва си и всячески се стараела да я погуби. Като научила за това, света Людмила се оттеглила в град Течин. Снаха ѝ подучила двама боляри и ги изпратила в Течин да убият блажената Людмила. Когато отишли там, злодеите събрали и много други подобни на тях зли хора. Една вечер те обкръжили двора и двореца, където се намирала блажената Людмила, разбили вратите и влезли вътре. Те хванали светата княгиня, хвърлили въже върху шията ѝ и я удушили. Така блажената Людмила угодила на Бога и пострадала мъченически. Това се случило в събота, в първия час на нощта. Тогава светата била на шестдесет и една години. Бог прославил с много чудеса мястото на нейното погребение. Тя не била погребана в църква, а под градската стена. Всяка нощ над това място се появявали горящи свещи, а един слепец прогледнал, когато се докоснал до пръстта на гроба ѝ. Като научил за тези чудни знамения, нейният внук Вячеслав пренесъл мощите ѝ в град Прага и ги положил в църквата на свети Георги, където и днес те явяват много знамения и чудеса[26].


В памет на светителя
Киприан,
митрополит Киевски

Свети Киприан, митрополит Киевски и всеруски чудотворец, бил родом от България[27] и се отличавал със светия си живот[28], голямото си любомъдрие и начетеност в свещените книги[29]. Той назидавал всички със своето боговдъхновено учение и душеспасителни наставления. Свети Киприан ревностно се подвизавал в делото на непрестанното учителство[30], наставлявал паството си да пребивава в страх Божий, всячески да се въздържа от смехотворство и празнословие и особено да усърдства в молитвата и истинското покаяние. Той обичал тихия, безмълвен живот и затова често се оттеглял в своето митрополитско село Голенишчево[31]. Това безметежно място било разположено между две реки - Сетун и Раменис, и било заобиколено с гъста гора. Тук той построил храм в името на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст. Тук ръкополагал епископи и свещеници и усърдно се занимавал с преписване и превод на много свещени книги от гръцки на славянски[32] език. Той написал и житие на великия чудотворец светителя Петър, митрополит на цяла Русия[33]. Свети Киприан се упражнявал много и в молитвата и четенето на Божествените писания[34]. Винаги имал в ума си паметта за смъртта, страшния съд Христов, мъченията на грешниците и блаженството на праведниците. Преуспявайки в тези богоугодни подвизи, митрополит Киприан достигнал дълбоки старини и легнал на смъртния одър в своето село Голенишчево. Четири дни преди кончината си той написал прощална грамота, в която давал прошка и благословия на всички вярващи и сам с истинско християнско любомъдрие и смирение искал прошка от тях. Свети Киприан направил така, защото знаел каква сила има смирението: то покрива греховете и насочва всичко към добро. Преди кончината си светителят заповядал на епископите и приближените си да прочетат грамотата над гроба му при неговото погребение[35]. В такова смирение, с благодарствена молитва на уста, той починал в Господа в година 6914 от сътворението на света, на шестнадесетия ден от месец септември[36].


В памет на преподобния
Доротей пустинник

Преподобният Доротей бил родом от Тиваида и пребивавал в пустинята близо до Александрия, на едно място, наречено Килии на отшелниците[37]. Паладий, епископ Еленополски[38], в младите си години станал свидетел на постническите му трудове и повествува следното за него.

Старецът пребивавал шестдесет години в една пещера и водел строг живот. Всеки ден по време на обедния зной ходел край морето, събирал камъни и строял с тях килии за онези, които сами не умеели да строят. “Аз, казва Паладий, го попитах веднъж:

- Отче, защо в твоята напреднала възраст изнуряваш тялото си в горещината?

А той ми отговори:

- Измъчвам го, за да не ме измъчва то.

Всеки ден ядеше с мяра само сух хляб и малко пустинни треви и пиеше по малко вода. Бог е свидетел, че никой не го е виждал да ляга на рогозката, нито да спи. Цяла нощ плетеше кошници от финикови клони и ги продаваше, а с полученото си купуваше храна. Замислих се дали само пред мене не живее така сурово и като пожелах да науча за целия му живот, започнах да разпитвам много негови ученици дали винаги е било толкова строго житието му. И те ми разказаха, че от млади години живее така и има обичай никога да не спи, само понякога, докато върши нещо или вкусва храна, очите му се премрежват, така че често пъти хлябът пада от устата му по време на ядене. Когато пък веднъж го уговаряхме да поспи малко на рогозката, той сякаш ни съжали и каза:

- Ако някога убедите ангел да заспи, ще убедите и мен.

Един ден около деветия час той ме изпрати - повествува Паладий - при своя кладенец да донеса вода за трапезата му. Когато се наведох над кладенеца, видях в него аспида[39]. От страх не посмях да взема вода, върнах се при стареца и казах:

- Отче, загиваме, защото видях в кладенеца аспида.

А преподобният се усмихна, поклати глава и каза:

- Ако дяволът поискаше във всички кладенци и всички водни източници да хвърли ехидни, аспиди и други отровни влечуги, ти никога не би пил вода и щеше да умреш от жажда.

После стана и сам отиде при кладенеца, взе вода, осени я с кръстно знамение и пи с думите:

- Където е кръстът, там не може да навреди бесовската сила[40].”

По молитвите на света великомъченица Евфимия,
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас.
Амин.



[1] В началото на IV столетие.

[2] Главен град на римската провинция Витиния, на южния бряг на Пропонтида - Мраморно море, разположен срещу град Византия.

[3] Наместник на императора в провинциите или областите.

[4] Арей или Марс - езически бог на войната и пазител на хората и полята от всичко вредоносно.

[5] Мат. 22:21.

[6] Канон на Сретение Господне, песен 3, ирмос.

[7] Фил. 3:8.

[8] 2 Кор. 4:18.

[9] Виж притчата на Спасителя за мъдрите девици (Мат. 25:1-13).

[10] 2 Кор. 12:9.

[11] Пс. 90:9, 10.

[12] Ис. 6:9, 10.

[13] Пс. 137:6; Ис. 33:5.

[14] Дан. 3:52.

[15] Пс. 143:9.

[16] Пс. 7:16.

[17] Пс. 105:2.

[18] Пс. 24:7.

[19] Евр. 1:3; Лук. 2:32.

[20] Там впоследствие бил построен храм в чест на великомъченица Евфимия. В него през 451 г. се състоял Четвъртият вселенски сбор (Халкидонският). През V в. били построени храмове на великомъченицата в Рим и Медиолан.При Теодосий Велики нейните мощи били донесени в Александрия, а после върнати в Халкидон. След завладяването на града от персите (617 г.) мощите на света Евфимия били пренесени в Константинопол, където се пазят и досега.

[21] Домитиан бил римски император от 81 до 96 г. и жесток гонител на християните.

[22] Ираклия, или Хераклея, е често срещано име. Тук трябва да разбираме град в Тракия, на брега на Пропонтида (Мраморно море), с прекрасно пристанище. Той бил древна колония на самосци, днес се нарича Ерегли. В Хераклея мъчител на Севастиана бил управителят Помпиан.

[23] Според гръцките пролози тялото на мъченицата било хвърлено в морето, но три ангела го отнесли в Ризист (Редест - в Тракия, на Мраморно море, днес Родос).

[24] Римският император Антонин Пий управлявал от 138 до 161 г.

[25] Лемнос е един от най-големите острови в Егейско море, който принадлежал към територията на Тракия. Намира се на 87 мили от Атон.

[26] Блажената Людмила, съпругата на християнския княз на Чехия Боривой, живяла в края на IX и началото на Х в. Тя била баба на свети княз Вячеслав (926-935 г., житието му е на 28 септември). Заедно със съпруга си Людмила приела свето кръщение от свети равноапостолния Методий, който тогава бил архиепископ на съседна Моравия. След смъртта на мъжа си тя живеела в столицата Прага и усърдно възпитавала в истините на вярата внука си, княз Вячеслав. Мъченическата кончина на света Людмила последвала през 927 г. след козните на нейната снаха Драгомира, която отстъпила от вярата. При гробницата на света Людмила се извършвали знамения и чудеса. Мълвата за тях подбудила княз Вячеслав тържествено да пренесе нетленното тяло на светицата в Прага, в построената от баща му църква на свети великомъченик Георги. Скоро след това света Людмила била канонизирана и оттогава се смята за покровителка на Чехия.

[27] От Търново.

[28] Светителят Киприан отначало извършвал монашески подвизи на Атон, където по свидетелството на Търновския патриарх Евтимий се прочул с подвизите си.

[29] Със своята образованост, любознателност и начетеност в свещените книги той бил известен още на Атон, откъдето се обръщал до свети патриарх Евтимий с молба да му пише за някои “църковни неща”, а именно по въпросите за поклоните в дните на Петдесетница и в 12-те дни между Рождество Христово и Богоявление, за причастието със Светите Тайни при отсъствието на свещеник в пустините. Неговата образованост, както и светият му живот, привлекли вниманието на Константинополския патриарх Филотей, който го приближил до себе си и го направил свое доверено лице, а после го ръкоположил за митрополит - първоначално на Киев и Литва. След смъртта на светителя Алексий свети Киприан станал митрополит на цяла Русия, като поел управлението на Руската църква през 1390 година, две години след църковнойерархическите раздори.

[30] Като паметници на неговото учителство са останали различните му послания, проникнати с дух на истинско християнско любомъдрие и ревностна пастирска грижа за духовните нужди на повереното му паство. Особено внимание заслужават посланията до игумен Атанасий и до псковското духовенство.

[31] Село Голенишчево е разположено на живописно високо място зад Воробьовите възвишения около Москва и съществува досега. По друго време светителят се уединявал край така нареченото Свято езеро във Владимирска област, където също така построил храм в името на Преображение Господне.

[32] Свети Киприан превел от гръцки Требник и Служебник, които в някои отделни части били приспособени към потребностите на руската църковна практика, канони и молитви, а също и Номоканона, който през XVI в. още се пазел в Московския Успенски събор. На него приписват и някои по-малки статии с литургически характер, част от които са преводни, а други - авторски. Светителят събирал канонически статии за руските светии и князе, разпращал преписи на литургията и други свещенодействия, като прилагал обяснения за тях и изобличавал произвола при извършването им. Изобщо в историята на Руската църква митрополит Киприан заема важно място, особено като радетел за изправяне на църковно-богослужебните книги и църковните обреди. Едно древно известие за свети Киприан свидетелства, че той “превел много свети книги от гръцки на руски език и оставил много писания за наша полза”.

[33] Съставеното от свети Киприан житие на свети митрополит Петър е проникнато от живо благочестие и е знак на благодарност заради избавянето от беди и тежък недъг, както свидетелства самият автор. До нас са достигнали още няколко негови исторически съчинения, някои от които са влезли в така наречената “Степенна книга”. Запазено е свидетелство, че свети Киприан е написал много от житията на руските светии.

[34] Според летописа той бил изпълнен с “всякакво любомъдрие и разум”, бил “много книжовен и духовен, писал книгите си със своята ръка и се упражнявал често в молитва и четене на Божествените Писания”.

[35] Прощалната или духовната грамота на свети Киприан била прочетена, според волята му, на неговото погребение, а после била четена и при погребенията на неговите приемници. Тя е изпълнена с християнско любомъдрие, проникната с дух на дълбоко благочестие и с трогателно красноречие повествува за тленността, суетата и нищожността на всичко земно и паметта за смъртта.

[36] През 1406 г. от Р. Хр. Мощите му били открити през 1472 г. и оттогава почиват в Московския Успенски събор (намирането и пренасянето на мощите се чества на 27 май). Особено внимание през времето, когато свети Киприан управлява Руската църква, заслужава чудното избавление на Москва и Русия чрез защитата на Божията Майка от страшното нашествие на азиатския завоевател Тамерлан. То съвпаднало с пренасянето на чудотворната Владимирска икона на Божията Майка от Владимир в Москва, извършено по разпореждане и желание на свети Киприан.

[37] Тиваида е област на прочутия в древността град Тива. Със същото име е известен изобщо и целият Горен (Южен ) Египет. “Килии на отшелниците” се наричала една от египетските пустини на западния бряг на река Нил.

[38] Епископ Паладий Еленополски (368-430), ученик на преподобния Доротей, бил родом от Галатия. През 388 г. той пристигнал в Александрия и се отправил в близката пустиня, където се подвизавал и преподобният Доротей, а по-късно се преселил във Витлеем. През 399 г. бил избран за Еленополски епископ във Витиния, Мала Азия. Император Аркадий го заточил в Горен Египет като привърженик на свети Иоан Златоуст. През 408 г. той бил преместен в Антиноя, а през 412 г. се завърнал на катедрата си в Еленопол. По молба на кападокийския префект Лавс през 420 г. епископ Паладий съставил животоописание на светиите и преданията за тях, което в негова чест нарекъл “Лавсаик”.

[39] Аспида или василиск - една от най-отровните змии в пустините на Арабия, Египет и Сахара.

[40] Лавсаик, гл. 2. Преподобният Доротей починал в края на IV в., при царуването на Теодосий Велики (379-395).