Свети апостол Иаков бил син на Алфей и брат на апостол и евангелист Матей, който преди това бил митар. Когато нашият Господ Иисус Христос по време на земния Си живот избирал за Свои апостоли прости и благочестиви люде, за да ги изпрати да проповядват Евангелието по цялата вселена, тогава Той избрал и Иаков и като достоен за това, го причислил към апостолския лик[1]. И станал Иаков един от дванадесетте апостоли, самовидец и служител Христов, проповедник на Неговите тайни и Негов следовник[2]. След като заедно с другите апостоли приел Светия Дух, Който слязъл над тях във вид на огнени езици[3], той отишъл при езичниците, за да проповядва Христа и да наставлява заблудените по пътя на спасението. Горящ от огъня на Божествената ревност, той изгарял тръните на безбожието, съкрушавал идолите, а техните храмове разрушавал, лекувал различни недъзи, прогонвал от човеците лукавите духове и довел при Христа голямо множество хора, чрез което придобил за себе си и ново име: “Божествено семе”. Защото той посял в човешките сърца Божието слово, насадил вярата и се грижел да израсте в тях благочестието, заради което и бил назован “Божествено семе”.
Като обиколил много страни, апостол Иаков сеел небесното семе, събирал жътвата на човешкото спасение и завършил земния си живот, като следвал Христовите стъпки: бидейки подражател на Христовите страдания, той предал духа си на Бога, прикован на кръст[4].
И това Божествено семе, свети Иаков, заедно със стократно принесените от него плодове, било събрано в небесната житница. Там, като се насищ сам със съзерцанието на Божието лице, ходатайства той и за нас със своите молитви, за да се наситим и ние в Бога.
Кондак:
Твърдо вложил мъдростта на догматите в душите на благочестивите, всички да облажим с похвали като Боговещател Иаков: като предстоящи пред Владичния престол на славата и се радва с всички ангели, той се моли непрестанно за всички нас.
При царуването на византийския император Теодосий Велики[5] в Антиохия живеел един мъж, който изработвал златни изделия. Неговото име било Андроник. Той се оженил за дъщеря на златар на име Иоан. Жена му се казвала Атанасия, което означава “безсмъртие”. И действително света Атанасия със своя свят живот, както показва и нейната кончина, придобила за себе си безсмъртна слава. Тази съпружеска двойка - Андроник и Атанасия, като водели честен и богоугоден живот, украсявали себе си с всякакви добродетели. Своето умножаващо се състояние те делели на три части; едната част раздавали на бедните, втората - за благоустрояването на църквите, а третата използвали за своите нужди. Заради своята кротост и добри дела Андроник и Атанасия били обичани и уважавани от всички свои съграждани. След като родили сина си Иоан и дъщеря си Мария, те прекратили плътското съпружеско общение помежду си и живеели в чистота като брат и сестра. Те полагали особена грижа за бедните и болните и много им помагали. Като им лужел им, те носели със собствените си ръце болните, които не можели да се движат, и се грижели за всяка тяхна нужда; хранели, обличали и със собствените си средства по всякакъв начин помагали на бедните и странниците. При това Андроник и Атанасия всяка седмица в сряда и петък прекарвали в пост и молитви.
И при все че те и така водели толкова добродетелен живот, Бог благоволил да ги призове към още по-голямо съвършенство, та като отхвърлят всичко земно, да последват Единия свой Господ Иисус Христос, Който е образец за нас и по Чиито стъпки ние трябва да вървим.
Един ден, след двадесетгодишен съпружески живот, Атанасия, след като била на утренята в църква, се върнала в дома си и заварила децата си, повалени от силна треска. Разтревожена, тя седнала до тях на постелята. Андроник се върнал малко по-късно от църква и започнал да вика жена си по име, като предполагал, че тя спи. Атанасия отговорила:
- Не ми се сърди, господарю мой, защото нашите деца са обхванати от силна треска.
След като се уверил в това, Андроник излязъл от стаята на болните деца, като казал:
- Да бъде Господнята воля!
След това той отишъл в намиращата се извън града църква на светия мъченик Иулиан[6], където били погребани родителите му. Тук той прекарал в молитва до шестия час.
В същото време, докато Андроник се намирал в църквата, двете му деца - синът му Иоан, който бил на дванадесет години, и десетгодишната му дъщеря Мария - умрели. Прибирайки се от църквата, Андроник чул да се разнасят от неговия дом плач и вопли. Обезпокоен, той побързал да се прибере по-скоро. Около къщата си заварил голяма тълпа от свои съграждани, а двете си деца видял да лежат мъртви. Тогава Андроник се уединил в своята молитвена стая и паднал ничком пред образа на нашия Спасител, произнасяйки думите на праведния Иов:
- “Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!”[7]
Като горчиво плачела за умрелите си деца, Атанасия дотолкова изнемогнала в силната си скръб, че желаела да умре и непрекъснато повтаряла:
- О, ако можеше и аз да умра заедно с децата си!
В деня на погребението на децата на Андроник и Атанасия при тях се събрали всички жители на Антиохия. Дошъл и самият патриарх заедно със своя клир. Погребали децата в църквата на свети Иулиан, където почивали и техните предци. След като свършил обредът на погребението, Атанасия не пожелала да се върне в къщи, а останала да плаче на гроба на децата си.
В полунощ, ѝ се явил светият мъченик Иулиан в образ на монах. Той се обърнал към нея със следните думи:
- Жено! Защо смущаваш покоя на почиващите тук?
Атанасия отговорила:
- Господарю, не ми се сърди, тъй като аз се намирам в страшна скръб. Имах две деца и ето, днес погребах и двете!
Свети мъченик Иулиан попитал Атанасия:
- А на колко години бяха децата ти?
Атанасия отговорила:
- Момчето - на дванадесет, а момичето - на десет години.
Тогава светият ѝ казал:
- Защо плачеш за тях? За теб би било по-полезно да плачеш за своите грехове. Уверявам те, че подобно на това, както човешката природа се насища с храна, така и починалите деца биват насищани от Христа с небесни блага. Те Му се молят така: “Боже, Който си праведен Съдия! Ти ни лиши от земните блага, но не ни лишавай от небесните!”
От тия думи Атанасия изпаднала в умиление и на мястото на скръбта ѝ дошла радост. Тя казала:
- Ако моите деца живеят на небето, тогава защо да плача?
След като изрекла това, Атанасия се обърнала, защото желаела да побеседва по-дълго с явилия ѝ се, но той бил станал вече невидим за нея. Атанасия го търсила из цялата църква, но никого не открила. Тогава тя обезпокоила охраняващия църковните врати вратарник и го попитала:
- Къде е монахът, с когото разговарях?
Вратарникът ѝ отговорил:
- Нима не виждаш, че вратите са заключени и че никой не е влизал тук? Защо казваш, че си разговаряла с някого?
Тогава Атанасия, като се убедила, че това е било видение, се уплашила. Щом се върнала в дома си, тя разказала на мъжа си това, което видяла и чула, и заедно с него се утешила в скръбта си.
- Господарю мой - казала Атанасия на Андроник, - още докато бяха живи нашите деца, аз исках да ти споделя едно свое намерение, но се смущавах. А сега, след тяхната смърт, ще ти кажа, вече без да се притеснявам: пусни ме да отида в манастир, за да оплаквам там моите грехове. И тогава Господ, Който взе от нас децата ни, може да ни направи по-годни, за да Му служим.
Андроник отговорил:
- Иди, изпитай в продължение на една седмица своето намерение и ако не го промениш, тогава ще се посъветваме за това заедно.
Атанасия издържала изпитанието, не изменила намерението си и след като изминали много дни, а напротив - изпълнила се с още по-силно желание за монашески живот и отново започнала да умолява мъжа си да я пусне в манастир.
Тогава Андроник извикал бащата на Атанасия и му казал:
- Ние желаем да отидем да се поклоним на светите места и затова ти поверяваме нашия дом и цялото ни имущество. Молим те също: ако по пътя ни се случи някое нещастие, раздай имуществото ни на нуждаещите се, а от дома ни направи болница за бедните и приют за странниците.
След като поверил на тъста си своя дом и цялото си имущество, Андроник освободил всичките си слуги и слугини.
И така, в една нощ Андроник и Атанасия взели за из път неголямо количество средства и незабелязани от никого, излезли от дома си. Като се предали всецяло на Божията воля, те приели върху себе си подвига на странничеството.
Утрото на следващия ден ги застигнало, когато били вече излезли от града. Блажена Атанасия се обърнала назад и видяла в далечината дома си. Тогава тя повдигнала очите си към небето и казала:
- Боже, Който заповяда на Авраам и Сарра, като им каза: “излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа”[8]. Погледни милостиво и сега към нас и Сам Ти ни води, като ни сподобиш с Твоя страх! Ето, ние заради Тебе оставихме отворен дома си, а Ти не затваряй за нас вратите на Твоето царство!
След това в непрестанни сълзи те продължили пътя си.
Когато стигнали до Иерусалим, те се поклонили на светите места, приели благословение от много отци и беседвали с тях. След това тръгнали за Александрия, за да се поклонят на мощите на светия мъченик Мина. По пътя Андроник забелязал един мирянин, който спорел с един монах. Той казал на мирянина:
- Защо спориш с този монах?
Мирянинът отвърнал:
- Монахът нае от мене осел, за да отиде с него до Скита, и аз го посъветвах да тръгне още сега, за да пътуваме през нощта, когато го няма силният слънчев пек. Тогава ще можем да стигнем в Скита още в шестия час на утрото. Но монахът не желае да приеме съвета ми.
Тогава Андроник попитал мирянина:
- А имаш ли друг осел?
Онзи отвърнал:
- Имам.
Андроник казал:
- Иди и го доведи. Аз ще го наема от тебе, понеже и аз искам да отида в Скита[9].
А на съпругата си той казал:
- Почакай тук, докато отида до Скита, за да получа благословение от тамошните отци.
- Вземи и мен със себе си! - молила го Атанасия.
- Правилата не допускат жени да ходят в Скита - отговорил Андроник.
Тогава Атанасия с плач казала на мъжа си:
- Ако ме оставиш, без да ме дадеш в женски манастир, ще даваш отговор за това на светия мъченик Мина.
Андроник дал обещание на жена си да не я оставя дотогава, докато не изпълни нейното желание.
След това заминал за Скита, където посетил всички лаври и получил благословението на скитските отци, подвизаващи се в тях.
Като чул за преподобния Даниил[10], Андроник след големи препятствия успял да стигне до него. Той се поклонил на преподобния и след като се помолили, му разказал всичко за себе си и за съпругата си Атанасия. Преподобният му казал:
- Доведи жена си, а аз ще ви дам писмо, за да я приемат в женския Тавенски манастир.
Андроник се върнал при Атанасия и я довел през нощта при светия старец Даниил. Старецът побеседвал с тях за пътя на спасението и те получили от него голяма полза за душите си. След това той им дал писмото, благословил ги и ги изпратил в Тавенския манастир.
Когато пристигнали, Андроник настанил светата си съпруга Атанасия в женския манастир. Като приела тук ангелският образ, Атанасия започнала и по живот да се уподобява на ангелите. А Андроник се върнал при преподобния началник на лаврата - Даниил, който го постригал в монашеския чин, и след като го наставил в добродетелния живот, му дал отделна килия, за да живее сам в нея и да се подвизава в безмълвие.
Блаженият Андроник усърдно се упражнявал в подвизите на безмълвието в продължение на дванадесет години. След това той помолил отец Даниил да го пусне в Иерусалим, за да се поклони на светите места. Преподобният Даниил се помолил и го пуснал с благословение.
Веднъж докато пътувал през Египет, Андроник поседнал да почине под едни хвойнови храсти. И ето, по Божие устроение той видял жена си - блажената Атанасия, която била облечена в мъжки дрехи. Те се приветствали един друг. Атанасия познала своя мъж, но Андроник не я познал. Та и как би могъл да я познае, когато нейното лице от въздържанието се било стопило и тя била почерняла като етиопка. Освен това целият вид на Атанасия бил променен и тя била облечена в мъжко облекло. Тя попитала Андроник:
- Ти не си ли ученикът на отец Даниил, по име Андроник?
- Да, аз съм - отговорил Андроник.
След това тя отново го попитала:
- Авва Андроник, къде отиваш?
- Отивам да се поклоня на светите места - отговорил Андроник. - А ти - попитал и той на свой ред, - къде отиваш и как те наричат?
Тя отговорила:
- И аз пътувам за светите места, а името ми е Атанасий. (Тя била променила името си и вместо Атанасия започнала да се нарича Атанасий.)
- Да вървим заедно - предложил Андроник.
Атанасия отговорила:
- Ако искаш да вървим заедно, “положи... стража на устата”[11] си и нека да вървим в мълчание.
Андроник отговорил:
- Добре, да бъде така, както желаеш.
Атанасия добавила:
- Да тръгваме и нека да ни съпътстват молитвите на твоя свят старец.
Когато Андроник и Атанасия пристигнали в Иерусалим, обходили и се поклонили на всички свети места. След това отишли в Александрия, за да се поклонят на мощите на светия мъченик Мина. Тук, след като се помолили, Атанасия казала на Андроник:
- Отче, искаш ли да пребиваваме заедно в една килия?
Андроник отговорил:
- Желая, но по-напред ще попитам стареца си, дали ще позволи да живеем в една килия.
Атанасия продължила:
- Иди, попитай, а аз ще те чакам в скита, който се нарича Октодекатски[12], и ако старецът ти позволи, върни се при мен, за да живеем заедно в безмълвие, както и странствахме в мълчание. А ако не си в състояние да пребиваваш в мълчание заедно с мен, не се връщай, тъй като аз не желая да живея без подвига на безмълвието, даже и ако заповяда това преподобният отец.
Андроник отишъл при авва Даниил и му разказал всичко за своя спътник Атанасий.
Тогава Даниил казал на Андроник:
- Върни се, възлюби мълчанието и остани заедно с Атанасий, защото той е съвършен монах.
След това Андроник въвел Атанасия в своята килия, където тя преживяла в страх Божий и безмълвие още дванадесет години. Въпреки това, Андроник не познал своята жена, защото тя усърдно се молила на Бога да не бъде разпозната от своя мъж. Авва Даниил често идвал при тях и ги поучавал. Веднъж на връщане след едно свое посещение при тях, по време на което беседвали за много душеполезни предмети, авва Даниил бил застигнат пред килията си от блажения Андроник. Той му казал:
- Отец Даниил, Атанасий всеки момент ще се престави в Господа!
Старецът се върнал и заварил Атанасия, обхваната от силна треска.
Щом видяла стареца, Атанасия започнала да плаче, а старецът ѝ говорел:
- Ти трябва да се радваш, а не да плачеш! Та нали отиваш да срещнеш Господа!
Атанасия отговорила:
- Аз плача не за себе си, а за Андроник. Но, отче, прояви любов към мене: след смъртта ми намери писмото, което е под моята възглавница, прочети го, а после го дай на Андроник.
После, след като се помолила, Атанасия се причастила с Божествените Тайни и отишла при Господа. Братята дошли да погребат тялото и тогава разбрали, че тя е била жена. Авва Даниил намерил писмото във възглавницата на Атанасия, прочел го и го предал на Андроник. Тогава последният разбрал, че Атанасий, с когото той живял, била неговата жена.
И всички прославили Бога. Вестта за случилото се се разпространила по всички лаври и авва Даниил разпратил монаси, за да повикат всички египетски отци - и тия, които се подвизавали във вътрешната пустиня. Събрали се обитателите на всички александрийски лаври и на всички скитове, които носели бели одеяния (у подвижниците в тия скитове имало обичай да ходят облечени в бели дрехи). Те с чест погребали светото тяло на блажената Атанасия, като прославили Бога, Който ѝ дал такова велико търпение.
След погребението на Атанасия старецът Даниил останал при Андроник седем дни, а в последния ден той, след като направили помен за преставилата се, пожелал да вземе Андроник в своята килия. Но той започнал да моли стареца:
- Отче, остави ме тук, за да бъда погребан при моята сподвижница Атанасия.
Старецът го оставил и си отишъл. Но още не бил успял да стигне до килията си, когато отново бил догонен от друг монах, който му казал:
- Отец Андроник си отива при Господа.
Старецът незабавно отново наредил да върнат заминалите си отци и им казал:
- Върнете се с мен при отец Андроник.
Когато отишли при Андроник, заварили го още жив и получили благословение от него. А след като Андроник починал в мир[13], между монасите от Октодекатската обител и тези от другия скит, където се подвизавала преподобна Атанасия и чиито монаси носели бели одежди, се разгорял голям спор.
Последните казвали:
- Покойният е наш брат и ние искаме да го вземем в нашия скит, за да ни помагат неговите молитви.
По същия начин и отците от Октодекатския скит казвали:
- Този брат е наш и затова, нека той да бъде погребан при неговата блажена сестра Атанасия.
Тогава монасите от друг скит казали:
- Както нареди архимандритът на Октодекатския скит, така и ще постъпим.
Старецът заповядал да погребат Андроник при Атанасия.
Но скитяните белоризци не желаели да му се подчинят, понеже били повече. Те говорели:
- Старецът е над страстите и не се бои от съперничество, а ние, понеже сме несъвършени, искаме да имаме при себе си нашия блажен Андроник, за да ни помага той със своите молитви. А за вас е достатъчно, че ви оставяме Атанасия!
Монасите едва се успокоили и накрая погребали преподобния Андроник при блажената Атанасия, като възхвалял Бога, Който е дивен в Своите светии. А на Него слава во веки! Амин.
След като Бог смесил езиците по времето на Вавилонското стълпотворение[14], хората се разпръснали по земята и се разделили на много народи. Те забравили истинския Бог и започнали да се покланят на идолите, направени от самите тях, на животните, на слънцето и луната, и на другите природни явления. Тогава, за да обнови Старозаветната църква и за да съхрани в нея истинското богопознание, Господ избрал един благочестив мъж на име Авраам.
Авраам първоначално се наричал Аврам. Той бил най-младият син на Тара[15], който имал още двама сина - Аран и Нахор. Първият от тях умрял млад и оставил след себе си син Лот, когото Аврам отгледал и възпитал. Тара живял със своите синове в Ур Халдейски[16]. Но Господ благоволил да отдели благочестивия Аврам, Своя избраник, от средата на развратените идолопоклонници. И ето - Аврам получил заповед от Бога:
- Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си и иди в земята, която Аз ще ти покажа. Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти; и ти ще станеш начало и образец за благословението на мнозина. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена[17].
Аврам с вяра и покорност приел Божията заповед и излязъл от Ур Халдейски заедно с жена си Сара, баща си Тара и племенника си Лот. След като за известно време спрял в Харан[18], където починал баща му[19], той продължил сам пътя си заедно със своето семейство и Лот. Той дошъл в Ханаанската земя и стигнал до Сихем, до дъбравата Море[20]. Тук му се явил Господ и му обещал да даде тази земя на неговото потомство. В памет на това богоявяване и в знак на благодарност за Божието обещание, Аврам построил жертвеник на това място. После Аврам преминал цялата тази земя по дължина, като се отправил на юг и издигнал между Ветил и Гай друг жертвеник на Господа[21].
Аврам се поселил заедно със семейството си и с Лот в Сихемската долина. В началото те двамата живели заедно и имали много добитък, злато и сребро. Но след известно време, за да се избегнат раздорите между техните домашни и слуги, Аврам пуснал Лот да се отдели от него, като му дал да си избере земя. Лот избрал за себе си цветущата равнина, която се напоява от водите на Иордан[22].
След отделянето на Лот от Аврам Бог се явил на Своя избраник и му казал:
- Дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека; и ще направя потомството ти като земния пясък. Стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти навеки)[23].
Послушен на Божията заповед, Аврам потеглил на юг и се поселил при дъбравата Мамре[24]. Там той също издигнал жертвеник на Господа.
По това време в Иорданската равнина, в която избрал да се посели Лот, имало пет града[25], които се управлявали от собствени царе. Те вече от 12 години били поробени от еламския цар[26]. На тринадесетата година те въстанали срещу царя, но били победени от него, при което много жители на тая страна, в това число и Лот, били взети в плен. Когато узнал за това, Аврам въоръжил слугите си, разбил неприятелите, освободил Лот и всички пленници, отнел цялата плячка, отнесена от неприятелите, и я върнал на царете. Когато Аврам се връщал от победата си, царете излезли да го посрещнат. Мелхиседек, Салимският цар и свещеник на Бога Всевишний[27], изнесъл хляб и вино и благословил Аврам с думите:
- Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята. Благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти[28].
Аврам поднесъл на Мелхиседек десетата част от цялата военна плячка, а сам, когато Содомският цар му предложил да задържи за себе си имуществото, възвърнато от неприятеля, отказал да вземе каквото и да било от него.
След това Аврам станал твърде известен в Ханаанската земя. Успехите му събудили завист и опасения у нейните обитатели. Тогава една нощ във видение, Господ казал на Аврам:
- Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит. Твоята награда ще бъде твърде голяма.
Аврам казал:
- Господи! Какво ще ми дадеш? Аз оставам бездетен: Ти не ми даде да имам деца. Разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск; той и ще бъде моят наследник.
Господ извел Аврам навън и му казал:
- Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. Толкова ще бъдат твоите потомци[29].
Аврам повярвал на обещанието и тази негова вяра му се вменила за оправдание[30] и послужила за основа на праведен и богоугоден живот.
На следващия ден Аврам, както му бил заповядал Господ, разсякъл по наполовина една тригодишна телица, коза и овца и наредил двете им части една срещу друга. С тях принесъл и гургулица, и млад гълъб[31]. Аврам останал да пази труповете от хищните птици[32]. По залез-слънце той бил налегнат от тежък сън, обзел го ужас и голям мрак. Тогава Господ се приближил към него и му казал[33]:
- Знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години[34]. Но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат за насам с голям имот. А ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост. А твоите потомци ще се върнат тук, не преди да се сменят четири поколения[35], защото беззаконията на аморейци още не са изпълнили мярата си[36].
Когато слънцето залязло и настанал мрак, между разсечените животни преминал дим като че от пещ и огнен пламък[37]. И в този ден по този начин Господ сключил Своя завет с Аврам, като му казал:
- На твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до река Ефрат[38].
Изминали много години от времето, когато Аврам се преселил в Ханаанската земя. След откровението, което той имал в Ур Халдейски, Бог още три пъти повторил пред него обещанието Си да произведе многочислено потомство от него. Но Сара, неговата жена не раждала, а междувременно те и двамата достигнали до преклонна възраст. Бездетството било за Аврам голямо изпитание[39].
Тогава Сара, като мислела, че самата тя представлява пречка за изпълнението на Божието обещание, предложила на Аврам да вземе за жена и нейната слугиня, египтянката Агар. Агар родила на Аврам син, когото нарекли Измаил[40].
Когато Аврам бил вече на 99 години, му се явил Господ и му казал:
- Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и ще ти дам многочислено потомство.
Аврам, като знак на своето благоговение и преданост, паднал ничком. Бог му казал:
- Отсега няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам[41], защото ще те направя баща на много народи. И ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе Аз ще направя завет вечен[42], за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. И ще ви дам цялата Ханаанска земя като вечно наследство[43]. А видим знак на Моя завет с вас да бъде това - целият мъжки пол у вас да бъде обрязан. На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе. А необрязаният, като нарушител на Моя завет, ще се лиши от общение със своя народ[44]. А жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името ѝ Сарра[45]. Аз ще я благословя и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.
Авраам се възрадвал и се засмял, но в същото време в недоумение се питал:
- Нима от стогодишен ще произлезе син? И деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?
Но Господ повторил обещанието Си и предрекъл и името на техния бъдещ син - Исаак.
Скоро след това Господ отново се явил на Авраам в дъбравата Мамре. Веднъж Авраам по време на дневната жега седял при входа на шатрата си. Когато повдигнал очите си, той видял пред себе си трима странници. Начаса се втурнал да ги посрещне и като се поклонил доземи, казал на първия от тях:
- Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб. Позволете да донесат малко вода и да умият нозете ви[46], а после ще си починете под това дърво[47]. Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите.
Странниците[48] се съгласили да изпълнят молбата му. Тогава Авраам се затекъл в шатрата си при Сарра и ѝ казал да замеси по-скоро пшенично брашно и да изпече пресни хлябове. След това побързал към стадото си, взел едно младо и угоено теле и заповядал на слугата си да го сготви. Когато пресните хлябове и телето били приготвени, Авраам взел още и масло, и мляко, и поставил всичко това пред гостите. Те започнали да ядат, а Авраам в това време стоял под дървото и им прислужвал. По време на обеда странниците попитали Авраам:
- Де е жена ти Сарра?
- Тя е тук, в шатрата - отговорил Авраам.
Тогава единият от тях - това бил Сам Господ - казал:
- Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син.
Сарра стояла при входа на шатрата. Когато чула предсказанието, тя се засмяла в себе си и си рекла:
- Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.
Но Господ казал на Авраам:
- Защо Сарра се засмя? Има ли нещо мъчно за Господа? В уреченото време догодина Аз ще бъда у тебе и Сарра ще има син.
Тогава Сарра се уплашила. Тя почувствала, че се намира пред висшата Божествена Сила, за Която не остават скрити дори нейните вътрешни мисли и смутено започнала да отрича, че се е засмяла. Но Господ я изобличил и още веднъж повторил, че тя се е засмяла. По такъв начин Той показал Себе Си като Сърцеведец, а Сарра научил да бъде по-внимателна към собствените си помисли и по-покорна на Божиите обещания.
После странниците станали и тръгнали оттам за Содом. А Авраам, по думите на апостола, “без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: “тъй многобройно ще бъде семето ти”. И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение; а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава, напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал. Затова му се вмени за праведност”[49]. Като повярвала в обещанието, че от него ще произлезе многобройно потомство, Авраам с живо чувство на радост, благодарност и благоговение пред своите Божествени посетители, тръгнал да ги съпроводи.
По пътя Господ открил на Авраам намерението Си да погуби жителите на Содом и Гомор заради техните безчислени беззакония. Авраам започнал да умолява Господа да пощади нечестивите градове, ако в тях се намерят поне петдесет праведника. Но не се намерили толкова праведници в тия градове. След това Господ обещал на Авраам да пощади нечестивите градове, дори и ако в тях се намерят поне четиридесет праведници. Но не се намерили и толкова. Не се намерили и тридесет, после - двадесет, и най-накрая - дори десет праведници, заради които Господ бил готов да пощади градовете. Тогава участта на нечестивите градове била решена. А застъпничеството на Авраам също не останало напразно, тъй като неговият племенник Лот бил спасен от всеобщата погибел.
Вечерта двамата Ангели, които посетили Авраам, дошли в образа на странници в Содом, когато Лот седял при Содомските порти. Като видял странниците, Лот им се поклонил доземи и казал:
- Господари мои! Отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте, умийте нозете си и, като станете утре заран, ще продължите пътя си.
А когато странниците отказали на Лотовата молба и отклонявали гостоприемството му, за да го изпитат, той започнал още по-настойчиво да ги умолява и накрая те влезли в дома му. Лот приготвил за тях пресни хлябове и им предложил ястия, и те яли. Още не били легнали да спят, когато содомските жители от всички краища на града заобиколили къщата на Лот и поискали от него да им предаде странниците. Лот излязъл навън, за да ги успокои и да ги придума да не причиняват зло на странниците, на които оказал гостоприемството си. Но содомците започнали да го оскърбяват и били на път да разбият вратата на дома му. Тогава Ангелите, които се били явили във вид на странници, поразили содомците със слепота, а Лот въвели в дома му и му наредили да вземе със себе си своите родственици и да излезе от града, понеже той бил осъден за беззаконията си да бъде погубен. При това Ангелите се открили пред Лот, като направо му обявили, че са изпратени при него от Господа. Вече се зазорило, а Лот все още се бавел. Тогава Ангелите го взели за ръка - него, жена му и дъщерите му, и ги извели вън от града. Единият от Ангелите казал на Лот:
- Спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината[50], за да не погинеш.
Но Лот казал:
- Не, Господи! Ето, Твоят раб намери благоволение пред очите Ти и велика е Твоята милост, която си направил с мен, че ми спаси живота. Но аз не мога да се спася в планината, да не би да ме постигне зло и да умра. Ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там и животът ми ще се запази.
Ангелът отговорил:
- Ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш; побързай, спасявай се в него; защото Аз не мога да свърша делото, докле ти не стигнеш там.
Толкова велика е милостта Божия към праведните! Заради слабия по воля, но чист по душа Лот и заради родството му с Божия избраник Авраам Господ не само дарява спасение на града, но и забавя, по Своето милосърдие, справедливото Си възмездие над нечестивите градове дотогава, докато Лот успее да намери убежище.
Когато Лот достигнал до града, слънцето вече изгряло. Тогава Господ излял от небето върху Содом, Гомор, Адама и Севоим като дъжд жупел и огън и изтребил тия градове, и цялата тая равнина заедно с всичките ѝ жители - и цялата тая страна се превърнала в солено езеро[51].
Жената на Лот не изпълнила нареждането на Ангела. Докато вървели, тя се обърнала назад и веднага се превърнала в стлен стълб. А сам Лот, като се боял да остане в Сигор, отишъл в планината и заживял там заедно с двете си дъщери в една пещера.
Междувременно Бог посетил Сарра със Своята милост. Когато Авраам станал на сто години, тя му родила син, на когото той, съгласно предреченото от Самия Бог, дал име Исаак. На осмия ден Авраам го обрязал, както му бил заповядал Бог. И рекла Сарра:
- Смях[52] и радост ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее. Кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
Когато детето пораснало и Сарра престанала да го кърми, Авраам устроил по този случай голяма гощавка. А Сарра, като видяла, че Измаил, когото родила на Авраам египтянката Агар, се присмива на нейния син Исаак, казала на Авраам:
- Изпъди тая робиня и сина ѝ, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаак.
За Авраам било твърде тежко да слуша такива думи. Той като баща обичал и жалел Измаил. Но Бог му казал:
- Не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата ѝ, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име. Впрочем, и от сина на робинята Аз ще произведа голям народ, защото той е твое семе[53].
Тогава Авраам, бидейки напълно предан на Божията воля, отпратил Агар и нейния син Измаил. По пътя Агар и Измаил се заблудили в пустинята и вече умирали от жажда, но Бог по чудесен начин ги спасил и утешил скърбящата майка, като ѝ обещал да произведе от сина ѝ голям народ[54].
А Авраам се ползвал с огромно влияние и уважение пред съседните царе и владетели в Ханаан. Висшето покровителство и особеното Божие благоволение над него било така видимо за всички, че Авимелех, Герарският цар, поискал да сключи съюз с него. Но Авраам продължил и след това да живее както преди - като странник, без да има постоянно жилище.
Целият живот на Авраам протекъл сред много различни изпитания и представлява най-добър пример на търпение, твърда и непоколебима вяра и упование на Бога и най-съвършена преданост на Неговата воля. Но неговата вяра трябвало да бъде още по-твърда след всички милости, които проявил Господ към него. И ето, когато той бил в преклонна възраст, Господ му изпратил последно изпитание, което превъзхожда силите на обикновения човек. За да изпита вярата на Авраам, Бог му казал:
- Вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която Аз ще ти покажа.
Въпреки изумяващата необичайност на това нареждане и своята голяма родителска любов към Исаак, Авраам ни най-малко не се усъмнил, че то е от Бога и че е длъжен да го изпълни без всякакво противене. Преданността му към Бога била толкова голяма, че той бил готов да Му принесе в жертва своя единствен възлюбен син. В същото време той вярвал, че Исаак, който сега трябвало да умре бездетен, съгласно с дадените преди обещания ще стане родоначалник и прародител на обещания Избавител. Той бил уверен, както говори апостолът, че Бог е силен и от мъртвите да възкреси сина на обещанието[55]. И ето, без да открие на никого своето намерение, Авраам станал в ранно утро, оседлал осела си, взел със себе си Исаак и двама слуги, нацепил дърва за всесъжението и се отправил към планинската страна на иевусейците, към мястото, което Бог му посочил[56]. На третия ден чрез особен знак от Бога Авраам още отдалече видял планината, на която трябвало да се извърши жертвоприношението. Тогава той заповядал на слугите си да останат заедно с осела в подножието, после взел дървата за всесъжението и ги дал на Исаак да ги носи, а сам взел в ръцете си огън и нож. И така тръгнали двамата заедно към върха на планината.
А Исаак попитал Авраам:
- Тате! Ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
Авраам отговорил:
- Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение.
И те продължили двамата заедно нататък.
Когато стигнали на мястото, което Бог му бил посочил, Авраам издигнал жертвеник, наредил дървата и като свързал сина си Исаак, го турил на жертвеника върху дървата. Тогава Авраам протегнал ръка и взел ножа, за да заколи сина си.
Но в това време от небето се чул Божият глас:
- Аврааме! Аврааме!
Авраам спрял, за да чуе Божието повеление.
- Не дигай ръка върху момчето и не му прави нищо - продължил Господ, - защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.
Тогава Авраам, обзет от голяма радост и благодарност към Бога, повдигнал очите си от земята и видял зад себе си овен, който се бил заплел с рогата си в храстите. Той развързал Исаак и като взел овена, го принесъл във всесъжение вместо сина си Исаак[57].
След това Господ отново казал на Авраам:
- Кълна се в Мене Си, че понеже ти направи туй нещо и не пожали за Мене едничкия си син, Аз ще благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.
След като получили това велико благодатно обещание, Авраам и Исаак в страх и радост се спуснали от планината и се върнали във Вирсавия[58], където Авраам живеел по това време.
Дванадесет години след това умряла Сарра, Авраамовата жена, и била погребана в пещерата Махпела[59], срещу Мамре, по-късно - Хеврон, в Ханаанската земя.
След още три години, когато Исаак станал на четиридесет години, а Авраам бил вече на сто и четиридесет години, светият праведен праотец имал утешението да ожени сина си за добродетелната Ревека, която била внучка на Нахор, брата на Авраам. По-късно и сам Авраам встъпил в ново съпружество с Хетура, от която имал още шест сина. Авраам живял сто седемдесет и пет години и после с мир предал духа си на Господа Бога, Комуто той така вярно служил и на Когото благоугодил със своя живот, бидейки съсъд и образец на вярата в истинския Бог, която той съхранил за потомците си от род в род. Заради качествата и достойнствата на Авраам Господ го възлюбил, поради което и нарича Себе Си (по преимущество) негов Бог[60], а Свещеното Писание нарича Авраам “приятел Божий”[61]. Неговите старозаветни потомци и дори светите пред Бога Моисей и Давид призовавали Авраам за свой ходатай пред Бога. От този родоначалник на Израилския народ, в чието потомство се съхранила на земята истинската вяра, произлязъл и Сам Христос по плът. И всички истинно вярващи в Христа се наричат синове на Авраам[62]. И в бъдещата наша участ след гроба само с верния Авраам можем да се надяваме да получим наследието на вечния живот и спасението. Сам Господ в Своята притча за богаташа и бедния Лазар показва Авраам като обитател на блажените жилища в Царството Небесно[63], с което да сподоби Христос и всички нас по молитвите на светия праведен Авраам, Неговия праотец по плът. Амин.
Свети Петър, в света - Леонтий, живял по време на царуването на император Теофил[64]. Той бил родом от Галатия[65]. Родителите му се казвали Теофил и Евдокия. Леонтий се отличавал със своята прекрасна и величествена външност и с голямата си телесна сила, за което и бил избран за царски комита и бил удостоен от императора с различни воински почести. Но не задълго останал на тази служба. Като оставил всичко, той се устремил към монашеското житие и приел пострижение с името Петър в един манастир, наричан Дафнеон[66]. След това той отишъл в Олвия[67], обиколил различни свети места[68], бил в Лаодикия и Аталия[69], като мъжествено понасял трудностите на пътешестването и не се спрял пред опасността да го нападнат мохамеданите. После той отново се върнал в Олвия. Края на живота си, вече при царуването на Василий Македонец[70], той прекарал в обителта на свети Фока[71], в която след множество монашески подвизи предал в мир духа си на Господа.
Света Поплия живяла през царуването на Юлиан. Тя била дякониса в Антиохийската църква и била известна със своя добродетелен живот. В младостта си тя за недълго време живяла в брак и родила син Иоан, който впоследствие станал благочестив презвитер. След смъртта на мъжа си света Поплия събрала при себе си девственици[72], заедно с които славословела Господа. Веднъж тя и девиците пеели утренята. Когато му дошъл редът, те със силен глас запели псалома: “Езическите идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце: имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат; имат уши, ала не чуват, и в устата им няма дишане. Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява.”[73] Случайно в това време покрай дома им преминал пристигналият в Антиохия император и като чул какво пеят, им заповядал да замълчат. Но света Поплия започнала да пее още по-силно. Тогава разгневеният император заповядал да доведат при него началничката на хора и наредил на всеки от съпровождащите го войници да я бие през лицето. А светата в това време безстрашно изобличавала Юлиан за неговото безбожие и му заявила, че счита за по-високо от всичко истината Божия. Накрая я пуснали да си отиде в своя дом, където тя както преди продължила да възпява Бога заедно със своите девственици. Скоро след това света Поплия мирно предала духа си на Господа[74].
[1] Мат. 10:3; Марк. 3:18; Лук. 6:15.
[2] Заедно с останалите апостоли и Иаков Алфеев бил изпратен от Господа на проповед,. Мат. 10:3.
[3] След Възнесението на Господа свети Иаков пребивавал заедно с другите апостоли в Иерусалим, в Сионската горница (Деян. 1:13), а също така и известно време след съшествието на Светия Дух (Деян. 6:2).
[4] Апостол Иаков Алфеев започнал своето апостолско служение отначало в Иудея, после бил заедно с апостол Андрей Първозвани в Едеса, проповядвал Христовото учение в Газа и Елевтеропол и в техните околности, откъдето заминал за Египет, и тук, в град Острацин, запечатал своите апостолски трудове с мъченическа смърт на кръста.
[5] Теодосий Велики - римски император от 379 до 395 г. По време на неговото царуване християнската вяра била окончателно утвърдена в Римската империя.
[6] Тук става дума за светия мъченик Иулиан Тарсянин, който пострадал в края на III в. (паметта му се празнува на 21 юни). В негова чест в Антиохия била издигната църква, където били положени неговите мощи.
[7] Иов 1:21.
[8] Бит. 12:1.
[9] Скит - египетска дума; означава: “везни”, изпитване на сърцето. Други го извеждат от гръцката дума “кожа”, чиято етимология указва на това, че първите подвижници в Скита не са имали построени домове, а са се задоволявали с покрития или навеси, направени от кожите на диви животни. В настоящия случай се разбира не особеният вид монашески обители, които се състоят от отделни килии на живеещи в уединение отшелници, а известна местност, която се намирала на разстояние от един ден път (около 30 км) от Нитрийската планина, в Северозападната част на Египет. Тя представлявала безводна камениста пустиня и била любимо място на египетските пустинници, което се прославило с аскетическите подвизи на спасяващите се в него монаси. От тази местност впоследствие получили наименованието си монашеските пустиннически обители, в които се поселвали най-ревностните монаси в търсене на по-строго уединение и ненарушимо безмълвие, за да пребивават в Единия Бог.
[10] Паметта на преподобни Даниил Скитски се чества от Църквата на Сирна събота.
[11] Пс. 140:3.
[12] Манастирите в Скитската пустиня се означавали с номера, съответни на разстоянието, на което те се намирали от Александрия (“октодекатски” = “осемнадесети”).
[13] През първата половина на V в.
[14] Счита се, че това събитие е станало по времето, когато на патриарх Евер се родил син Фалек, който получил името си в памет на това събитие (Фалек, от еврейски, означава “разделяне”, “разсичане”). Това станало около 2600 г. преди Рождество Христово.
[15] Тара - десетият патриарх след Ной. Авраам се родил ок. 2000 г. пр. Хр.
[16] Ур Халдейски - един от значителните градове в Халдея, Месопотамия. Намирал се недалеч от устието на Ефрат. Той бил голямо средище на търговията.
[17] Виж Бит. 12:1-3. Това Божие обещание има месианско значение, както ясно показва свети апостол Павел, който се позовава на тези Божии слова към Авраам. “Знайте, прочее - пише той, - че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови. И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: “в тебе ще бъдат благославяни всички народи”. И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам.” (Гал. 3:7-9).
[18] Харан - град в северозападната част на Месопотамия, между Хавор (приток на Ефрат) и Ефрат, на югоизток от Едеса. Той се намирал върху широка, обкръжена от планини равнина. В древността бил важен търговски център, тъй като бил разположен на търговския път, който свързвал Средиземноморието с Изтока.
[19] Някои учители на Църквата обясняват смъртта на Тара в Харан с премъдрото устроение на Божия Промисъл. Защото на Бог не било угодно падналият в идолослужение Тара да внесе заразата на суеверието в своето поколение. Поради това и Писанието така точно отбелязва това събитие.
[20] Под Ханаанска земя в най-тесен и собствен смисъл се разбира земята от западната страна на р. Иордан, Финикия (северната част на Ханаан) и филистимската земя. В по-късно време под Ханаанска земя разбират често цялата Палестина, цялата обетована земя от двете страни на Иордан, която по-късно заели израилтяните.
Сихем - древен град в Ханаанската земя, намирал се в Самария, на Ефремовата планина, на разстояние 18 часа път от Иерусалим. Авраам преминал Ханаанската земя всъщност не до Сихем, който тогава все още не съществувал, а до мястото, на което по-късно той бил построен.
Море - дъбрава, близо до Сихем.
[21] Ветил - много древен Ханаански град, който по времето на Авраам се наричал Луз. Намирал се на север от Иерусалим, в гориста местност, която по-късно принадлежала на Ефремовото коляно, близо до планината, която по името на града получила названието “Ветилска”.
Гай - древен ханаански град, в северната част на Вениаминовото коляно. Намирал се на изток от Ветил.
[22] Иорданската долина, която Лот избрал за себе си и в която се намирало коритото на Иордан, била доста широка. Мъртво море, както предполагат и голяма част изследователи, тогава още не е съществувало.
[23] Виж Бит. 13:14-17. Изпълнението на Божието обещание се отнася не само до потомството на Авраам по плът, но и до неговите потомци по вяра, поради което то е наречено “вечно”. А всички тия обещания се изпълняват в Христа, Който със Своята кръв направи тази земя свещена и я придоби за всички вярващи, като я направи отечество на душите на християните. Ето защо, освен потомците си по плът, разпръснати по цялото земно кълбо, Авраам има още и друго потомство, по вяра, за което Палестина е земя на спасението и наистина Обетована земя.
[24] Мамре - собствено име на амореец, съюзник на Авраам (Бит. 14:24). Дъбравата Мамре била разположена при Хеврон, древен Ханаански град, намиращ се на пътя към Иерусалим, в плодородна и красива местност.
[25] Върху цветущата Иорданска долина, в която се поселил Лот, се намирали следните пет градове: Содом, Гомор, Адама, Севоим и Бела (или Валака).
[26] Еламци - народ, произхождащ от Елам, първия Симов син. Страната им се намирала в съседство с Ханаанската земя, в Месопотамия.
[27] Мелхиседек вероятно произхождал от ханаанския народ на аморейците, които населявали тогава Палестина. В това време между ханаанските племена би могло все още да е запазено благочестието и мярата на аморейските грехове не се е била изпълнила все още. Под Салим разбират същия град, който по-късно се наричал Иевус, а после - Иерусалим (Пс. 75:3). Със своето название - свещеник на Бога Всевишний - Мелхиседек се отличавал не само от почитателите на лъжливите богове, но и от останалите царе, и дори от Авраам. Поради това в него не може да не се види особен, прославен по цяла Палестина служител на истинския Бог. Свещеното Писание е скрило подробностите за него и за неговия род, за да го покаже най-вече като предобраз на Христа Спасителя. Още в старозаветно време цар и пророк Давид е виждал в необикновеното свещенство на Мелхиседек предобраз на свещенството на Месията, когато казва за Сина Божий: “Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков” (Пс. 109:4). Особено ясно и подробно е разкрито предобразното значение на Мелхиседек от апостол Павел в Посланието му до евреите (гл. 7). Мелхиседек според значението на името му е цар на правдата. По звание той е цар на Салим, тоест - цар на мира; и заедно с това той е и свещеник на Всевишния Бог. Той е представен без баща, без майка, без род. Неговото свещенство е вечно; защото не виждаме нито негови предшественици, нито негови потомци. Неговото благословение е най-високо, защото той от името на Всевишния благославя бащата на вярващите и сам Авраам високо оценил и с благоговение приел неговото блогословение като от такъв, който стои по-високо от него. Всички тези черти и преимущества се съединяват само в Сина Божий - Иисуса Христа.
[28] Виж Бит. 14:19, 20.
[29] Виж Бит. 15:1-5. Това Божие обещание не трябва да се разбира само буквално, тоест - отнасящо се единствено за произлезлия от Авраам многочислен еврейски народ. Това обещание има месианско значение и стои в неразривна връзка с другите обещания, които Бог дал на Авраам.
[30] “Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание” - казва апостолът (Рим. 4:3) и доказва, че Авраам само заради вярата си е бил оправдан. Авраам повярвал на Бога, тоест - повярвал в Неговата истинност, святост, мъдрост, всемогъщество и вечност, когато с вяра приел Божието обещание, че ще му се роди син, независимо, че тогава той бил вече на сто години. И тази вяра на Авраам му се зачела за негова праведност. Праведността тук обозначава съвършеното послушание на Божията воля. - Митрополит Филарет отбелязва, че вменяването на вярата на Авраам за негово оправдание станало след продължително постепенно откровение. “Вярата - казва той, - била следствие и край на тайнственото Божие ръководство; и пак тя била и начало, и основание на Божието благоволение.”
[31] Това бил видим знак на Божия Завет с Авраам. У древните имало обичай встъпващите в съюз лица да преминават сред разсечени наполовина животни в знак на това, че както тези части съставяли преди това едно живо същество, така и те отсега нататък ще бъдат една душа, един живот, ще се ръководят от един дух и ще съставят едно общество. - Животните, които са посочени тук, от древност са се употребявали за жертвоприношения, понеже Авраам тук извършва всъщност жертвоприношение, и то такова, каквото се извършвало при тържественото сключване на договорите.
[32] Хищните птици от мнозина се приемат като пророческо изображение на неприятелите на Авраамовото потомство. Те са образ на всички идолопоклоннически племена, които се стремели или да изтребят израилския народ, или да попречат на изпълнението на Завета, като увличали израилтяните към идолопоклонство.
[33] Виж Бит. 15:13-16.
[34] Тук се разбира робството на евреите в Египет.
[35] Може да се приеме, че четирите поколения се представляват от Иакововият син Левий, Каат, Амрам и Моисей.
[36] Аморейци - ханаански народ, потомци на Аморей, син на Ханаан, който е син на Хам. Те непрекъснато враждували с евреите. Първоначално живеели на запад от Мъртво море, но по-късно се разселили и по други места - по източната страна на Мъртво море и река Иордан. Те заемали преимуществено средата на Ханаанската земя и имали няколко свои силни царства. - Под “изпълването на мярата на беззаконията” в Писанието се разбира окончателното духовно разложение и смърт на обществата и народите, изоставянето им от Бога, съдът над тях и тяхното унищожение.
[37] Виж Бит. 15:17. Авраам не преминал между разсечените животни, преминал само видимият образ на Господа, тоест - това бил договор на милостта, обещание на благодеяние, което било потвърдено чрез осезателния обред на договора.
[38] Виж Бит. 15:18. “Египетската река” е Нил. Ефрат е голяма река в Месопотамия, която извира от планините на Армения и се влива в Персийския залив.
[39] Безплодието всякога било позорно за евреите, а плодовитостта приемали като особено Божие благословение. Затова и Сара дала на мъжа си своята слугиня, за да се изпълни по-скоро обещанието. А Авраам според обичаите на Изтока, а и като нямал пряко указание от Бога, че именно от Сара ще му се роди син, можел да си вземе втора жена и без да прибягва до развод с първата, макар че разводът не само се допускал от обичая, но влязъл дори и в Моисеевия закон.
[40] Измаил, от евр. - “чут от Бога”. Той бил наречен така, защото Господ милостиво погледнал на страданието на Агар, когато тя, бременна с него, избягала в пустинята от притесняващата я Сара. Господ тогава ѝ заповядал да се върне и ѝ дарил син.
[41] Виж Бит. 17:5. Името Аврам е почетно название и означава “баща на висотата”. А Авраам е име, което изразява изпълнението на обещанията и означава “баща на множество”, или - “баща на много народи”. Митрополит Филарет отбелязва, че на Изток царете преименували своите служители, когато ги поставяли на висок сан. Подобно на това и тук Господ, въздигайки Авраам, му дава и ново име.
[42] Вечният завет се сключва не само с плътските потомци на Авраам - Израилския народ, но - с цялото човечество, като под “потомци на Авраам” се разбират всички, които с вяра приемат Божиите обещания и затова заветът е наречен “вечен” в месиански смисъл.
[43] Вечното наследие на Ханаанската земя трябва да се разбира в тайнствен, предобразен смисъл, като разбираме под нея Царството Божие и светата Христова Църква.
[44] Обрязването (на крайната плът) служело като знак на завета между Бога и Авраам и неговото потомство и било печат, който отделял старозаветните вярващи от езичниците. Във висш, тайнствен смисъл обрезанието е предобраз на християнското кръщение. Това значение на обрязването разкрива и апостол Павел, когато нарича обрязването на Авраам “печат на оправданието чрез вярата” (Рим. 4:11), а нашето неръкотворно обрязване нарича “обрязването Христово” (Кол. 2:11). В първото е обещанието, във второто - изпълнението, при което в последното се обрязва вътрешният човек, отричащ се от дявола и от всички негови дела. То е обрезание, което по думите на апостола се извършва в сърцето, по дух, а не по буква. Както чрез обрязването човек влизал в обществото на вярващите, така и чрез Кръщението човеците влизат в обществото на вярващите в Христа (Иоан. 3:5; 1 Кор. 12:13). И както обрязването имало своето значение само при наличие на вярност към Бога и при точното изпълняване на Неговите заповеди, така и Кръщението ни спасява не чрез умиването на плътската нечистота, а чрез отричането от греховете, или - според думите на апостолите - чрез събличането на греховното тяло на плътта, обещаването Богу на добра съвест, чрез възкресението Христово (1 Петр. 3:21; Ефес. 5:26, 27; Филип. 3:3, 9-11; Кол. 2:11-13; Рим. 6:2-14). И доколкото апостолът поставя неръкотворното обрязване в тясна връзка с възкресението на Спасителя, то вече в самото Божие установление на старозаветното обрязване в осмия ден отците на Църквата виждат предобраз или указание на деня на Христовото възкресение, което станало след седмия, съботния ден, тоест - в осмия. По този начин обрязването предвъзвещава нашето оправдание в Христа и премахването на плътската сквернота в Кръщението. Поради това в първите векове на християнството Кръщението на младенците често се извършвало в осмия ден след раждането им.
[45] Първото име - Сара - означава “господство”, тоест - “господарка”. А Сарра означава “княгиня”. В самото нейно име се съдържа пророчеството, изречено по-нататък, че от нея ще произлязат царе.
[46] В древност пътниците носели само сандали и умиването на нозете след път било първото задължение на гостоприемния домакин, особено на Изток.
[47] Мамрийският дъб, под чиято сянка Авраам се удостоил да приеме Самия Господ, според свидетелството на блажени Иероним съществувал до времето на император Констанций (тоест - приблизително до средата на IV в.) и във всички времена се показвал на благоговейните поклонници на светите места.
[48] Един от тия странници бил Сам Господ, Който на това място (Бит. 18:9 и сл.) ясно се отличава от другите. В явяването на тримата пътници мнозина виждат явяване на великата тайна на Света Троица, поради което за изобразяването на тази тайна нерядко прибягват до изобразяването на Авраам и тримата странници.
[49] Рим. 4:18-22.
[50] Под “планина” се разбират Моавитските планини. Сигор, по еврейския текст - Цоар (преди това - Бела), в който Лот намерил убежище за себе си, бил един от петте съюзени градове, разположени в долината на Иордан. Той бил най-южният град в тая страна, намирал се на пътя към Моавитските планини.
[51] Солено или Мъртво море се намира в южния край на Иорданската долина. То е обкръжено от голи и остри скали. “Солено” то се нарича, защото концентрацията на сол в него е твърде голяма. Освен това, тук има и много асфалт, който и досега излиза от дъното на езерото и се отлага по бреговете, като причинява изпарения във въздуха. “Мъртво” се нарича морето, защото никое животно не би могло да живее в неговите води. Дори и бреговете му, покрити със солени кристали, са напълно лишени от живот. Има само вкаменелости на растения, пропити от солената вода. По такъв начин Мъртво море служи като поразителен паметник на Божието проклятие и наказание над нечестивите градове. Мъртво море има продълговата форма. Дължината му от север на юг е 73 км. Дълбочината му стига до 400 м.
[52] Исаак, от еврейски, означава “смях”. Исаак е наречен така, защото майка му Сарра се засмяла, когато чула обещанието за неговото рождение. Но той е наречен така още и поради това, че в неговото раждане тайнствено се съдържа предобраз на явяването на Христовия ден, за което Сам Спасителят говори: “Авраам ... би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва” (Иоан. 8:56).
[53] Както подробно излага това апостол Павел в Посланието до галатяни, Агар и Сарра служат за предобрази на двата Завета: Стария и Новия; както и Измаил и Исаак предизобразяват членовете на Ветхозаветната и Новозаветната Църква (Гал. 4:22-31). Агар е робиня и е образ на Старозаветната Църква, която е под закона “и робува с децата си” (Гал. 4:25). По такъв начин Измаил, синът на робинята и на Авраам, който се родил по плът, предизобразява иудеите. Сарра предизобразява Новия Завет, а Исаак - християните, свободните чеда на Новия Завет, които като Исаак са синове на обещанието, а не - по плът. Защото в тайнството на Кръщението, като встъпваме в Църквата Христова, ние се раждаме не от плът, а от Бога, и ставаме синове на Неговото обещание. И както Агар и Измаил били изгонени от Авраам, така на мястото на Стария Завет идва Новия и робското иго на закона е премахнато от чедата на свободната Христова Църква. Наследието на благодатта и всички обещания за вечен живот в Христа получават синовете на свободната и от тях са лишени иудеите, синовете на робството, които искали да си присвоят това изключително за себе си. Както Сарра била по-напред безплодна и после родила сина на обещанието, така и Новозаветната Църква, неплодна до Христа, ражда съгласно думите на пророка (Ис. 54:1), “много повече деца от оная, която има мъж”, тоест - от Старозаветната Църква (или - само потомците на Авраам по плът); защото Божието обещание се разпростира върху всички народи и по силата на благодатта всички се приемат в Новозаветната Христова Църква.
[54] Действително, от Измаил произлязло многобройно потомство. Дванадесетте му синове станали родоначалници на дванадесетте арабски племена.
[55] Виж Евр. 11:19.
[56] Иевусейци - ханаански народ, чийто родоначалник бил Иевусей, син на Хам. Те принадлежали към най-древните обитатели на Ханаанската земя. Населявали местността, където по-късно бил построен Иерусалим - на мястото на техния град Иевус на планината Сион. Мория, от еврейски, означава “място, посочено от Бога”. Така се наричала земята на иевусейците и планината, на която Авраам според Божието указание трябвало да принесе Исаак в жертва Богу. Свети Ефрем Сирин съобщава древно предание, според което принасянето на Исаак в жертва станало на върха на същата планина, на която била принесена светата кръстна жертва на Христа, Божия Син.
[57] Принасянето на Исаак от Авраам в жертва Богу според учението на Църквата тайнствено предизобразява кръстната жертва на Спасителя, Неговата смърт и възкресение. Както Авраам, като се предал всецяло на Божията воля, не пожалил единствения си син и бил готов да го принесе в жертва на Бога, така и Бог “собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни” (Рим. 8:32) на кръстни страдания и смърт. Отците и учителите на Църквата виждат предобразно месианско значение дори и в самите подробности в жертвоприношението на Исаак. Исаак излиза от дома на своя баща, за да отиде до мястото, предназначено за жертвоприношението; Христос също трябвало да излезе от Иерусалим и да пострада вън от неговите порти (Евр. 13:12). Когато Исаак отивал към мястото на заколението, бил следван от осел и от слугите си; така и Христос, отивайки да пострада, възседнал малко осле, като показал, че и езичниците са призвани, а зад Него вървели учениците Му. Исаак се отделил от слугите си, когато тръгнал да се изкачва на планината към мястото на жертвоприношението; също и Христос бил изоставен от учениците Си, когато се изкачвал към Голгота, за да претърпи смърт заради нас (свети Кирил Александрийски). В това, че върху Исаак били възложени дървата за жертвоприношението и че той ги носил сам върху раменете си, отците на Църквата виждат предобраз на носенето на кръста от Христа. В цялата история на жертвоприношението на Исаак се вижда пълната му покорност на неговия баща; в историята на страданията на Иисуса Христа ние виждаме Неговата безпределна покорност на Неговия Отец, на Когото Той бе “послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (Филип. 2:8). Исаак бива принасян в жертва, без да има някаква вина; Христос страда, търпи подигравки, бива вързан и разпнат, бидейки Сам безгрешен. “Исаак - казва свети Ефрем Сирин - възлязъл на планината, подобно на незлобив агнец; и Спасителят възлязъл на Голгота, за да бъде заклан заради нас, подобно на агнец. Като виждаш там нож, разбирай копието. Като гледаш жертвеника, разбирай Лобното място. В завързаните дърва забележи Кръста. Като виждаш огъня, проразумей любовта и ревността.” - Но заколението на Исаак се заключава само в намерението на неговия баща, както отбелязва свети Иоан Златоуст, а вместо него се принася в жертва овен. Но тук, като престава да бъде предобраз на страдащия Христос, Исаак става предобраз на възкръсналия Христос, а недостигът на образа на страданието се възпълва от овена, който отците на Църквата единодушно признават за предобраз на заколвания Агнец - Христос, Който пострадал по плът (предизобразяващо се от овена), но не по Божество (предизобразяващо се от Исаак). И както Исаак на третия ден бил видян от майка си Сарра жив, така и Църквата на третия ден след кръстната смърт на Спасителя Го вижда възкръснал и невредим. - Накрая, както след жертвоприношението на Исаак Бог излива преизобилно благословение над Авраам и над цялото му потомство, така и Христовата жертва низвежда неизчерпаемо Божие благословение над целия човешки род.
[58] Вирсавия, от еврейски, означава “кладенец на клетвата”. Тя е получила названието си от това, че в тази местност (в южния край на Палестина, на границата с Филистимската земя) Авраам изкопал кладенец и тук сключил клетвен съюз с Авимелех, филистимския цар (Бит. 21:32). Тук Авраам после насадил дъбрава и живял тук “много дни”. По-късно на това място бил построен град.
[59] Махпела, която се намирала срещу Мамре в Хеврон, Авраам купил от хетееца Ефрон, за да погребе там Сарра. Тук по-късно били погребани, освен Сарра, и Авраам, и Исаак и Ревека, и техният син Иаков с жена си Лия. Впоследствие в тази пещера бил издигнат паметник, който бил най-голямата забележителност на Хеврон и привличал вниманието на всички пътешественици.
[60] Виж Бит. 17:7; 26:24; 28:21.
[61] Виж 2 Парал. 20:7; Ис. 41:8; Иак. 2:23.
[62] Рим. 9:7, 8; Гал. 3:7, 26-29.
[63] Лук. 16:22. Виж също Мат. 8:11; Гал. 3:9, 29.
[64] Теофил - византийски император от 829 до 832 г. Той бил яростен иконоборец.
[65] Галатия - неголяма планинска провинция в Мала Азия, която се намирала между Фригия, Витиния, Понт и Кападокия.
[66] Този манастир се намирал около Антиохия Сирийска. Той получил името си от предградието на града Дафни, където се намирал.
[67] Олвия - град в северозападна Витиния.
[68] Тук се разбират най-вече местата в Палестина, осветени от живота, проповедта, страданията и кръстната смърт на Спасителя.
[69] Под Лаодикия тук най-вероятно се разбира главният, някога цветущ, град на Фригия, намиращ се при река Ликус. Аталия - крайбрежен град в Памфилия.
[70] Василий Македонец - византийски император от 867 до 886 г.
[71] Манастирът на светия свещеномъченик Фока се намирал в Константинопол.
[72] В древната Църква, още преди появяването на женските монашески обители и в първите години на тяхното съществуване, имало много девици, които посвещавали себе си изцяло на служение Богу и давали обет да пазят девство. Те се наричали “девственици” и се ползвали в Църквата с голямо уважение, като били считани за нейно украшение. Те се събирали в частни домове под ръководството на опитни в духовния живот старици - наставници, за да живеят в подвизите на безмълвието, богомислието и молитвата. Най-често Църквата поверявала тяхното ръководство и надзор на най-уважаваните от дяконисите.
[73] Пс. 134:15-18.
[74] В началото на втората половина на IV в.
