За сладостта от слушането на Божието слово

Пресвета Дева Мария се наслаждавала на присъствието на Господа Иисуса и на сладостта от разговорите с Него в продължение на тридесет години, докато живеели в Назарет.

Впрочем свети Иоан Богослов повествува, че Тя известно време прекарала с Иисуса Христа в Капернаум, като се ползвала от наставленията Му, след това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни (Иоан. 2:12).

Другите евангелисти казват: и дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа [57].

Никой по-добре от Пресветата Дева не разбирал достойнствата на Божествените Му наставления и не вкусвал повече от сладостта на беседите Му.

Душата, която веднъж е вкусила благодатта на Спасителя, не може вече да живее без Него. Макар хиляди пъти да е слушала словата Му, но иска да ги слуша още хиляди пъти.

Навсякъде, където не намира Пресладкия Иисус, на нея й е скучно и скръбно.

Когато слуша словата на Господа, тя отхвърля всички други помисли, за да устреми цялото си внимание към божествената беседа, защото за нея тя е по-желана от всичко най-възхитително, което може да се чуе на земята.

О, Иисусе, Спасителю мой! Отстрани от мен всички други разговори, които така често се опитват да ме отделят от Твоето божествено слово на живота.

Искам да слушам единствено Теб.

Говори, Господи, говори на душата ми.

Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани (Пс. 84:9).

О, Небесний Женише на душата ми! дай ми да чуя гласа ти (Песен на песн. 2:14).

Устреми към Себе Си сърцето ми, за да беседва с Теб непрестанно.



[57] Лук. 8:19 (бел. прев.).