Представете си мислено Пресветата Дева в дома Й в Назарет. Проникнете във вътрешността му и се поучете. Но кой може да каже за Нейните склонности, чувства, желания?
Кой може да каже какво е ставало в това Божествено Светилище?
Ти Едничък, Господи, си изпълвал всички сили и възможности на душата Й. Ти си бил единственото начало и край на Нейните действия и упражнения.
Ти си бил присъщ на душата Й. В Теб се е вглеждала Тя във всичките си деяния. Нищо не е можело да я отвлече от това - да Те съзерцава, защото Ти единствен си бил предмет на всичките Й помисли. Размишленията Й са били основани на началата на вечната Ти премъдрост. Действията Й са се ръководели от Духа Ти, беседите Й са се одушевявали от любовта Ти.
И така, християнино, научи се да знаеш в какво се състои вътрешният живот: той се заключава в бодърстването над самия себе си, над сърцето си, та всичките му наклонности да бъдат насочени към възхвала на Господа, над разума и помислите си, та да се въздигат към Господа Иисуса.
Това бодърстване над самия себе си е подобно на винаги незадрямващо око, което различава какво произтича от природата, за да спре неправилните й действия, и какво произтича от благодатта, за нейното подпомагане.
Чрез това самободърстване се получава сила и благодат за прекарване на живот, свободен от естествени страсти. А без това самободърстване се изпада в грехове и беззакония, а с него, без да вършат външно нищо особено, често извършват велики дела на добродетелта.
Колко свети жители на пустините и праведни девици има, които са се сподобили с блаженство чрез упражняването си във вътрешния живот.
Ако не си човек с вътрешен живот, то никога няма да се насладиш с “ мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14:16).
Вътрешният човек управлява сам себе си.
Той бодърства, за да се огради от мрежите, които влекат душата му към похотта на страстите, да запази покоя на сърцето си даже и при обстоятелства, при които не достига обичайното търпение.
А външният човек върши коварство, суети се, безпокои се за хиляди неща, незначителни и недостойни, а чрез това губи душевния си мир и спокойствието си.
Основавай всичките си утешения в размишленията за Бога, в търсенето Му във всичко, и отнасяй всичко към Него Единия, и тогава царството Божие ще бъде вътре втеб [52].