18 ЯНУАРИ

18 ЯНУАРИ

Житие на светия наш отец
Атанасий,
архиепископ Александрийски

Свети Атанасий Велики - този безсмъртен пример на добродетел и богоугоден живот - се родил в столицата на Египет - Александрия[1] . Родителите му били християни, хора благочестиви и добродетелни. Още в детството на Атанасий една случка като че предзнаменувала неговата голяма бъдеща светителска дейност.

Той играел със свои връстници на морския бряг. Децата подражавали на това, което виждали в църквата, и в играта си изобразявали Божиите свещенослужители и църковните обреди. Атанасий бил избран от децата за епископ, той пък нарекъл едни - презвитери, а други - дякони. Последните водели при него други деца - езичници, които още не били кръстени. Атанасий ги кръщавал с морска вода, произнасяйки установената за тайнството кръщение формула, която бил запомнил от свещеника в църквата; произнесъл дори поучение, съответно на детската възраст. По това време патриарх на град Александрия бил свети Александър[2].

Поглеждайки случайно от прозорците на дома си, разположен на високо място, недалеч от морето, той видял детската игра и с изумление наблюдавал кръщението, което Атанасий извършвал. Незабавно заповядал да доведат всички деца при него. Патриархът ги разпитал подробно на какво са си играли, кого именно са кръстили, как са питали преди кръщението и какво са отговаряли и узнал, че в играта си те извършили всичко според църковния устав. След това, като се посъветвал с църковния клир, той признал извършеното от Атанасий кръщение на езическите деца за истинско и го довършил с миропомазване, после повикал родителите на децата, които били в ролята на презвитери, и ги посъветвал да ги обучават за бъдещи свещеници. Свети Александър извикал и родителите на Атанасий и им поръчал да го възпитат в благочестие и книжовност и когато порасне, да го доведат при него и да го посветят на Бога и на светата Църква.

Когато Атанасий усвоил науките достатъчно и получил добро образование[3] родителите го довели при светия патриарх Александър и тъй, както някога Анна - Самуил[4], посветили го в дар на Бога. Скоро след това патриархът го поставил за клирик и го ръкоположил за дякон на Александрийската църква[5]. Как в този сан свети Атанасий се борил мъжествено с еретиците и какво е претърпял от тях, е невъзможно да се разкаже изцяло, но ще споменем някои от най-забележителните му подвизи и деяния.

В това време нечестивият Арий разпространявал безумната си ерес и със своето зловредно учение вредил на цялата църква. Въпреки че бил вече прокълнат на Първия Вселенски събор на светите отци в Никея, отлъчен от общение с църквата Христова и осъден на заточение, низвергнат и едва жив, не прекратявал борбата си против православието. Започнал да действа чрез своите ученици и съмишленици, разпространявайки навсякъде отровата на своята ерес. Той намерил много ходатаи за себе си пред царя в лицето на Евсевий, епископ Никомидийски[6], заедно с други епископи, изпаднали в същата ерес. Чрез тях Арий измолил от Константин Велики милост за себе си, да го освободят от заточение и да му позволят да се завърне в Александрия. Евсевий коварно убеждавал царя, че Арий не внася никакво учение, противно на православието, и не проповядва нищо несъгласно с учението на Църквата, но поради завист, търпи от лукавството на епископите и че спорът между тях не е относно вярата, а само заради празни и отвлечени думи[7]. Царят, който бил простосърдечен и незлобив, не подозирайки еретическата хитрост и коварство, повярвал на лъжливите уверения и заповядал да се прекрати спорът и да не се препират заради думи, та да се прекрати раздорът между църквите. Без да разследва делото, той милосърдно позволил на Арий да се завърне в Александрия. И ето, че нечестивият еретик за нещастие на цялата църква се върнал в града. Това събитие било твърде прискърбно за православните, особено за свети Атанасий, като воин Христов и твърд защитник на православието. По това време той вече бил удостоен с архидяконски сан. Той преследвал еретика, втурнал се като вълк в Църквата Христова, изобличавал неговите злоумисли със своите писания и проповедта си. В същото време Атанасий внушавал и на светейшия архиепископ Александър да напише послание до царя, в което и сам взел участие, като обърнал внимание на простодушието, поради което царят повярвал на лъжите и еретическите басни и днес приема Арий, който се отрича от православната църква, когото Сам Бог е отрекъл, и всички свети отци, а царят го допуска да потресе отеческите законоположения. Царят обаче, заблуден от Евсевий, отговорил с още по-рязко послание, заплашвайки ги с низвергване от сана им, ако не замлъкнат. Благочестивият и милостив цар постъпил тъй не поради своя гняв, нито поради съчувствие към арианството, но от ревност, макар и не по разум, да няма раздор между църквите. Обичайки с кроткото си сърце мира, царят го търсел там, където съвършено не би могъл да бъде: понеже как би могло еретическото учение да живее в мир с православието?

Наскоро след това починал светейшият Александър. За негов приемник на Александрийската катедра единогласно от всички православни бил избран Атанасий, като съсъд, достоен за такава чест[8]. Тайните врагове - арианите, замлъкнали временно и не встъпили в открита борба с него; но по-късно по бесовско подстрекателство проявили лукавството си и открили отровата на притаената си злоба. Свети Атанасий не приемал нечестивия Арий в църковно общение, макар и последният да притежавал царско нареждане за това. Навсякъде арианите се постарали да подклаждат вражда срещу епископа и да разпространяват най-зли клевети, с намерение него, достойния за небесните селения, не само да го низвергнат от светителския престол, но и да го прогонят от града. Но той останал непоколебим, пеейки заедно с Давид: “И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми”[9].

Ръководител на коварния замисъл бил Евсевий, който напразно носел име на благочестие[10], всъщност представлявал истински съд на безчестие. Възползвайки се от незлобието на царя заедно със своите съмишленици, и предполагайки, че е настъпил неговият час, подстрекавал всички да свалят от епископския престол свети Атанасий. Евсевий мислел, че ако го прогони, лесно ще надделее и над останалите православни и ще утвърди ариевото учение. Започнал да разпространява срещу праведника клевети и лъжливи обвинения, на които еретиците повярвали. За тази цел той наел за пари последователя на Мелетий[11], Исион, изкусния в коварството Евдомон и твърде озлобения Калиник. Обвиненията против Атанасий се състояли в следното: 1) че уж принуждавал египтяните да плащат данък за свещеническите одежди, ленените одежди, олтарните тъкани и завеси и друга църковна утвар; 2) че уж враждува срещу царя и се бунтува срещу царските заповеди; 3) че уж е алчен и е оставил на един от приятелите си да пази сандък, пълен със злато. Към всичко това присъединили още и обвинение относно лъжесвещеника Исхир[12], човек лукав, коварен и изпълнен със злоба; присвоявайки си без обичайното посвещение сан на презвитер, той извършил толкова зли, беззаконни и престъпни дела, че заслужавал не само низвергване и порицание, но дори сурово наказание. Узнавайки всичко за Исхир, Свети Атанасий, винаги изключително внимателен при решението на подобни въпроси, изпратил в Мареота[13] презвитера Макарий да разследва всичко относно беззаконните деяния на Исхир. Последният от страх, че ще бъде изобличен, избягал в Никомидия, където започнал да клевети свети Атанасий пред Евсевий. Този отстъпник и нарушител на свещените правила на църквата бил приет от Евсевий и съмишлениците му с почит, като истински свещеник: понеже естествено е за човека да обикне подобния на себе си в злоба или в добродетел. Те самите таели голяма ненавист и против свети Атанасий, така че с голяма радост приели Исхир. Поощрили наглостта му и обещали да го почетат с епископски сан, ако той съумее някак да съчини срещу праведника лъжливо обвинение. Исхир бил хитър и изкусен в подобни деяния и положил всички усилия да оклевети невинния Атанасий. Казал, че по негова заповед презвитерът Макарий се втурнал като разбойник в църквата, с голяма ярост го дръпнал от жертвеника, преобърнал престола, строшил чашата с Божествените тайни и изгорил свещените книги. Приемайки тая клевета на Исхир за истина и като прибавили към нея своите лъжи, враговете на православието се явили пред цар Константин и наклеветили свети Атанасий. Особено се постарали да предизвикат царския гняв, обвинявайки го, че не обръща внимание на царските послания и не изпълнява царската заповед, като не приема Арий в църковно общение. Освен това обвинили блажения по повод на някаква мъртва ръка, че Атанасий посредством нея вършел чудеса и чародейства (всъщност самите те били окаяни и явни чародеи); тая ръка, казвали те, принадлежала на някой си клирик Арсений и била отсечена по заповед на Атанасий.

Царят, разглеждайки делото, изпаднал в недоумение: той добре познавал добродетелния Атанасий, в същото време повдигнатите срещу него обвинения го озадачили. Затова направил компромис: не го осъдил и в същото време не отказал разследване на неговото дело. И понеже по същото време в Иерусалим се чествал празникът обновление на храма Възкресение Христово и тук се събрали епископи[14] от всички страни, царят се възползвал от случая и заповядал на епископите да се съберат в Тир за обстойно разследване на обвиненията, повдигнати срещу свети Атанасий, също и за разглеждане на делото на Арий, действително ли той, както сам твърдял, проповядвал съгласно учението на светата вяра и се придържал към истинските православни предания. Ако бил низвергнат поради завист, да бъде отново приет от множеството на събора и присъединен като един от членовете към тялото на църквата; ако ли той вярва противно на нейното учение и учи нечестиво, да бъде съден по свещените закони и да понесе справедливо наказание според делата си. По делото на Арсений царят заповядал първо да се направи разследване и ако светителят се окаже виновен, да бъде съден съгласно законите. За достоверно изследване на това дело царят изпратил един от своите домоуправители на име Архелай заедно с финикийския княз Нон. Когато царските пратеници пристигнали в Тир (в това време Атанасий бил тук, очаквайки изобличаването на измислената срещу него клевета за мъртвата ръка и чародейството), отложили разследването, докато не пристигнели от Александрия самите обвинители, които твърдели, че видели беззаконието на Атанасий със собствените си очи. Това отлагане на разследването станало по Божие усмотрение, както показал краят на делото. Понеже Бог, Който се грижи за всичко и избавя обидения от клеветниците, дал време на Арсений да успее сам да дойде в Тир.

Арсений бил четец от Александрийската църква. Той бил извършил някакво сериозно престъпление и от страх пред строго наказание побягнал от града и в продължение на дълго време се укривал. Противниците на свети Атанасий изобщо не очаквали Арсений да се появи някога вече поради страх и срам от извършената простъпка. Ето защо дръзнали да напишат, че съществува отрязана ръка на Арсений и че свети Атанасий е извършил това престъпление. Постепенно слухът, че той е изправен пред съда (заради отсичане на Арсениевата ръка), се разпространил навсякъде, стигнал дори до самия Арсений, който се укривал на отдалечено място. Извънредно наскърбен поради своя отец и благодетел, не понесъл тържеството на лъжата над истината, той тайно дошъл в Тир и разкаян, паднал в нозете на свети Атанасий. Зарадван от пристигането му, епископът заповядал да не се показва до самия съд.

Била тридесетата година от царуването на Константин, когато епископите от различни градове се събрали в Тир[15]. Войници довели презвитера Макарий, там присъствал и военачалникът, който бил изпратен да проведе съда заедно с епископите, също и лица от светската власт; явили се и клеветниците и съдът започнал. Повикали Атанасий. Отначало го обвинили по повод ленените църковни одежди и завеси, също и в алчност, но тая клевета била веднага изобличена и всички видели злобата на клеветниците.

Но противниците на свети Атанасий не се предали лесно. Те подкупили една блудна жена да го обвини в насилие над нея.

Съдът отново се събрал, въвели и тая жена. Тя плачела и обвинявала Атанасий, а всъщност никога не го била виждала и дори не знаела как изглежда.

- Аз го приех в дома си, нареждала тя - като мъж почтен и свят, като желаех на себе си и на своя дом благословение. А ето че, напротив, пострадах от него. В полунощ, когато бях заспала, той дойде и извърши беззаконие над мен.

Докато безсрамната жена злословила и плачела престорено, презвитерът Тимотей, приятел на свети Атанасий, стоял зад вратите и чул клеветата. Пламнал от възмущение, той внезапно влязъл в залата, застанал пред клеветницата, като че бил самият Атанасий, и смело се обърнал към нея:

- Кой, аз ли, жено, съм извършил нощем насилие над тебе, както казваш? Аз ли?

Жената викнала към съдиите:

- Този човек е моят развратител и злоумишленик против моята чистота. Именно той беше у мене и за благодеянието ми отвърна с насилие.

Като чули това, съдиите се разсмели, а противниците на Атанасий били извънредно засрамени, понеже измамата била разкрита. Свети Атанасий бил признат за съвършено невинен в такъв грях.

После еретиците обвинили светия мъж в чародейство и в убийството на Арсений. Те внесли в съда някаква страшна на вид мъртва ръка и възкликнали:

- Тази ръка безмълвно вика към тебе, Атанасий, тази ръка свидетелства срещу тебе и ти няма как да избегнеш осъждането. Всички познават Арсений, чиято ръка ти отсече без всякакво милосърдие. И тъй, кажи ни накрая, за какво ти потрябва и с каква цел я отсече?

Атанасий ги изслушал търпеливо, подражавайки на своя Господ Христос, Който някога, осъден от иудеите, не възразил, но “като овца Той бе заведен на клане”[16]; отначало мълчал, сетне кротко отговорил на обвинението:

- Има ли сред вас някой, който познава достатъчно добре Арсений? Би ли могъл някой от вас да каже достоверно дали тази ръка е негова?

Мнозина станали да потвърдят, че добре познават Арсений и неговата ръка. Тогава Атанасий дръпнал завесата, зад която стоял самият Арсений, и му заповядал да застане посред събранието. И ето че Арсений застанал сред събранието жив и здрав, с двете си ръце. Блаженият с гняв се обърнал към клеветниците:

- Не е ли това Арсений? Не е ли той, когото всички александрийци знаят и чиято ръка вие настоявате, че съм отсякъл?

И като помолил Арсений да вдигне ръцете си, казал с висок глас:

- Ето го, мъже, нашия Арсений! Ето ръцете му, съвсем здрави! Покажете ми вие вашия Арсений, ако имате такъв, и кажете на кого принадлежи тая отсечена ръка, понеже тя осъжда вас самите като престъпници, сторили това.

Докато се провеждал съдът, пристигнало послание от царя, който осъждал клеветниците, заповядвал да освободят свети Атанасий от несправедливите обвинения и милостиво го викал при себе си. По Божий промисъл двама презвитери от Александрийската църква, Апис и Макарий (не този, който бил изправен пред съда, а друг човек със същото име), дошли в Никомидия и разказали на царя всичко за светителя, как враговете повдигнали срещу него лъжливи обвинения и съставили несправедлив съд. Царят разбрал истината и клеветите, породени от завист, написал до епископите на съда в Тир толкова строго послание, че привържениците на Евсевий били обзети от страх и не знаели как да постъпят.

Обаче, подбуждани от своята злоба, те потърсили други лъжеобвинения и клеветили срещу доведения пред съда Макарий. Исхир се явил като лъжеобвинител, а лъжесвидетели - привържениците на Евсевий, които свети Атанасий преди бил отхвърлил понеже не заслужавали доверие. Светителят поискал да се узнае със сигурност дали Исхир е истински свещеник и чак тогава да пристъпят към разглеждане на обвиненията. Съдиите не се съгласили и съдът над Макарий бил продължен, скоро обаче поискали да проведат разследване на самото място, където Макарий уж бил съборил олтара, тоест в Мареоти. Там изпратили същите клеветници, които от самото начало били изобличени в лъжа, и свети Атанасий Велики, не понасяйки тая несправедливост, с висок глас призовал целия събор и засвидетелствал това:

- Угасна правдата, потъпкана е истината, погина правосъдието! Нима е законно желаещият да докаже невинността си да бъде държан в окови, а съдът на цялото дело да бъде предоставен на клеветниците и враговете и самите клеветници да съдят оклеветения от тях?

Но като видял, че не ще има успех поради големия брой свои врагове и завистници, тайно се отправил към царя. И веднага съборът, или по-точно лукавото сборище, осъдило отсъстващия Атанасий. След като приключили несправедливото разследване в Мареоти, съдиите, сами достойни за низвергване, определили, че той трябва да бъде окончателно низвергнат. После отишли в Иерусалим, където приели в църковно общение богоборния Арий същите тези хора, които само на думи държали на благочестието и на Никейския събор престорено подписали догмата за единосъщието на Сина Божий с Бог - Отец. Но ония, които наистина пазили православната вяра, внимателно обмислили речите на Арий, разпознали измамата, която се таила под прикритието на многословната реч, и го изобличили като враг на истината.

В това време пристигнало второ послание от царя (свети Атанасий все още пътувал към него) със заповед той и всички негови съдии и обвинители да се явят незабавно пред него. Голям смут обзел членовете на събора и неговите врагове от страх да не бъде изобличена измамата им и се разотишли по своите страни. Евсевий и Теогний, епископ Никейски[17], заедно с още някои членове на събора под благовидни предлози не се явили пред царя, а останали в Тир и отговорили на царя с писма. Свети Атанасий от своя страна се явил в Никомидия и се оправдал от обвинението в алчност. И докато привържениците на Евсевий се бояли да се появят пред царя, последният върнал Атанасий на Александрийската катедра с послание, свидетелстващо, че всички клевети срещу светителя са неоснователни и несправедливи.

Докато свети Атанасий управлявал своята катедра, Арий се намирал в Александрия и привържениците му създавали голям смут сред народа. Блаженият не могъл да гледа как Арий възмущава и бунтува не само Александрия, но цял Египет, съобщил за това с писмо до царя, увещавайки го да накаже богобореца. Царят незабавно издал заповед да представят Арий вързан пред царския съд. По пътя Арий се видял в Кесария със съмишлениците си: Евсевий, епископ Никомидийски, Теогний Никейски и Марий, епископ Халкидонски[18]; посъветвали се помежду си и съставили срещу свети Атанасий нови клевети, без да се боят от Бога, без да щадят невинния мъж, но единствено с цел да прикрият истината с лъжа, както казва пророк Исаия: “зачеват зло и раждат злодейство” ония, които казват: “лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием”[19].

Еретиците се стараели да свалят блажения Атанасий от патриаршеския престол и да завземат властта над православните. Явили се пред царя - Арий, който желаел да се оправдае, и Евсевий със съмишлениците си, за да лъжесвидетелстват против истината и Атанасий. Когато застанали пред царя, незабавно били разпитани за събора в Тир и за съда, произнесен над Атанасий. Те отговорили:

- Царю! Ние не се интересуваме толкова от заблужденията на Атанасий, но сме обзети от скръб и ревност заради олтара, който е разорил, и за чашата със светите Тайни, която той строшил, а също, че е забранил да се изпраща от Александрия обичайното количество пшеница в Цариград[20]: това ни опечалява особено много и ние скърбим. Свидетели на неговите злодеяния са епископите: Адамантий, Анувион, Арвестион и Петър[21]; изобличен във всичко това, Атанасий избегна присъдата, която заслужаваше, обаче беше низвергнат единодушно от целия събор за това, че дръзнал на такива беззаконни дела.

Царят отначало замълчал, смутен, после като не могъл да спре клеветниците, разпоредил се временно праведникът да бъде откаран в Галия[22] - не че бил разгневен или повярвал на клеветата, но заради умиротворението на Църквата (както свидетелстват хора, достоверно узнали царското намерение). Понеже въстаналите против Атанасий епископи били мнозина, а народът в Египет и Александрия се вълнувал, царят, за да въдвори мир и да усмири непокорните епископи, заповядал на светия мъж за известно време да се отдалечи от града[23].

През 31-а година от своето царуване, шестдесет и пет годишен, починал цар Костантин. Умирайки, той оставил за наследници на своето царство тримата си сина: Константин, Констанций и Констанс, и разделил държавата между тях, определяйки по-голямата част от империята на най-големия син Константин. Но тъй като нито един от синовете му не присъствали на неговата кончина, той поверил завещанието си на един презвитер[24], таен последовател на Арий. Този човек скрил царското завещание. Мнозина го разпитвали дали царят, умирайки, не е оставил завещание, но той не открил никому. Неколцина от царските евнуси му били съучастници в това дело. И докато първородният син Константин се забавил да дойде в столицата, Констанций с най-голяма бързина тръгнал от Антиохия и пристигнал пръв. Презвитерът тайно му предал бащиното завещание, а за благодарност поискал от него да премине на страната на арианите и да ги подкрепи. Той искал от Констанций вместо да благодари на безсмъртния Цар Христос за своето земно царство, безумно да признае Него не като Бог и Владика над всички, не Творец, а твар! Гореспоменатият Евсевий заедно с всичките си съучастници се постарали да стане така, радвайки се, че най-сетне дошъл техният час. Те се надявали да разпространят и утвърдят еретическото ариево учение с помощта на новия цар, ако той потвърди заповедта за заточението на свети Атанасий като справедлива и законна. В същото време те привлекли към своята ерес и направили свой съучастник живеещия в царския палат препозит[25], а чрез него болестта на арианската ерес уязвила и останалите евнуси[26], понеже те според природата си били склонни да възприемат и да разпространяват злото. След това и царицата постепенно се повлияла от богохулните им приказки и сама се заразила с отровата на ереста. Накрая и сам царят бил прелъстен от арианското лъжемъдруване, въстанал против своя Господ и Владика Христос, тъй че се изпълнили думите на пророк Иеремия: “пастирите се отметнаха от Мене.” Констанций издал заповед да бъде признато арианското лъжеучение от всички епископи, а ония, които не се подчинят, да бъдат принудени насила.

Сред тая свирепа буря и смут истински водачи на църквата били архипастирите: Максим Иерусалимски[27], Александър Константинополски[28]  и Атанасий Александрийски (за когото е нашето повествование), който макар да живеел в изгнание, не спирал да напътства Църквата, утвърждавайки православието със слова и послания. От своя страна Евсевий Никомидийски със своите съмишленици с всички сили разпространявал еретическото си лъжеучение, предизвиквал борба против православните и угнетявал църквата Христова. Особено се ожесточили след ужасната кончина на Арий. Хитрият и коварен Евсевий въвел с почести Арий в Константинопол за голямо изкушение на вярващите, и понеже там нямало кой да им се противопостави, към него се присъединили мнозина от влиятелните хора, докато свети Атанасий бил в изгнание. Но Бог, Който устройва всичко премъдро, разрушил плановете им, пресичайки злобата и живота на Арий. Тъй се извършил достоен съд над необуздания език и злия съсъд, напълнен със зловонна гной на еретичество, какъвто бил Арий[29]!

След като ересиархът погубил душата и тялото си по тъй ужасен начин, Евсевий и съмишлениците му се заели сами да разпространят ереста и навсякъде създавали смут, подпомогнати от царските евнуси. Особено се постарали да попречат на свети Атанасий да изпраща своите послания в защита на православието.

Но Божият Промисъл склонил към милост сърцето на най-големия син на Константин Велики, на име също Константин[30], който и на години, и по първородство бил пръв сред братята си. Той освободил светителя от заточение и със свое послание го върнал в Александрия на неговата катедра. В посланието пишело:

“Победителят Константин желае на Александрийската църква и народ радост. Мисля, че сред вас няма ни един, който да не знае това, което се случи неотдавна с великия проповедник на православието и учител в Божия закон - Атанасий, за това, как враговете на истината повдигнаха против него обща борба и за това, че му бе заповядано да пребивава при мен в Галия, за да му се даде възможност да се отдалечи временно от грозящите го бедствия; но той не бе осъден на постоянно изгнание. Ние се отнасяхме към него грижовно, да не би да се случи с него някаква непредвидена неприятност, макар че той наистина е търпелив както никой друг; възпламеняван от ревност по Бога, той лесно може да понесе всякакви тегоби. Нашият баща Константин желаеше скоро да го върне на патриаршеския престол, но почина и не успя да изпълни докрай своето намерение, но остави тая грижа на мен, своя наследник, като завеща последната си заповед за този мъж. И тъй, ние ви заповядваме да го приемете днес с най-голяма чест и да го посрещнете тържествено.”

С това царско послание свети Атанасий пристигнал в Александрия и всички православни с радост го приветствали[31].

Но привържениците на арианската ерес отново се събрали и повдигнали срещу светителя гонение и смут сред народа. Измислили нови клевети срещу светията: че бил се върнал на патриаршеския престол без съборно решение и по своя воля влязъл в църквата[32]; обвинявали го също, че бил причина за най-различни бунтове, убийства, заточения и повдигнали срещу него старите и доста нови обвинения. В същото време народът, заразен от арианската ерес, въстанал против свети Атанасий. Веднъж го обкръжила тълпа от хора, които ругаели и вдигнали ръце срещу него да го разкъсат, но светителят като по чудо се спасил и успял да излезе от града. В това време арианските епископи разпространили послание, в което обявили, че той е низвергнат законно на събор в Тир, но без съборно решение отново е заел александрийската катедра и че завръщането му уж било съпроводено с насилие. По този начин затворили за него достъпа до църквите във всички градове и страни. Освен това покровителят на свети Атанасий, Константин, бил убит от воините в Аквилея[33]. Враговете на светителя се възползвали от този момент и внушили на покровителстващия ги цар Констанций толкова силен гняв против светията, че той обещал имущество и почести на онзи, който извести къде се намира Атанасий или да донесе главата му. Светителят бил принуден да се укрива продължително време в запустял кладенец, където един верен приятел му помагал и му носел храна[34]. По-късно някой се досетил и след щателно претърсване една сутрин се запътили към мястото, за да го заловят, но Атанасий, направляван от Божествения промисъл, излязъл нощем от рова и се скрил другаде, а сетне се отдалечил от тези страни в пределите на Западната империя.

По това време на запад след смъртта на Константин II царувал най-младият от синовете на Константин Велики, Констанс. Пристигайки в Европа, блаженият Атанасий се отправил за Рим и се явил пред папа Юлий[35] и пред самия цар Констант и продробно им разказал всичко за себе си. По същото време в Антиохия се състоял събор на източните епископи, събрали се заради освещаването на църквата[36], която Константин Велики започнал да строи, а завършил - синът му Констанций. По този повод се събрали всички източни епископи, сред тях немалко ариани. Арианите, покровителствани от царя, провели беззаконен събор и отново обявили свети Атанасий за низвергнат, написали послание и до римския епископ, искайки от него да признае тяхното решение. В Александрия поставили на патриаршеския престол отначало Евсевий Емески[37], отличаващ се с красноречие, но той се отказал, знаейки колко почитат александрийците своя архипастир Атанасий. Тогава избрали на александрийския патриаршески престол някой си Григорий, родом Кападокиец[38], но той не успял да стигне до Александрия, когато от Рим се завърнал свети Атанасий. Ето как се случило това.

Папа Юлий внимателно разгледал клеветите срещу светителя, признал, че са лъжливи и отново го върнал на Александрийската катедра със свое послание, в което рязко осъждал дръзналите да попречат на неговото служение. Православните александрийци с голяма радост отново посрещнали своя предстоятел. Противниците му, от своя страна, много се уплашили (техният предводител Евсевий Никомидийски вече бил починал[39]) и поискали от царя да изпрати в Александрия Григорий заедно с войска за да го възкачат на патриаршеския престол. Царят изпратил военачалника Сириан с голяма войска и със заповед да умъртви свети Атанасий и да възкачи избрания от еретиците Григорий на архиепископската катедра. Веднъж, в навечерието на някакъв празник, когато в съборната църква се извършвало всенощно бдение и всички православни се молели в храма заедно със своя пастир Атанасий и пеели църковни песнопения, внезапно нахлул Сириан с въоръжени воини. Претърсил храма, за да открие и убие светеца. Но по Божий Промисъл народът обкръжил своя пастир и той излязъл от църквата незабелязан. В настъпващото нощ преминал незабелязан през тълпата и в общия смут се изтръгнал като риба от мрежата на рибаря и се отправил към Рим. Нечестивият Григорий като хищник заел александрийския престол. А сред народа се надигнал метеж, изгорен бил дори един храм, наречен Дионисиев.

Свети Атанасий живял в Рим в продължение на три години, ползвайки се с дълбоко уважение от страна на цар Констант и папа Юлий. Подобно на него в столицата пребивавал и свети Павел, архиепископ Константинополски[40], прогонен от своя престол от еретиците. Накрая по общо съгласие на двамата царе - Констанций и Констант, в Сердика[41]  бил свикан събор от източни и западни епископи по въпроса за изповядване на вярата, също и по делото на Атанасий и Павел[42]. Събрали се повече от триста западни отци и повече от седемдесет на брой от източните отци, сред тях бил и гореспоменатият Исхир, по това време вече епископ Мареотски[43]. Пристигналите от Асийските църкви[44]  епископи не желаели дори да се срещнат със западните, докато не бъдат отстранени от събора Павел и Атанасий. Западните епископи от своя страна не искали и да чуят за това. Тогава източните епископи се върнали по обратния път и в тракийския град Филипопол[45]  съставили свой събор, или по-точно беззаконно събрание, и открито предали на анатема “единосъщието”; своето нечестиво определение[46] изпратили до всички подвластни им църкви. Узнали това, светите отци от събора в Сердика преди всичко предали на анатема еретическото събрание и тяхното нечестиво изповедание; после низвергнали от заеманите църковни иерархически степени клеветниците на Атанасий и утвърдили съставения в Никея символ на вярата, ясно и точно изповядали Бог - Син единосъщен с Бог - Отец.

След тези събития западният цар Констант в писмо до своя брат Констанций го умолявал да върне на престолите им Павел и Атанасий. И докато Констанций бавел отговора си, цар Констант изпратил второ послание, с много по-рязък тон. “Ако ти - пишел царят - не ме послушаш доброволно, аз и без твоето съгласие ще поставя всеки от тях на престола му, но ще се явя с войска и ще тръгна срещу тебе.” Изплашен от угрозата на своя брат, Констанций приел дошлия при него Павел и с чест го възкачил на архиепископския престол. След това с послание, изпълнено с кротост, поканил при себе си от Рим свети Атанасий и в беседата си с него се убедил, че той е мъж премъдър и боговдъхновен. Удивен от голямата премъдрост на свети Атанасий, Констанций му оказал голяма чест и със слава го върнал на патриаршеския престол. При това написал до александрийския народ и до всички намиращи се в Египет епископи и князе, до августалия[47]  Несторий и до всички управители в Тиваида и Либия[48]  да приемат Атанасий с голяма чест и уважение. Носейки това царско послание, блаженият тръгнал през Сирия и Палестина и посетил светия град Иерусалим, където бил приет с любов от светейшия Максим изповедник; те взаимно разказали за бедствията и мъките, които претърпели за Христа. Свети Атанасий свикал източните епископи, които преди от страх пред арианите дали съгласието си за неговото отстраняване. Той ги привлякъл към единомислие и общение с него - и те му отдали достойна чест; той от своя страна с радост им простил неправдите, извършени по-рано. Това било третото завръщане на свети Атанасий на патриаршеския престол след трите му изгнания[49]. Ето, че след безбройните си трудове, скръб и болести, най-сетне намерил покой. А в това време срещу него се надигали нови вълнения и жестоки бедствия.

Нечестивият Магненций, военачалникът на римските войски, съставил заедно със свои съмишленици заговор да убият Констант, своя господар[50]. Тогава арианите се вдигнали на жестока борба против Църквата Христова. Подновили клеветите и гоненията срещу свети Атанасий и предишното зло се явило отново. Срещу него били пратени царски укази и заплахи, отново трябвало да преживее бягство и страх, отново го издирвали навсякъде по море и по суша. Царят изпратил на Александрийския патриаршески престол кападокиеца Георги[51], който като дошъл в Александия, потресъл Египет, поколебал Палестина и привел в смут целия Изток. Отново били низвергнати от престолите си свети Максим от Иерусалимската катедра и свети Павел от Константинополската. А за събитията в Александрия[52]  по онова време разказва самият свети Атанасий:

“Отново дойдоха в Александрия някои - повествува светителят Атанасий, - които търсеха да ни убият, и настъпиха бедствия, по-жестоки от предишните. Воините внезапно обкръжиха църквата и вместо молитви се разнесоха вопли, възклицания и вълнение; и всичко това стана през светата Четиридесетница. Като завладя патриаршеския престол, Георги Кападокийски, избран от македонианите и арианите, още повече увеличи злото. След пасхалната седмица девиците бяха оковани във вериги, епископите бяха отведени свързани от войниците, домовете на вдовици и сираци бяха разграбвани и в града настана повсеместен грабеж. Християните нощем напускаха града, домовете се запечатваха; клириците пострадаха за своите братя; всичко това беше страшно, но скоро последва много по-голямо зло. След светата Петдесетница народът постеше и се събра за молитва при гробницата на светия свещеномъченик Петър[53], понеже всички се гнусяха от Георги и избягваха общение с него. Научавайки това, коварният Георги изпрати срещу тях стратилата[54]  Севастиан, който споделяше манихейската ерес. Севастиан с множество въоръжени до зъби воини с извадени мечове, лъкове и стрели се втурна в църквата и нападна мирния народ, но молещите се бяха малцина, повечето от тях се бяха разотишли, понеже вече беше късно. На ония, които завари в църквата, той причини най-жестоки мъки. Заповяда да разпалят огромен огън, постави девиците близо до огъня и ги заставяше да изповядат ариевата ерес. Но когато се оказа, че не е по силите му да ги принуди към това, те изобщо не обръщаха внимание на огъня, нито на заплахите - заповяда да ги бият без пощада, а лицата им израни тъй, че и след като измина продължително време, роднините им едва ги разпознаваха. Мъжете пък, четиридесет на брой, предаде на нови мъчения: войниците ги бичуваха с твърдите и бодливи клони на току-що отрязана финикова палма и одраха раменете им, така че се наложи няколко пъти да изрязват тялото на някои от тях, понеже иглите бяха се забили дълбоко; някои починаха от раните си. Всички онези девици, които мъчи с особена жестокост, изпрати на заточение в големия Оасим, а мъртвите тела на убитите православни не позволи да бъдат взети от близките им, но воините ги скриха непогребани, смятайки по този начин да скрие извършената жестокост; всичко това те сториха като безумни и с повреден разсъдък. Православните се радваха за своите мъченици и за тяхното твърдо изповедание на православната вяра, но в същото време скърбяха за телата им, останали непогребани неизвестно къде. И това още повече изобличаваше нечестието и жестокостта на мъчителя. Впоследствие от Египет и Либия бяха пратени в изгнание епископите: Амоний, Моин, Гай, Филон, Ермий, Павлин, Псиносир, Линамон, Агатон, Агамфа, Марк, още един Амоний и Марк, Драконтий, Аделфий, Атинодор и презвитерите Иеракс и Диоскор; мъчителите се отнасяха така жестоко с тях, че някои умряха още по пътя, а други в изгнание. Арианите осъдиха повече от тридесет епископи на вечно заточение; понеже злобата им, подобно на Ахав[55], била тъй силна, че да би било възможно, биха прогонили и изтрили истината от лицето на цялата земя.”

Междувременно цар Констанций след смъртта на своя брат, цар Констант, победил Магненций и така станал господар на изтока, и на запада[56]. Както на изток, тъй и на запад той започнал да разпространява арианската ерес, склонявайки западните епископи с всякакви средства: заплахи, ласкателство, подаръци и съблазни - само и само да се съгласят на ариевото вероопределение и да приемат неговата ерес. С тази цел заповядал да бъде свикан събор в италианския град Медиолан - за низвергване на свети Атанасий: той мислел, че арианството ще се утвърди, ако светецът бъде низвергнат и изличен от числото на живите. Мнозина се явили съмишленици на царя, едни приемали арианството поради страх, други - привлечени от царските почести. Ония обаче, които твърдо вярвали в православието, не се явили на беззаконния събор[57]. Между тях били: Евсевий, епископ Верцелински, Дионисий Медиолански, Родан Толосански, Павлин Тривирински и Лукифор Каларитански; те не подписали определението за низвергване на свети Атанасий, считайки тона за отричане от правилната вяра и истината. Заради това били пратени в изгнание на Аримин[58]; останалите епископи, събрали се в Медиолан, го осъдили на низвергване.

Тук е уместно да разкажем как Евсевий и Дионисий не подписали определението на беззаконния събор. Когато арианските епископи се събрали в Медиолан и без да дочакат другите православни епископи, съставили събор и подписали имената си под определението за низвергване на свети Атанасий, неотдавна възведеният в епископски сан Дионисий Медиолански, бидейки още съвсем млад, се оставил да бъде убеден от арианските епископи да подпише съборното определение; понеже се засрамил от толкова много благообразни и дълго служили епископи и против волята си написал името си заедно с тях. По-късно православният епископ Евсевий Верцелински, човек на почтена възраст, пристигнал в Медиолан. Беззаконният събор вече бил завършил с подписването на имената и Евсевий помолил Дионисий да му съобщи какво се е случило в негово отсъствие. Дионисий подробно му разказал за беззаконния съд над свети Атанасий и с горчиво съжаление и разкаяние изповядал своята грешка, как се е заблудил и подписал съгласието си за низвержение. Блаженият Евсевий го укорил като баща сина си: понеже Дионисий имал в лицето на Евсевий духовен отец и наставник, поради преклонната му възраст и дългогодишното му служение като епископ; също и поради факта, че по своето значение епископът на Верцели стоял по-високо от Медиоланския[59]. Виждайки сърдечното покаяние на Дионисий, Евсевий му заповядал да престане да скърби: “Зная - рекъл той - какво да сторя, та името ти да бъде заличено от тяхното събрание.” И направил следното.

Арианските епископи научили за пристигането на Евсевий, извикали го в събранието си и поискали от него да подпише името си заедно с техните под определението, осъждащо свети Атанасий на низвергване. Той се престорил, че се съгласява с тях, взел свитъка и започнал да чете имената на подписалите се епископи. Стигнал до името на Дионисий и възкликнал, като да бил оскърбен:

- А къде да напиша името си? Под това на Дионисий? В никакъв случай! Дионисий няма да бъде по-горе от мен! Вие казвате, че Синът Божий не може да бъде равен на Бог - Отец: тогава защо предпочетохте моя син пред мен?

И старецът отказвал да подпише, докато името на Дионисий не бъде изличено от почетното място. Арианските епископи се домогвали до подписа на Евсевий и за да го успокоят, съгласили се името на Дионисий да бъде изличено. Дионисий изтрил своя подпис със собствената си ръка, все едно че предоставил висшето място на старшия епископ Евсевий Верцелински, а сам той щял да се подпише по-долу. Когато не останала и следа от името върху листа, блаженият Евсевий престанал престорено да се съгласява със събора на арианите и явно изповядал истината, надсмивайки се над тях.

- Аз няма да се оскверня с вашите беззакония - казал той, - нито ще позволя на моя син Дионисий да бъде участник във вашето нечестие, понеже е незаконно да се подписва беззаконно низвергване на невинния архиерей, това се забранява от Божия закон и от църковните правила. Нека бъде известно на всички, че Евсевий и Дионисий повече няма да подпишат вашето осъждане, изпълнено със злоба и беззаконие. Благодарим на Бога, Който избави Дионисий от съучастие с вас и ни научи как да изтрием изсред вашите имена неговото име, което бе подписано поради измама.

Арианите се видели подиграни от Евсевий и Дионисий, вдигнали ръка върху тях, обсипали ги с оскърбления и ги пратили на заточение, всекиго поотделно, и така тормозили блажения Евсевий, че той умрял страдалчески в изгнание.

Свети Атанасий узнал за тези събития и че по царска заповед воините на епарха идват да го хванат. Вразумен от някакво Божествено явление, в полунощ той излязъл от епископията и се укрил при една добродетелна девица, която се била посветила на Бога и живеела като истинска Христова рабиня. Той се крил у дома ѝ чак до смъртта на цар Констанций и никой не знаел за светия, освен Бог и тая девица, която се грижела за него и му носела книгите, които му били необходими. За времето, което прекарал там, свети Атанасий написал много съчинения против еретиците[60].

В това време александрийският народ търсел своя пастир навсякъде, всички скърбели за него и с такова усърдие го търсели, че всеки бил готов с радост да даде живота си, само и само да го открие - светата Църква била в дълбока печал. Ариевата ерес се засилила не само на изток, но и на запад. По царска заповед в Италия и по целия запад ония епископи, които не се съгласявали да подпишат еретическото учение за това, че Син Божий - е същество различно от Бог - Отец, били низвергнати от своите престоли. По това време и свети Ливерий, папа Римски, приемник на блажения Юлий, наследникът на свети Силвестър, бил изгонен от римския престол заради своето православие. На негово място между еретиците бил избран някой си на име Феликс[61]. След като светата Църква била притеснявана и преследвана отвсякъде, наближила кончината на цар Констанций. Някъде между Кападокия и Киликия, на мястото, наречено “Мопсийски извори”, той загубил живота и царството си[62]. По същия начин поставеният от еретиците александрийски лъжеепископ бил постигнат от Божия съд “и загина нечестивият с шум”, бил убит при метеж, повдигнат от елинския народ заради някакво място в Александрия, което Георги поискал да им отнеме[63].

След смъртта на Констанций на царския престол се възкачил Юлиан[64], който се постарал да унищожи Констанциевите устави и закони и да върне всички, пратени в изгнание. Атанасий узнал това, но се опасявал да не би арианите да привлекат към своето нечестие Юлиан (тогава все още не се било открило отстъпничеството на Юлиан и съвършеното му отричане от Христа). Въпреки опасенията си свети Атанасий в една нощ излязъл от дома на гореспоменатата девица, където се укривал, и се явил в александрийската църква. Кой би бил в състояние да изрази радостта, обзела всички православни - как отвсякъде се стичали да го видят, с какъв възторг клириците, гражданите и целият народ го гледали и го прегръщали с любов! Пристигането му повдигнало духа на православните и те незабавно прогонили арианите от Александрия, поверили себе си и града на свети Атанасий, своя пастир и учител.

Скоро беззаконният Юлиан, преди таен езичник, явно открил своето отстъпничество. Щом се укрепил на царския престол, пред всички се отрекъл от Христос и похулил пресветото Негово Име, поклонил се на идолите, издигнал капища и заповядал да се принасят жертви на нечестивите богове. Навсякъде били поставени жертвеници, разнесли се дим и смрад, избивали се жертвени животни и се проливала кръвта им. Изобличен от великите архиереи и църковни учители, Юлиан повдигнал жестоко гонение срещу църквата и първо се заел да се пребори със свети Атанасий. Царят се посъветвал със своите съмишленици и мъдрите си влъхви, вълшебниците и чародеите как би могъл да премахне от цялата вселена християнството и всички се съгласили, че първо трябва да погубят свети Атанасий. Разсъждавали по следния начин: “Ако разрушим основата, сетне ще бъде лесно да унищожим един по един и останалите защитници на християнската вяра.” Отново бил свикан беззаконен съд над светителя, отново в Александрия била изпратена войска и в града се възцарил смут. Църквата била обкръжавана и претърсвана от въоръжени воини, но издирвали единствено свети Атанасий, за да го убият. Както и преди той, пазен от Божия промисъл, минал сред тълпата, избегнал преследвачите и през нощта достигнал до река Нил. Когато светията се качил на кораб, за да отплава в Тиваида, го настигнали негови ученици и през сълзи казвали:

- Къде заминаваш отново, отче? На кого ни оставяш като овци без пастир?

Светията отговорил:

- Не плачете, чада, понеже днешният метеж скоро ще се прекрати.

Като изрекъл това, отплавал. А в това време по петите му бързал един военачалник, на когото мъчителят[65] заповядал незабавно да го настигне и убие. В морето един от спътниците на светията забелязал отдалеч кораба на оня военачалник, който ги следвал и се приближавал към тях. Разпознавайки военачалника, той увещавал своите гребци да гребат по-силно, та да успеят да избягат от преследвачите. Но свети Атанасий се помолил на Бога и като прозрял онова, което трябвало да стане, заповядал на гребците да насочат кораба отново към Александрия. И понеже те, изпълнени със съмнения, се боели да сторят това, увещавал ги да бъдат мъжествени. Тогава обърнали кораба надясно и се насочили към Александрия, точно срещу своите преследвачи; и когато приближили до тях, погледите на варварите били помрачени като от мъгла, те минали покрай тях, без да ги познаят. Светителят даже ги запитал:

- Кого търсите?

Те отговорили:

- Търсим Атанасий: не сте ли го срещали?

- Той плава - отговорил свети Атанасий - малко пред вас и като че бяга от някого: побързайте и скоро ще го настигнете.

Тъй светията се спасил от ръцете на убийците. Пристигнал в Александрия, влязъл в града и всички верни християни се радвали на неговото завръщане; обаче бил принуден да се укрива до смъртта на Юлиан[66]. Наскоро след това нечестивият цар загинал и на престола се възкачил Иовиниан, който бил благочестив християнин.

И отново свети Атанасий спокойно заел своята катедра и грижовно управлявал църквата. Но и Иовиниан царувал не задълго - само седем месеца[67] - и умрял в Галатия. На престола се възкачил Валент[68], заразен от арианската ерес. Нови бедствия постигнали църквата. Щом приел властта, нечестивият цар се погрижил не за мира в държавата, нито за победа над враговете, а положил големи усилия всякак да разпространи и утвърди арианството. Православните архиереи, които не споделяли неговата ерес, прогонвал от катедрите им. Пръв бил прогонен свети Мелетий, архиепископ Антиохийски[69]. Когато вътрешната борба, смущаваща навсякъде Църквата Христова, достигнала до Александрия, по заповед на епарха воините трябвало да вземат свети Атанасий под стража. Блаженият тайно излязъл от града, скрил се в някаква гробница и пребивавал там в продължение на четири месеца, без никой да знае къде се намира. Цяла Александрия, скърбяща и тъгуваща заради своя пастир, се вдигнала на бунт против царете, причинили толкова скърби на града. Александрийците вече поискали да отхвърлят властта на Валент и приготвили оръжие за въстание.

Царят научил за това, побоял се от техния гняв и мъжеството им и за да избегне междуособната война, макар и против волята си, позволил на свети Атанасий да управлява необезпокояван Александрийската църква. Така свети Атанасий, престарелият воин Христов, след тежки трудове и смели подвизи като защитник на православието, незадълго преди самата своя кончина управлявал в тишина и мир своята катедра, починал в Господа[70]  и се присъединил към светите отци, патриарси, пророци, апостоли, мъченици и изповедници, подобно на които се подвизавал на земята. Той бил епископ в продължение на четиридесет и седем години[71]  и оставил след себе си за приемник на Александрийската катедра Петър[72], блажения свой приятел, участник във всичките му трудове. Сам свети Атанасий се представил пред Господа, за да получи светлите венци и въздаяние от неизречени блага от своя Господ Иисус Христос, Комуто заедно с Отца и Светия Дух да бъде слава, чест и поклонение, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Тропар:

Бил си стълб на православието, утвърждаващ църквата с божествените догмати, Атанасие; проповядвал си Сина като единосъщен на Отца и си посрамил Арий. Преподобни отче, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Кондак:

Насадил учението на православието, си посякъл тръните на злославието и си умножил семената на вярата, напоявайки ги с Духа, преподобни: затова те възпяваме, Атанасие.


В памет на свети
Иоаким I,
патриарх Търновски

Този преподобен отец[73]  беше родом българин, роден от благородни родители. Като стана на възраст, възненавидя лъжовността на този свят, остави света и отиде на Света Гора в Атон. Там прие на себе си ангелски образ и се покоряваше на всички отци. Непрестанно пребъдваше в молитва, чист живот, пост и бдение. Никога не се отдаваше на сън и покой, но си почиваше прав или понякога седнал. И никога не изпълняваше своята воля, но имаше послушание към игумена и към всички братя. Постоянно се намираше в умиление, в сълзи, във въздържание и обуздаване на тялото си. Така изпълняваше чина на светите отци и беше именит сред всички. На Света Гора той видя много свети старци и ревнувайки на тяхното житие и добро поведение, преуспяваше. Като прекара доста време там, излезе и дойде на река Дунав, където си изсече пещера в скалите на Красен и там живееше с трима свои ученици - Диомид, Атанасий и Теодосий. Изсече в скалите и малка църквица - “Свето Преображение”, и на това място показа много повече трудове от първите.

Като чу в началото на своето царуване христолюбивият цар Иван Асен (1218-1241), син на стария цар Асен, за неговата добродетел и за неговите трудове, дойде при него и му даде много злато. Старецът нае работници с това злато, изсече още пещери и направи голям манастир на името на великия архистратиг Михаил, който съществува и до днес[74]. И там събра множество монаси, които като трудолюбива пчела поучаваше непрестанно на монашеския чин, който е път на спасението. А те един друг се надпреварваха в добродетелта и възлизаха нагоре като по стъпалата на някаква стълба[75].

По онова време Търновският патриарх Василий получи кончина на живота си. Тогава се събраха архиереите на цялата българска земя и търсеха човек, достоен за архиепископския сан, и всички единодушно се спряха на преподобния Иоаким[76].

Но според тогавашните разбирания това било една несъобразност - при най-великия и най-силния държавен глава на Балканския полуостров, какъвто бил тогава цар Иван Асен II, предстоятелят на Църквата да бъде само архиепископ, а не патриарх. Затова в договора между България и Никейската[77] византийска империя от 1234 г. покрай политическите договаряния и женитбата на царските деца била вмъкната и такава част - Търновският архиепископ да бъде признат за патриарх от събора на източните патриарси. През 1054 г. отпаднал непоправимо от единството на 5-те патриархата във Византийската империя Римският патриархат и по този начин бива накърнена целостта на така наречената “пентархия” (петоначалие) във Вселенската Христова църква. В лицето на свети Иоаким тя била възстановена през пролетта на 1235 г. Никейският император Иоан Ватаци и Цариградският патриарх Герман II свикали в гр. Лампсак на Мраморно море всеправославен събор, който да изпълни тази важна каноническа процедура, при което се отбелязва, че Патриарх Герман действал “по благоволението Божие и по голямото съдействие на благочестивия велик цар Иоан Асен, син на стария Асен, заедно със своите събратя, другите патриарси”. Иерусалимският патриарх Атанасий и Александрийският Николай не могли лично да присъстват поради местни пречки (агарянското владичество), затова изпратили своите съгласителни грамоти с подпис и печат. А присъствали Цариградският Герман и Антиохийският Симеон “с митрополити, архиепископи, епископи и всечестни архимандрити, игумени и монаси”, както и от българска страна дошли “митрополити, архиепископи, епископи и всечестни монаси от Света Гора”[78]. Този всеправославен събор провъзгласил за пети патриарх в християнския свят “преждеосвещения” Търновски архиепископ свети Иоаким, мъж благоговеен и свят, възсиял с добродетели и постническо житие. Скрепеният с подписи и печати съборен акт бил предаден на Патриарх Иоаким “за вечно помнене и неотемлемо”.

Царят се завърна в своя град Търново с голяма радост. Тогава всички западни архиереи[79] поставиха патриарха на престола във великата патриаршия на царския град Търново. А блаженият Патриарх Иоаким седна на патриаршеския престол, като благослови и просвети цялата българска земя. Като събра в ума си всички предписания (на светата Църква), добре изпълняваше и монашеското правило, и архиепископското, като добър кормчия държеше и двете кормила и управляваше църковния кораб над бездните на житейското море: на сираците раздаваше милост, на бедните - потребното, посещаваше затворниците и непрестанно се молеше всеки час. Мнозина осъдени на смърт избави, други прибягващи за неговата милост спаси от царския гняв. Беше добър пастир на повереното му от Бога стадо. И така, държейки двете кормила на този живот, прекоси света и добре навлезе в тихото пристанище, като въведе и ония, които го слушаха и които му помагаха.

При неговото патриаршество[80] (около 1230 г.) биват пренесени мощите на света Петка Епиватска от родното ѝ място в град Търново. Латинците, здраво стеснени от бойната сила на българския цар Иван Асен, с рабска бързина изпълнили неговото желание да му дадат тези свети мощи. За тази цел бил изпратен Митрополит Марко Преславски (прототрон - първопрестолник), който ги пренесъл тържествено в Търново и били поставени в дворцовата църква, посветена на тази светица, където пролежали повече от 160 години - до падането на България под турско робство.

При същия свети Иоаким Търново бива посетен и от най-великия сръбски светец, архиепископ Сава. На път от Палестина за родината си той се отбил в Търново, за да се види със своя “сват цар Асеня”. Но била люта зима - месец януари. Той взел участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра, а бил старец в напреднала възраст, простудил се тежко и на 14 януари 1235 г. умрял. Погребали го тържествено в зидан каменен гроб при църквата “Свети 40 мъченици”, откъдето сърбите една година по-късно го пренесли в Сърбия. Но гробът му и досега се пази в тази историческа църква, макар и празен.

Свети Иоаким[81] пророчески предузна своята кончина. Беше добър пастир на повереното му стадо, благослови го и го поучи да държи православието. После повика учениците си и целия причт, и тях благослови и добре ги настави, и така прие блажена кончина на тукашния живот, като предаде душата си в ръцете на Живия Бог, Когото беше възлюбил. Блаженият живя в свещенодействие 19 години и се престави в 6754 (1246) г., индиктион 4, 18 януари. По неговите молитви да утвърди Господ Бог България на всички времена и да ни сподоби със Своето Царство. Амин.

По молитвите
на светия наш отец Атанасий,
архиепископ Александрийски,
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас.
Амин.



[1] Свети Атанасий Александрийски се родил около 297 г.

[2] Свети Александър, епископ Александрийски, ревностен защитник на православието против арианите, управлявал Александрийската църква от 312 до 326 г.

[3] Александрия, родният град на свети Атанасий, предоставяла богати възможности за образование и свети Атанасий се обучавал в най-различни науки: изучавал право, запознал се с произведенията на езическите философи и поетите на Гърция, с една дума, както пише биографът на свети Атанасий, изучавал “кръга на науките”, тоест в смисъл на александрийските учени, но употребил за това немного време, както свидетелства свети Григорий Богослов. Насочил вниманието си главно към изучаване на Свещеното Писание, под ръководство на опитни наставници. Свети Атанасий тъй добре изучил всички книги на Стария и Новия Завет, както никой не бил изучил и една от тях. Според едно от първите съчинения на свети Атанасий можем да предположим, че наставниците му били от огласителното училище на Александрия. Възпитанието му било довършено в обществото на подвижници, които той много обичал и с които търсел случай да се запознае. Многократно се срещал с преподобния Антоний Велики, и самият Атанасий заради строгия му живот бил считан за един от подвижниците.

[4] 1 Царств. 1.

[5] Известно е, че свети Атанасий, още съвсем млад, заживял в дома на свети Александър като “син при своя баща” и по този начин прекарал няколко плодотворни години в центъра на църковната дейност, под покрива на първосветителя, чийто авторитет бил признат от повече от сто епископи на Египет, Либия и Пентапол. Атанасий станал нещо като помощник и домашен секретар в кореспонденцията по църковните дела. В сан на дякон бил ръкоположен в 319 г. През това време той вече бил известен със съчиненията си: “Против езичниците” и “За въплъщението на Бог Слово”; това били неговите първи съчинения, написани рано, но обещаващи голямо творческо бъдеще.

[6] Първият вселенски събор в Никея (град във Витиния, северозападната част на Мала Азия) бил проведен през 325 г. На събора била изобличена и осъдена ереста на александрийския презвитер Арий, който учил, че Синът Божий не се ражда предвечно от съществото на Бог Отец, а че е сътворен от Него от небитието във времето, не е единосъщен и равночестен с Него; в тая ерес скрито се съдържало решително отрицание на Божеството на Иисуса Христа и изкуплението ни от Него, накратко - отрицание на християнството изобщо. Когато се открило нечестието на Арий, Атанасий взел живо участие в борбата на свети Александър против Арий и с това си навлякъл ненавистта на арианите. Това било още преди Вселенския събор, а на Никейския събор свети Атанасий, който бил тогава в сан на архидякон на Александрийската църква и съпровождал свети Александър, победоносно опровергал Арий, за утеха на събраните отци.

[7] На Първия вселенски събор поборниците на ереста, поради явната неистина на тяхното учение, замислили да си помогнат с лукавство, предлагайки на останалите членове на Събора свой символ на вярата, в който неопределеността на изразите за Сина Божий давали възможност за претълкуване в полза на арианите. Но светите отци, изповядвайки Божия Син, роден “от същността на Отца” и “единосъщен с Отца”, включили тези изрази в своя символ и с това утвърдили древната вяра в “Бог истински от Бога истински”. Този символ бил подписан от всички членове на събора, дори и от онези, които държали страната на Арий, обаче неискрено; при това те четели гръцкия термин, изразяващ единосъщието на Сина Божи “омоусиос” като “омиусиос” - тоест подобосъщен или поне го разбирали в този смисъл. Евсевий се опитвал да представи пред царя нещата така, че между православните и арианите има спор само поради недоразумение и различно тълкуване на термините и изразите на Символа, а не заради същността на вярата, и че Арий е съвършено съгласен със символа на Никейския събор.

[8] Свети Александър Александрийски починал пет месеца след завръщането му от Първия вселенски събор. През това време Атанасий не бил в Александрия. Оставяйки своето паство, старецът търсел с поглед сред тях на кого да го повери. “Атанасий, Атанасий” - повикал свети Александър, - ти мислиш да избягаш. Не! Не ще избягаш.” Действително, той не избегнал жребия, предназначен за него свише. Предизбран от оставилия ги пастир и желанието на паството, едва пристигнал в Александрия, народът неотстъпно настоявал пред събраните епископи той да бъде посветен за епископ и не се успокоили, докато не получили желаното, макар и против волята на самия Атанасий.

[9] Пс. 26:3.

[10] Евсевий на гръцки означава благочестив.

[11] Мелетий, епископ Ликополски (в Тиваида), обявил се против приемането обратно в църквата на отреклите се от нея при гонението на Диоклетиан. Свети Петър, архиепископ Александрийски, по-снизходителен към падналите, като върховен архипастир на цял Египет, го отлъчил заради това от църквата. Но Мелетий, заедно с единомислените му епископи, си присвоил правата на главния областен епископ и не признавал властта на приемниците на свети Петър. Разколът на Мелетий бил осъден на Първия вселенски събор, но мелетианските епископи съществували до средата на V век. В 326 г. Мелетий и съмишлениците му препятствали избирането на свети Атанасий на Александрийската катедра, а когато бил избран против тяхното желание, разпространили клевета, че Атанасий е избран незаконно от шест или седем епископи, тайно от останалите. Следователно мелетианите се явили противници на свети Атанасий, наравно с арианите, затова и застанали на тяхна страна.

[12] Исхир не бил свещеник. Наистина, още по времето на свети Александър, в този сан го посветил Колут, самозванец, присвоил си епископските права; но на Александрийския събор в 324 г. Колут бил низвергнат, а всички, ръкоположени от него, не били признати за посветени.

[13] Мареотийската област се намирала в Северозападен Египет, на юг от Александрия, на брега на залива, и в църковно отношение се намирала под властта на Александрийския епископ.

[14] Епископите се събирали в Иерусалим на празника на освещаването от император Константин Велики на великолепния храм ВъзкресениеХристово, построен над мястото на погребението на тялото на Спасителя и Неговото Възкресение. Храмът бил осветен на 13 септември 335 г.

[15] Съборът в Тир се провел през 335 г. под наблюдението на императорския чиновник Дионисий. Пристигнали шестдесет епископи. Свети Атанасий дошъл заедно с 48 епископи от Египет. Тук присъствали епископите на именити престоли: Антиохийски - Флакил, Иерусалимски - Максим, Солунски - Александър. Свети Атанасий поискал да заеме мястото, принадлежащо нему по достойнството на неговата катедра, но му било заповядано от председателя на събора Евсевий, епископ Кесарийски (известния църковен историк, - привърженик на арианите), да застане като обвиняем. Съвещанията на събора се водили пристрастно, в полза на Арий и неговите единомишленици и във вреда на свети Атанасий.

[16] Ис. 53:7.

[17] Теогний, епископ Никейски, заедно с Евсевий Никомидийски - един от първите, приели учението на Арий, поддържал го на Първия Вселенски събор, после, макар да подписал православния Символ на вярата, но заради връзките си с Арий бил заточен; след завръщането на Арий бил върнат от заточение и Теогний. Той се отрекъл пред църквата от лъжеучението, но тайно покровителствал арианите.

[18] Марий, епископ Халкидонски, подобно на Теогний Никейски и мнозина други споделял учението на Арий, обвинил Атанасий на Тирския събор и бил един от разследващите Мереотското дело заедно с Теогний и други ариани.

[19] Ис. 59:4; 28:15. Пророкът говори за ония, чиито грехове ги разделят от Бога. Подобно на такива грешници постъпили и обвинителите на Атанасий, прикриващи истината с лъжа.

[20] От древни времена Египет, който се славил с плодородието си, изпращал в Рим през Александрия кораби, натоварени с пшеница, която раздавали на народа. Когато Константин Велики основал през 330 г. новата столица във Византион, наречена по неговото име Константинопол, също и Цариград, той се погрижил да увеличи нейното население, както и средствата за издържането ѝ, затова променил предназначението на житния флот: милостта за раздаването на пшеницата била предоставена на Константинопол. Раздавало се жито всичко 80 000 мери. Враговете на свети Атанасий разчитали, като разгласят тая нова клевета, да предизвикат гнева на царя и в същото време възмущението на народа в столицата. Простолюдието, недоволно от Атанасий, би могло да предизвика бунт и както се надявали враждебните на Атанасий епископи, да убият светия мъж.. “Как бих могъл да сторя това (да спра товара пшеница) - възразил Атанасий на новата клевета, - аз съм човек безимотен и смирен?” Евсевий Никомидийски отвърнал: “Не, Атанасий е човек силен и богат; всичко може да стори!”

[21] Всички те били арианстващи епископи, привърженици на Евсевий Никомидийски.

[22] Галия - днешна Франция.

[23] Свети Атанасий бил изпратен в град Треви - днес Трир, - цъфтящия и многолюден главен град на Североизточна Галия (т. нар. Белгик). Тук самият Константин Велики прекарвал често по времето, когато управлявал само западната половина на империята; сега там живеел Константин, най-големият син на императора, в 335 г. станал управител на Галия, Испания и Британия. Трирски епископ по това време бил Максимин, защитник на православието. Той приел с любов и уважение Атанасий, който също бил привързан към него. Константин младши, изпълнен с уважение към светителя, се стараел да облекчи скръбта от изгнанието. Свети Атанасий живял в Трир две години и четири месеца.

[24] Арианският презвитер Евтокий, същият, който имал силно влияние върху Констанция, сестрата на император Константин Велики, за връщането на Арий и неговите единомишленици от заточение.

[25] Препозит - началник на царската свита и евнусите. С особеното благоволение на Констанций се ползвал евнухът Евсевий, арианин.

[26] Евнуси в древност се наричали лица, които служили в царския дворец като стража при покоите на цариците и принцесите. Повечето от тях били скопци. При византийския двор службата на евнусите била твърде почетна; те представлявали царедворци и велможи въобще и имали голямо влияние върху господарите си и управлението на страната. Константин Велики започнал да ги назначава на по-нисши длъжности и по този начин ограничил тяхното влияние; но при Констанций евнусите придобили значителна роля в двореца.

[27] Свети Максим III, патриарх Иерусалимски, заемал катедрата от 333 г. до 350 г. Пострадал за името Христово и станал изповедник на православието. Когато на Тирския събор арианите изисквали от православните епископи да подпишат беззаконната присъда над свети Атанасий, то Пафнутий, епископ на град Таиса, в горна Тиваида, изповедник, пострадал през царуването на Максимиан II, хванал Максим за ръка, извел го от събранието и казал: “На нас, изповедниците, не прилича да участваме в такъв събор.” - Паметта на свети Максим се чества в гръцката църква на 17 ноември.

[28] Свети Александър, патриарх Константинополски, управлявал катедрата от 325 г. до 340 г. Константин Велики, измамен от престореното изповядване на вярата от Арий, заповядал на свети Александър да приеме ересиарха в църковно общение в храма на света Ирина. Свети Александър, тогава (в 336 г.) вече почти столетен старец, не желаел да допусне това и в продължение на няколко седмици се молел заедно със своето паство да ги отмине заплашващото ги зло. В навечерието на идването на Арий, свети Александър влязъл в църквата на света Ирина, паднал ничком пред светия престол и се молил да не бъде свидетел на такова светотатство и по-добре самият той или пък ересиархът да бъде взет от тоя свят. Известно е, че Арий внезапно умрял, когато на другия ден тържествено шествал към църквата.

[29] Гръцките църковни историци от V век Сократ и Созомен описват смъртта на Арий. В съдбоносната сутрин, когато съгласно заповедта на император Константин Велики Арий трябвало да бъде приет в църковно общение, надменен повече от обикновено и правейки безсмислени забележки, по пътя към църквата, обкръжен от съмишлениците на Евсевий и любопитна тълпа, внезапно се сгърчил от страшна болка в стомаха и се отправил към отходното място зад Константиновия площад. Скоро припаднал и заедно с изпражненията всичките му вътрешности излезли навън заедно с много кръв и тъй умрял. Съпровождащите го чакали дълго, сетне го открили и били поразени от ужасното зрелище. Тогава Арий бил на 80 години; ужасната му смърт неволно предизвиква сравнение със смъртта на предателя Иуда. Тя причинила дълбоко униние сред неговите привърженици и естествено била приета от православните като правосъдие свише над всичките му дела. Действително, дори ако смъртта на Арий да била естествена, все пак това била ужасна и внезапна смърт и в нея не можем да не съзрем висшето Божие правосъдие.

[30] Константин II - най-големият син на Константин Велики; при разделянето на империята в качеството си на император получил властта над Галия и западната част на Северна Африка.

[31] Това станало в края на 338 г.

[32] Враговете на свети Атанасий се позовавали на това, че той бил свален с постановление на Тирския събор и сега заема катедрата по разпореждане на светската власт, въпреки църковните правила.

[33] Аквилея - в древността голям и важен град в Северна Италия, на север от Адриатическо море. Тук през март 340 г. станало междуособно сражение между войските на Константин и Констант, в което първият бил убит, а Констант станал владетел на целия Запад.

[34] От своето тайно убежище свети Атанасий написал пламенно въззвание към епископите на всички църкви, в което изобразил ужаса на нечестието, извършено пред очите му, и умолявал да помогнат на славната Александрийска църква, потъпкана от еретиците. Но благочестивите пастири можели само да плачат и да молят помощ свише: тъй силен бил смутът, предизвикан в Александрия от нахлулите пълчища ариани и нямало кой да помогне, понеже еретиците се радвали на покровителството на цар Констанций.

[35] Свети Юлий - папа римски, ревностен защитник на православието от арианите, покровител на свети Атанасий, заемал престола от 337 г. до 352 г.

[36] Тъй наречената Златна църква, чиито основи великолепно поставил Константин Велики и довършена от Констанций. В нея се провел Антиохийският събор през януари 341 г. На събора присъствали към деветдесет епископи. Отците от събора отхвърлили символа на Вселенския събор и в същото време издали, при липса на съгласие помежду си, три свои символа (полуариански), а сетне и още един - четвърти, и в нито един от тях не искали да включат израза, ясно определящ православието: единосъщен. След като решили по своему въпроса на вярата, те се занимавали с делата на Александрийската църква.

[37] Евсевий Емески се славил с доброто си образование; отначало се обучавал в Александрия, а после - при Евсевий Кесарийски. Емески се наричал според града (Емеса - град в Сирия, на юг от Антиохия), в който бил епископ. Той бил любимец на Констанций, когото съпровождал в походите му.

[38] Григорий Кападокиец (Кападокия - източна област на Мала Азия) получил образование в Александрия и някога се радвал на добро разположение от страна на свети Атанасий. Григорий бил човек с груб и буен характер.

[39] Евсевий Никомидийски умрял през 342 г.

[40] Свети Павел, патриарх Константинополски, избран по волята на неговия предшественик, свети Александър Константинополски, заемал патриаршеския престол три пъти: за първи път през 340 г., но скоро бил отстранен и на негово място император Констанций довел Евсевий Никомидийски; след две години Евсевий умрял и православните отново избрали Павел, а арианите - Македоний. Този път свети Павел заемал патриаршеския престол от 342 г. до 344 г., но по-късно бил низвергнат от Констанций и на негово място бил поставен еретикът Македоний. И по-късно, когато православната партия надделявала, го призовали в Константинопол и заемал катедрата - за трети път от 347 г. до 350 г. - едновременно или редувайки се с Несторий. После Павел бил заточен от Констанций в гр. Кукуз (в Армения) и в 351 г., изтощен от глад, по време на заточението бил удушен със собствения му омофор от арианите. Паметта му честваме на 6 ноември.

[41] Сердика се намирала на границата на владения на двамата братя: Констанций и Констант, в Илирия, днес София - столица на България.

[42] Констанций се съгласил да бъде свикан събора, отстъпвайки пред искането на своя православен брат, когото молили за това източните епископи и който дълбоко уважавал свети Атанасий и желаел неговото оправдание. Съборът се провел през 344 г. Той: 1) утвърдил Никейския символ на вярата; 2) разгледал делото на свети Атанасий и го оправдал; 3) обявил за низвергнати водачите на арианството, забранил на православните да имат общение с тях и предал осъдените на анатема.

[43] Исхир бил поставен за епископ от арианите.

[44] Асийски, тоест - източни; най-изтъкнати измежду тези епископи били Теодор Ираклийски, Нарцис Неронополски, Менофант Ефески, Стефан Антиохийски, Акакий Кесарийски и Георги Лаодикийски.

[45] Филипопол - град в Тракия, днешният Пловдив (бел.пр.). Филипополският събор се състоял под председателството на Стефан Антиохийски. Този събор отново осъдил Атанасий, Павел Константинополски, Юлий Римски, Протоген Сердикийски и другите православни епископи. Констанций поддържал решението на Филипополския събор и Атанасий заедно с другите преследвани епископи трябвало да остане в изгнание. - Той се отдалечил в Наис, в Дакия.

[46] Филипополският събор съставил нов символ, в по-ариански смисъл от символите на Антиохийския събор.

[47] Августалий - царски наместник в римска провинция.

[48] Тиваида - южна област на Египет; Либия - област в Северна Африка, на запад от Египет.

[49] Това станало през 348 г.

[50] Магненций вдигнал срещу Констант неговата армия и го свалил от престола; Констант избягал, но по пътя бил убит от Магненций. Това било в началото на 350 г.

[51] Този Георги бил човек без образование, с груб характер и някога бил доставчик на месо за армията. Георги бил лъжеепископ за около четири години (357-361 г.) и за това време успял да причини много скръб и притеснения не само на Александрийската църква и православното население, но и на езичниците.

[52] Това станало в отсъствието на свети Атанасий.

[53] Тук се разбира светият свещеномъченик Петър, архиепископ Александрийски, пострадал мъченически през 311 г. Църквата чества паметта му на 25 ноември.

[54] Стратилат - военачалник, воевода.

[55] Ахав - осмият по ред израилски цар, по настояване на своята съпруга Иезавел, жена зла, развратена и властолюбива, разпространил идолопоклонство сред израилтяните и злобно преследвал служителите на истинския Бог.

[56] Магненций задържал титлата на цезар на запад в продължение на три и половина години след смъртта на Констант. Констанций успял да разпръсне привържениците му, след което Магненций завършил живота си със самоубийство. Така цялата империя била обединена под управлението на Констанций до смъртта му през 361 г.

[57] Съборът бил свикан по молба на римския папа, св. Либерий, приемника на Юлий, в 355 г. На събора присъствали към 300 западни епископи. Арианите настоявали за осъждането на Атанасий, но западните отци настоявали първо да бъде подписан Никейският символ. Тогава Констанций, който слушал от съседно помещение всички разисквания на събора, влязъл в залата на съвещанието с меч в ръка и заявил, че сам обвинява Атанасий. Ония, които откажат да подпишат осъждането на Атанасий, ги очаквало изгнание, затова някои подписали, а несъгласните били заточени.

[58] Аримин, днешен Римини, най-древният и цъфтящ град на Умбрия, в Североизточна Италия, на брега на Адриатическо море.

[59] Тоест епископската катедра на Верцели в иерархическо отношение се считала по-високо от Медиоланската.

[60] Свети Атанасий Велики бил един от най-знаменитите писатели на древната Църква. Отличавал се със съвършено знание на Свещеното Писание и богословски талант. Понеже целият негов живот преминал в борба с арианите, съчиненията му носят печата на тая борба и са насочени основно против арианите. Най-важни между съчиненията на свети Атанасий са следните: 1) четири слова против арианите, където свети Атанасий дава най-пълно опровержение на всичките им възражения; 2) послание към Епиктет, епископ Коринтски - за божествената и човешката природа в Иисус Христос; 3) четири писма до свети Серапион, епископ Тмуитски, в които доказва Божеството на Светия Дух и Неговото равенство с Бог - Отец и Бог - Син против македонияните, които учели, че Светият Дух е служебна твар, която няма участие в Божеството и славата на Отца и Сина; 4) послание за определенията на Никейския събор в защита на единосъщието; 5) книга за Светия Дух. В много от съчиненията си свети Атанасий описал метежа и делата на арианите, съпровождайки повествованието с обяснения относно Христовата истина; такава например е неговата история на арианите, предназначена за монасите. Висок образец на пастирска апология (защита) представлява писмото на свети Атанасий до император Констанций. Освен това са известни съчиненията на свети Атанасий, съдържащи обяснение на Свещеното Писание; от тях най-характерно е пасхалното писмо на свети Атанасий, твърде важно поради факта, че в него се изброяват книгите на Стария и Новия Завет; послание до Марцелин за псалмите; запазени са също кратки откъси от неговите тълкувания на книгата Иов и Песен на Песните, на Евангелие от Матей и Лука. Към нравоучителните му съчинения се отнасят: послание до Амун, против порицаващите съпружеството, и послание до Руфиниан за това, как да се приемат каещите се еретици в Църквата. Едно от най-поучителните съчинения на свети Атанасий е житието на свети Антоний Велики; свети Иоан Златоуст съветва житието на свети Антоний да се чете от всеки християнин, независимо в какво състояние се намира.

[61] Свети Силвестър, папа Римски - съвременник на Първия Вселенски събор, управлявал църквата от 314 до 335 г. (паметта му празнуваме на 2 януари), негов непосредствен приемник бил свети Марк (336 г.), а след него свети Юлий (337 - 352 г.), покровител на свети Атанасий и строг защитник на православието, и накрая - свети Ливерий (355 - 366 г.). Феликс II заемал катедрата след отстраняването на Ливерий (355 - 356 г.) от императора и едновременно с него, поради което е наречен антипапа.

[62] В югоизточната част на Мала Азия. Констанций умрял, завръщайки се от изток след войната с персийския цар Сапор, на 3 ноември 361 г.

[63] Това станало през декември 361 г.

[64] Юлиан Отстъпник, племенник на Константин Велики, царувал от 361-363 г.

[65] Тоест император Юлиан.

[66] Юлиан бил убит по време на битка с персите на 26 юни 363 г.

[67] Иовиниан умрял на 17 февруари 364 г.

[68] След смъртта на Иовиниан войската избрала на 26 февруари за негов приемник Валентиниан, който месец по-късно отстъпил източната половина на империята на своя брат Валент, ревностен арианин. Валент царувал от 364-378 г.

[69] Мелетий, патриарх Антиохийски, заемал катедрата от 358-381 г. Ревностен защитник на православието, за което по интригите на арианите няколко пъти бил подложен на преследване и отстраняван от неговата катедра.

[70] Свети Атанасий Велики починал на 2 май 373 г.

[71] От тях повече от 20 години прекарал в изгнание.

[72] Петър II, патриарх Александрийски, управлявал Църквата от 373-380 г.

[73] Житие на свети Иоаким Търновски от XIV век.

[74] Говори авторът на житието за XIV в.

[75] Намек за “Лествицата”.

[76] Тук ръкописът на житието няма листове, затова ще продължим по Бориловия синодик; проф. В. Н. Златарски. История на българската държава, т. III, С., 1940, с. 382.

[77] През 1204 г. IV кръстоносен поход превзел Цариград и основал Латинска империя на Балканския полуостров, а византийският император пренесъл столицата си в гр. Никея, поради което тази византийска империя се нарекла “Никейска”.

[78] Понеже Света Гора не е била подвластна на българския цар, тук под Света Гора трябва да разбираме околността на Търново, която била пълна с манастири и се наричала Света Гора.

[79] Източни са гръцките, а западни - българските.

[80] Свети Патриарх Евтимий греши в житието на света Петка Епиватска, като сред посрещачите на светите мощи споменава Патриарх Василий.

[81] Завършваме пак по древното житие.