За уединения живот

Славата на Пресвета Богородица се заключавала в това, че Тя следвала Божествения Си Син, на Когото било благоугодно да води на земята живот в неизвестност.

Нашият Спасител дошъл в този свят да покаже на хората чрез учението Си да избягват житейската слава и да бъдат смирени. Уединеният Му живот в Назарет представлява пример за това още преди да ги научи.

Небесният Отец пожелал Иисус Христос да Го прослави с уединен живот, и Спасителят ни предпочел тази неизвестност пред славата и тържествата, които би могъл да предизвика.

Затова Той ни учи, че съвършенството и заслугите за по-голямата част от хората не трябва да се състоят в нещата, които привличат върху себе си вниманието само на света, но че Бог иска да се занимаваме с полезни дела, макар и не блестящи в очите на суетните хора.

На Него Му е угодно също така да ни изведе от заблуждението ни по отношение на светостта. Обикновено считаме за святост гръмките и будещи удивление добродетели. Особено осъжда Той в нас горещия стремеж на мнозина да се покажат добродетелни, непохвалното желание да бъдат почитани и превъзнасяни с похвали.

По-добре обичай да бъдеш неизвестен, забравен. Ако си благоугоден на Господа, то защо е необходимо да се грижиш за вниманието на света. Светът ще изчезне, ще изчезне с него и всичко, което принадлежи на света.

И малката част от земята, на която ти живееш неизвестен и където цялото благо за теб е твоят разпнат Изкупител, подобава да предпочетеш пред великолепните царски чертози. В тази неизвестност ти ще откриеш за себе си извор на сълзи на разкаяние и умиление, който умива греховете и беззаконията ти.

Там, като се съединяваш все повече и повече със своя Спасител, ще намериш в любовта Му предвкусване на небесното блаженство.

Но благодатта не задълго пребивава в душата, която е разсеяна или търси да привлече към себе си погледа на света, а не на Небесния Жених.

Измоли от Иисуса чистата светлина на самопознанието, която Той е дарувал на светиите Си и който ги е научил, че вашият живот е скрит с Христа в Бога (Кол. 3:3).