Колкото и възвишено, колкото и божествено да е било учението на нашия Господ Иисус Христос, подкрепяно от поразителни чудеса, но то не обърнало мнозината упорити грешници, които не желаели да се разделят със заблужденията си.
Подобно на болните, които отблъскват ръката, подаваща им изцеление, тези неверници отхвърлили предложеното им спасение.
Какво си чувствала през това време, Пресвета Майко на нашия Господ? Ти си съжалявала за заслепеността и закостенялостта на тези заблудени хора, но не си преставала да се молиш на Всевишния за тяхното обръщане.
Ти си желаела повече от всички хората да познаят Господа Иисуса Христа. Ревността за славата Му събуждала у Теб силни чувства против закостенялостта на иудеите. Но за какво е трябвало да губиш душевното си спокойствие?
Знаела си, че Бог често използва и злите като изпълнители на Своите намерения; често извлича доброто от злото. И Ти в мълчание си благоговеела пред безкрайната премъдрост, допускаща да тържествува неправдата. Пресвета Дево, нека търпението Ти да ни послужи като пример във всички обстоятелства на живота ни, защото нищо не се извършва на земята без Божията воля.

