Вярната душа не трябва да унива, когато е в състояние на сърдечно равнодушие, отдалечаващо я от Иисус

Господ постъпва понякога с праведните по такъв начин, че им допуска безпокойство и смущение. Като желае да изпита верността им, за известно време сякаш се отдалечава от тях.

Така постъпил Спасителят ни и с Пресвятата Си Майка. Той предвидял прискърбието, което ще Й причини отсъствието Му, но за известно време се отдалечил и останал в храма, независимо от волята Й. Християнска душе, ако на Господа на любовта Му бъде угодно и теб да изпита така, то надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа! (Пс. 26:14). С търпение очаквай завръщането на Господа Иисуса.

Макар че Той винаги е готов да ти помогне, ако Му се молиш за това, но е нужно понякога Той да изглежда отдалечен, за да разбереш по-добре колко ужасно е да Го изгубиш напълно.

Ако Той изпраща утешения на избраната душа, това е за да я подкрепи в скърбите. А когато допуска тя да изпадне в хладност и униние, това е, за да не се възгордее тя с благата, дарувани й от Господа. Всички или почти всички Божии избраници са изпитали тези изменения на радостта и скръбта, благочестието и охладняването, мира и изкушенията.

Когато изглеждало, че Господ се отдалечава от тях, като ги оставя на самите себе си, тогава те чувствали цялата си слабост, но не се отчайвали, защото знаели, че макар Божието присъствие невинаги да се усеща, то при все това трябва да се уповават на помощта на Господа.

Християнската душа, като не се лишава от упование и вяра, се надява скоро да съзре възлюбения Спасител; че ще Го види пак толкова благ, както и преди, и че изпитанието няма да бъде за нея така продължително, както е било за Пресветата Дева. Последвай Приснодевата в усърдието, което проявила Тя, когато намерила Сина Си. Търси Го, подобно на Нея, със свято желание и търпение - и ще намериш.

Не роптай, че не можеш да Го намериш бързо, а ако се появи някакъв ропот, то поне - по примера на Пресвета Мария - да е ропот на любовта.

Чедо, казала Му Неговата Майка, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим (Лук. 2:48). Викай към Него и ти: “О, Иисусе мой! Защо предаде сърцето ми на такова изкушение? Ти знаеш колко страдам от Твоето отсъствие. Прости ми прегрешението, но благоволи любовта Ти завинаги да се запази в сърцето ми, и аз ще избягвам всичко, което не Ти е угодно.