Как трябва да постъпиш, когато намериш Иисус?

Ти отново си намерила Иисус, Пресвета Дево, и си се върнала с Него в Иерусалим. Колко неизказано е блаженството Ти! Самите ангели му се удивяват. С какво майчинско внимание си бодърствала над този скъпоценен Залог! Какви усилни грижи си полагала за живота Му! Наистина, велико благо е да намериш Иисус, и ние сме длъжни да употребим всичките си сили, за да Го имаме.

Изпитай внимателно онова, което те е отдалечило от Иисус, и по какъв начин си изгубил благодатта Му.

Не си ли отслабвал в служението си Нему и не си ли допускал постоянно небрежности при благоугаждането на твоя Господ? Чрез нехайството и хладността към Него неусетно възниква преграда, разделяща те с Господа Иисуса.

Не си ли подхранвал в себе си някаква гибелна страст, вместо да я потушиш, след като си забелязал първите й искри в сърцето си? Когато Господ е поискал от теб да пожертваш някои човешки склонности и навици, не си ли Му отказвал в това? Ако осъзнаеш, че някоя от тези причини те е отдалечила от Господа, постарай се да изкорениш началото на злото.

Усилено бодърствай сам над себе си. От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си (Притч. 4:23).

От опазването на сърдечната непорочност зависи опазването на душевния живот. Бъди изправен в малките неща, за да станеш верен и във важните дела. Иисус Христос не иска сърцето на предания Му християнин да се дели с други. Той ти е дал сърце, за да Му принадлежи то изцяло.

Даже малките грехове, на които не обръщаш внимание, те отдалечават незабелязано от твоя Спасител.

Той гледа на тях като на признаци на равнодушие и хладност, и това равнодушие намалява Неговите милости.

Но вярата и упованието укрепяват съюза на сърцето ни с нашия Господ Иисус.

О, Пресвета Дево, Ти така всецяло си познала какво е любов към Бога и вяра в Него. И аз се уповавам, че подпомогнат от благодатта на моя Спасител, получена с Твоето застъпничество, ще употребя наставленията и помощта Ти за свое спасение.