За любовта към Господа Иисуса Христа

Пресвета Дево и Майко на Господа! По времето на пребиваването Ти с нашия Господ Иисус Христос в Назарет хората не са Го признавали. Те Го избягвали и дори са Го презирали. Но радостта Му се състояла в Твоята чистосърдечна, нежна, постоянна Майчина любов към Него.

Като си знаела Неговата Божественост и безкрайни съвършенства, Ти си Го обичала повече от всички ангели и от всички светии. Любовта Ти е превъзхождала любовта към първородените чеда на обикновените майки. Ти си обичала в Христа Иисуса едновременно Божия Син и Своя Син - човека. Оттук произтичало и желанието, което си имала - Синът Ти да бъде обичан от всички хора толкова, колкото Ти си Го обичала.

Истинската любов жадува, стреми се да предаде пламъка си с цялото си сърце, желае и те, хората, да участват с нея.

Отвори ни, Майко Божия, това сърце, което обича така съвършено.

Открий ни цялата чистота, цялата нежност, цялата сила, цялото благодушие на чувствата, които Те въодушевяват. Любовта Ти към Господа Иисуса превъзхожда любовта на другите разумни същества и затова Ти си се удостоила да се наречеш Негова Майка. Преуспявала си всеки ден в тази любов, защото всеки ден си откривала нови съвършенства в Божествения Си Син.

Тази любов е била Твоето блаженство, и когато си живяла в Назарет, бедна и неизвестна, Ти си имала безценно съкровище в лицето на Божествения Си Син и си считала Себе Си по-блажена от всички земни царе.

Блажени, хиляди пъти блажени са сърцата, които дишат любовта към Господа Иисуса!

Единствено любовта към Христа въдворява мир и радост в сърцето. Нищо друго не може да утешава дълго време без тази любов.

Може ли да се наслаждава на щастие в този свят онзи, който не изпитва любов към своя Спасител?

Колкото повече обичаме Спасителя, толкова повече намираме утешение - да обичаме Онзи, Който Единствен е наистина и безкрайно достоен за любовта ни.

Колкото и големи да са бедствията, които понасяме на земята, те не могат да се сравнят със загубата на любовта към Господа. Който не познава Иисуса, не Го обича - той не знае колко безкрайно любим е Спасителят.

Нашият Господ Иисус Христос съединява в Себе Си всички съвършенства на земното естество, но по толкова изящен начин, че те се явяват като превъзходно творение на Създателя. Нашият Господ вмества в Себе Си всички дарове на благодатта, така че от този изобилен извор черпят от тях и всички хора, които истински вярват в Него. Нашият Спасител заключава в Себе Си всички съвършенства на Божеството, което действително и същностно е обитавало в Него.

Любовта към Христа е сила от Божията сила, красота от Господнето благолепие, премъдрост от премъдростта на Твореца и святост от Неговата святост.

Колко безкрайно любим трябва да бъде нашият Спасител Сам по Себе Си и чрез Самия Себе Си! Какви страдания е претърпял Той, за да покаже любовта Си към човешкия род! Който е познал Господа Иисуса Христа, той наистина презира всичко друго. Светът е нищо за този, който вкусва сладостта на любовта на Спасителя.

Каква неприятност, каква скръб можеш да чувстваш, какъв враг може да ти навреди, когато в сърцето ти гори любовта към Христа Спасителя? Любовта на Господа е благо, което заменя всички други блага.

Той е неизчерпаем в благостта Си към сърцето, избрано от Него.

О, Иисусе мой, о, мой Господи! Моля Те, по застъпничеството на любовта на Пресвятата Ти Майка, дарувай ми благодатта да Те обичам повече от всичко, по-високо от всичко, а всичко друго да поражда любов към Теб.

Възпламени в сърцето ми огъня на любовта, с която трябва да Те обичам.