27 ОКТОМВРИ

27 ОКТОМВРИ

Страдание на свети мъченик
Нестор

Нечестивият цар Максимиан, наречен Херкул, приятел на Диоклетиан, като дошъл в град Солун, хвърлил в тъмницата свети Димитрий за изповядване на Христа, а самият той се предал на зрелища и присъствал на игри.

При това той се хвалел с един свой борец, на име Лий, който произхождал от племето на вандалите, като казвал, че никой не може да го надвие.

Този Лий бил втори Голиат[1]: с ръста си превъзхождал всички, по външен вид и по характер бил подобен на звяр, а гласът му приличал на рева на лъв. От самия му поглед и от гласа му треперели всички, които го гледали; здравината на тялото му била удивителна, а силата му - непобедима, защото в него обитавали нечисти духове и вследствие на това никой не можел да устои пред него. Той вече бил убил безброй много храбри и силни хора и бил твърде любим на царя за тази своя сила. Тъй като самият цар никак не можел да се насити на човешка кръв, затова и обичал този, който обръщал цялата си телесна сила към проливане на човешка кръв.

За този нечестив Лий царят устроил насред града висок и обширен подиум върху стълбове, където Лий да може да се състезава по сила пред погледите на всички. Под този подиум били забити в земя множество копия и други оръжия с остриетата нагоре, така че, когато Лий хвърля победените от него върху тези остри оръжия, те, прободени от тях при падането си, да умират. И действително, Лий, като влизал в борба с хората, ги хвърлял от подиума върху копията и ги предавал на смърт. А царят с цялото множество свои войници гледал това с удоволствие и се любувал на своя борец. Гледал това зрелище и солунският народ, сред който имало много вярващи. Като виждали проливаната от този безчовечен звяр човешка кръв, те тежко въздишали: защото Лий бил убил вече мнозина християни, които нечестивите насила влачели към подиума и ги принуждавали да се борят с Лий.

В този град живеел един юноша на име Нестор - крепък по тяло, с красиво лице и с едва набола брада. Той бил близък на великомъченик Димитрий, от когото и се научил на светата вяра. Като виждал невинно убиваните християни, той пламнал от ревност и възжелал да влезе в борба с атлета Лий. Като отишъл при свети Димитрий, който се намирал в тъмницата, той му разказал, колко много християни е убил Лий през този ден.

- Помоли се за мен, угодниче Божий - казал той, - та по твоите свети молитви Бог да ми помогне. Ще отида и ще се преборя с този противник, ще го надвия и ще снема позора от християните.

Свети Димитрий осенил челото и гърдите му с кръстното знамение, благословил го и предсказал:

- Ще победиш Лий и ще бъдеш мъчен за Христа.

Като приел благословението, свети Нестор веднага тръгнал към мястото за състезания, снел пред очите на всички връхните си дрехи и силно извикал:

- Искам да се боря с Лий!

Като видял тази смелост на юношата, царят се изумил и съжалявайки за красотата и младостта му, му казал:

- Нима не си видял, колко по-храбри и по-силни от теб е победил Лий? А ти, невисок на ръст и млад на години, се осмеляваш да тръгнеш срещу този, който няма равен на себе си под слънцето.

На това Нестор отговорил:

- Дори и да съм малък и немощен, велика и непобедима е силата на моя Христос, на Когото се надявам и в името на Когото искам да се преборя с този великан.

Като чул Христовото име и като разбрал, че Нестор е християнин, царят се разгневил и му наредил незабавно да се качи на подиума, като мислел, че с Нестор ще се случи същото, каквото и с другите. Свети Нестор внимателно се изкачил на мястото за борба; а Лий, като се шегувал и се присмивал, започнал да пристъпва срещу светеца. Като видял приближаването на Лий, Нестор се оградил с кръстното знамение и възкликнал със силен глас:

- Боже Димитриев, помогни ми!

След това той се вкопчил в противника и започнал да се бори. Бог, Който някога укрепил Давид в борбата му срещу Голиат, укрепил и Своя раб Нестор в борбата му срещу нечестивия Лий - за посрамване на нечестивия цар и за радост на Своите верни. И действително, малкият на ръст Нестор се оказал в храбростта си по-силен от великия Лий. Като го хванал като птица, хвърлил великана от високия подиум върху острите копия. Той паднал върху тях като мощен дъб и с позор изхвърлил окаяната си душа и по този начин умряла шумната му слава, изчезнала гордата му сила и престанало суетното самохвалство на Максимиан със своя борец. Всички солуняни и особено християните, като видели тази неочаквана и славна победа, възкликнали със силен глас:

- Велик е Богът на Димитрий!

Царят, като се изправил със срам, отишъл в палатите си, скърбейки и тъгувайки за своя любимец Лий. Той силно се разгневил срещу свети Нестор и заповядал да го задържат. Като узнал, че и Димитрий е виновен за смъртта на Лий, тъй като той укрепил Нестор за подвига, като му предсказал победа, царят заповядал да накажат със смърт и двамата. Свети Димитрий бил пронизан с копия, а свети Нестор бил посечен с меч. Сега те и двамата приемат от Подвигоположника Христа венци на победа в царството небесно, с което и ние да се сподобим по молитвите на светите страдалци.

Тропар:

Явил си се велик помощник в бедите, страдалче, побеждаващ народи; както си унищожил Лиевата гордост и си укрепил за дръзновен подвиг Нестор, така, свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Кондак:

Със струите на твоите кърви Бог обагри Църквата, давайки ти непобедима сила и запазвайки твоя град невредим: ти си негово утвърждение.


В памет на светите мъченици
Капетолина и Еротиида

Тези светици живели при император Диоклетиан и при управителя на Кападокия[2] Зеликинтий. Света Капетолина, която произлизала от богат и знатен род[3], раздала цялото си имущество на бедните, а робите пуснала на свобода. Като християнка тя била задържана и затворена в тъмница, а след това, като не се съгласила да принесе жертва на идолите, била посечена с меч. Слугинята ѝ Еротиида била подложена на мъчение с тояги за това, че, застъпвайки се за господарката си, хвърлила камък по управителя. Като останала невредима след побоя, тя също била посечена с меч.


Житие на преподобния наш отец
Димитрий Бесарабовски

Преподобният Димитрий се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Свети Паисий Хилендарски в своята “Славянобългарска история” сочи 1685 г. като вероятна година на смъртта му.

Според свети Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овце. Засадил си малко лозе до реката. Там си направил и малка колиба и прекарал целия си живот като самотник. Угодил на Бога със светия си живот. На същото място умрял и бил погребан. По-късно Бог открил на някои благочестиви християни светите му мощи, които били пренесени в село Басарбово. Така с простото си благочестиво житие свети Димитрий просиял всред българския народ и Бог го прославил посмъртно с много чудеса от светите му мощи и в негово име.

Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест и имал страх Божий. Веднъж, като водел животните из полето, по невнимание стъпкал едно птиче гнездо с малките птиченца. Този случай така му подействал, че за наказание три години не обул виновния си крак ни лете, ни зиме.

Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си той постъпил в пещерния манастир при родното си село, дето и бил постриган за монах. Подвизавал се така усърдно, щото възпитал в душата си всички възвишени добродетели на истински монах. Като предвидял смъртта си, излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на реката Лом и там предал душата си на Бога. След време паднал пороен дъжд и водата свлякла в реката светите мощи на преподобния заедно с двата камъка. Мощите лежали известно време във водата, докато преподобният се явил на една бесновата девица в Басарбово и ѝ казал, че ще я излекува, ако извади мощите му от реката. Така мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана и много други болни получавали от тях благодатно изцеление.

Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния и пожелали с частица от неговите мощи да бъде осветен новият храм, който те построили. Обаче не могли да си вземат частица явно, затова си я откраднали. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.

Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на светите мощи с група духовници. В тая група бил и монах на име Лаврентий. Като целувал мощите, той се опитал да си отхапе частица. Но устата му останала отворена и не могъл да я затвори, докато не се разкаял със сълзи на очи.

Преславският митрополит Иоаникий заболял тежко и поискал да го занесат при преподобния Димитрий. Положили го при ковчега на преподобния и започнали да служат божествена литургия. След отпуста на литургията той оздравял напълно.

Една нощ турчин решил да ограби църквата на преподобния. Но щом се докоснал до сребърните кандила, нозете му се схванали и сутринта богомолци го изнесли от църквата на ръце. Тоя човек до края на живота си пълзял по улиците на Русе и просел милостиня.

Един угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобния Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия изпратил вБасарбово свои боляри и свещеници. Но светецът не позволил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили добре да разберат волята на Божия угодник. Затова поставили мощите на кола с невпрягани дотогава юнци и оставили животните свободни. Юнците повлекли колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.

В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобния Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Но букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач на генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. И генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата “Свети Константин и Елена”.


В същия ден се чества паметта на мъченик Марк и на тези, които били убити заедно с него след различни мъчения заради проповядването на Христа в Азия.


В същия ден се чества паметта на преподобния Нестор Летописец.

По молитвите
на преподобните наши отци и майки,
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас.
Амин.



[1] Голиат - филистимски великан с необичаен ръст, когото Давид убил с прашка (1 Царств., 17 гл.).

[2] Кападокия - източната част на Мала Азия.

[3] При разпитите за рода ѝ света Капетолина заявила, че е от един род с Фирмилиан, архиепископ Кападокийски (живял през първата половина на III век). Според други източници тя се считала само за негова духовна дъщеря. Блажената ѝ кончина се отнася към 304 година.