За силата на молитвата

На сватбата в Кана Галилейска, където се намирала Пресвета Мария с Господа Иисуса и учениците Му, не стигнало виното. Пресвета Богородица, като съчувствала на смущението на младите съпрузи и изпълнена с упование на всемогъщия Си Син, Му заговорила за нуждата им.

Господ никога не оставя онези, които Го обичат, без да им изпрати благодатта Си, но иска молбата да бъде отправена с вяра и упование.

Недостигът на упование е обичаен признак на отслабващата вяра. И затова многото наши молитви са безполезни и без успех.

За да представим на Господа молитвената жертва на устата си, за това е нужно да умеем да се молим винаги и непрестанно.

Нашият Спасител винаги е готов да ни чуе. Той непрестанно ни казва: искайте, и ще ви се даде [56].

Молитвата на Пресвета Дева Мария била кратка.

Господ не се уподобява на хората и не иска от нас красноречиви или дълбокомислено съставени молитви. За беседата с Него не са нужни нито изтънченост на ума, нито красота на изказа.

Молитвата, отправена от дълбочината на вярващото сърце, в простотата, в която ние се ограничаваме с измолването само на онова, което се отнася към Божията слава и нашето освещение - е най-приятната за Твореца и най-благоуспешната - за нас.

Но колкото и гореща и усърдна да е молитвата ви, Господ понякога също ви отговаря, както и на Пресвятата Си Майка: не е дошъл часът Ми (Иоан. 2:4)

Но ако вярата ти е твърда, то този час, когато бъде угодно на Господа, ще настъпи.

Недостойни за Божията благост са онези, които искат да определят време за получаването й.

Наистина, понякога, независимо от усърдните ни и неотстъпни наши молби, Господ не ни дава това, за което молим.

Но Той ни изпраща тогава друго, което е много по-скъпо от измолваното.

Онова, за което често молим Господа - но не според разбирането ни, може да се превърне във вреда за нас - в този случай Творецът не изпълнява молитвата ни, защото Той е Отец, Който ни обича.



[56] Мат. 7:7 (бел. прев.).