За истинското величие

За истинското величие

Несметните богатства, великолепните здания, неизброимото множество служители показват величието на силните на този свят. Презрението към света, отвръщането от пороците, любовта към Бога свидетелстват за величието на праведника.

Истинското величие, истинската слава на човека се заключава в страха Божий, в спазването на Господните заповеди.

Архангелът, изпратен от Господа при Дева Мария, Й възвестил: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе [22]. И би ли могъл той да изрази по-добра похвала?

Онзи е достоен за всички похвали на хората и ангелите, на когото може да се каже: ти намери благодат у Господа [23], ти си благоугоден в очите на Господа.

По времето на благовестието на Архангела към Мария царствали Август и Ирод. Наричали ги велики и могъщи. Но какво са били те пред Господа, Който Едничък е Праведен Съдия с истинско величие?

Младата Дева, скрила се в уединение в Назарет, била несравнимо повече достойна за похвала от всички тях.

Истинското величие се измерва не по човешките понятия, а по волята на Бога, Който Единствен е велик Сам по Себе Си.

Какво може да бъде по-славно от служението ни на Господа? Да Му служиш значи да царуваш.

Свещеното Писание, когато говори за Авраам, Моисей и Давид, най-великите хора на земята, ги нарича слуги Божии. Това едно преимущество заключава в себе си всички други, или по-добре да се каже - всички други са нищо в сравнение с него.

О, безсмъртни Царю, върховни Владико на света! Аз съм създаден за Теб Едничкия. Възможно ли е, като мислим за Теб, да отправяме похвалите си към някой друг? Възможно ли е, като се стремим към Теб, да не считаме блажено състоянието на онези, които Ти служат?

Каква слава за човека - Твоето творение - е да Ти служи и да Те обича!

Направи така, Творче мой, че скрит в уединение, подобно на Пресвета Мария, да изпълнявам волята Ти, да ти служа вярно и да върша дела, благоугодни на Теб, а не на света около мен.

Нека славата и честта, съединени със служението ми на Твоето име, да придават на всичките ми действия величие на духа и сила, достойна за Господен раб.



[22] Лук. 1:28 (бел. прев.).

[23] Срв. Лук. 1:30: ти намери благодат у Бога (бел. прев.).