За съюза на душата с Бога

О, Пресвета Дево! Мога ли да не се удивявам на превъзходството на Твоите добродетели, но повече от всичко събужда удивление у мен Твоят постоянен, неразривен съюз с Господа, който си запазила. Сърцето Ти, свободно от всяка склонност към земното, било като тайнствено небе, в което обичал да обитава Спасителят, и където Самата Ти си се наслаждавала в мир на Неговото присъствие.

Сънят не пречел на това сладостно съединение, и Ти си могла, подобно на Божествената Невеста, винаги да казваш: Заспала съм, но сърцето ми е будно (Песен на песн. 5:2).

Ако и ти, християнино, искаш да се наслаждаваш на също такава благост, то започни да избягваш всичко мирско, и се отдалечи от всичко, което Бог не е.

Използвай всичко, което те заобикаля, като път, водещ при Господа. Навсякъде ще намериш хиляди неща за Негова възхвала и прослава.

Небесата, така величествено разпрострени над главата ти, ще ти открият Божията слава. Сиянието на звездите ти явява отблясъка на Неговото Божество. Неизмеримото водно пространство представя величието Му. Всички същества из цялата природа възгласят за съвършенствата Му. Всичко, до най-малкото полско цветче, е като отворена книга пред очите ти - книга, която те учи да познаваш Твореца и Промислителя на света.

Без да излизаш от самия себе си, ти навсякъде ще придобиеш Господа. Твоят живот, движение, битие - всичко се съдържа в Бога. Той просвещава ума ти, Той управлява волята ти, Той ти говори с любов и нежност: Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища (Притч. Сол. 23:26).

И така, този Бог на благостта опазва битието ти, заповядва на природата да доставя потребното за твоите нужди. Не трябва да Го търсиш далече от себе си. Влез в себе си, бъди внимателен към святото Му присъствие. Той ще ти се разкрие ту чрез невечерна светлина, ту чрез внезапно просвещение, ту с едва забележими влечения и благочестиви чувства, а понякога с кратки укори към твоята невярност.

Укрепявай се в занятия, които те прилепват към Господа, с дух на вяра и благочестие.

В обикновените си задължения и в делата на званието си се съобразявай с намеренията на Промисъла.

Не върши нищо без внимателност.

Прибързаността, даже в благочестивите упражнения, може да навреди на вътрешния дух, посредством който се съединяваме с Господа. В радост ли си, или в скръб, не следвай първите пориви на природата си. Не пред тварите, а пред Господа разкрий сърцето си. Пред Него изповядай своите болки и радости, като Го считаш за Отец, в Чието сърце можеш с доверие да откриеш причината за огорченията и радостите си.

По този път - на безграничното доверие - ще укрепиш свещения съюз, в който се заключава за душата цялата сладост на битието.