За съвместимостта на добродетелта с изискванията за благопристойност

Само благосърдечието било причина Пресвета Мария и Божественият Й Син да присъстват на сватбата в Кана Галилейска.

Без съмнение, Тя би пожелала по-добре да остане в дома си в Назарет и в тишина да се наслаждава на приятни благочестиви размишления, но не искала да огорчи с отказа Си младоженците, които Я поканили на празника си.

Добродетелта не е несъвместима с благоприличието. Напротив, тя изисква да го спазваме - и само добродетелта го опазва свято.

Но за да следваме във всичко Пречистата Майка на Господа, представете си как е постъпила Тя в този случай. Каква внимателност в разговорите Й! Каква скромност в постъпките!

Благоразумното Й поведение ви дава урок по благодушие и благоприличие, каквито трябва да спазваме и сред честните и невинни удоволствия.

Да се отказваме от всяка радост, означава да нанасяме оскърбление на благочестието. Истинското благочестие не изисква това.

Може постоянно да изпълняваме задълженията на добродетелта, и същевременно да се съобразяваме със законите на благоприличието.

Истинското благочестие по целта, определена от него, и по причината, налагаща да се действа, облагородява и най-обикновените дела; за да избегнеш голямото разсейване в забавите, в които благоприличието те кара да участваш, старай се постоянно да помниш за Божието присъствие във всичко.

Устремявай мислите си нагоре. Мисли за онези неизказани радости, на които се наслаждават светиите, радостите - като награда за пренебрегването на земните удоволствия.

Въздигай ума и сърцето си към Господа, като свидетелстваш пред Него, че всички утехи на този свят няма да те накарат да забравиш чистите радости, които се вкусват при служението ни на Господа.