Когато Пресвета Дева Мария и праведният Иосиф отишли според обичая в Иерусалим за празнуване на Пасха, Божественият Отрок Иисус, достигнал вече дванадесетгодишна възраст, ги съпътствал.
След завършването на празника Пасха Пресвета Мария и Иосиф се връщали в Назарет. Само Иисус, без те да знаят, останал в Иерусалим. Те изминали пътя за деня, и чак тогава забелязали отсъствието на Иисус.
Каква скръб предизвикало у тях това отсъствие! Колко скръбна била Мария за загубата на Небесния Отрок.
Но, Спасителю мой, не поради невнимателност Те изгубила Пречистата Ти Майка. Ти Сам си се бил скрил от очите Й, за да изпълниш волята на Небесния Си Отец (слав.) [51].
А аз, който съм се лишавал от Теб толкова пъти поради беззаконието си, аз, който, така да се каже, съм Те принуждавал толкова пъти да се отдалечаваш от мен - мога ли достатъчно да оплача злополучието на това лишение, на това отдалечаване?
Светът и всичките му утехи могат ли да заменят загубата на пресладкия ми Господ Иисус?
Блажени са онези, от които Христос никога не се е отдалечавал, които са се наслаждавали непрес-танно на благодатното Му присъствие.
Коя загуба може да бъде по-важна за християните!
Отче на благостта и щедростите! Върни благоволението Си към заблуденото Си чедо. Божествений Женише на душите ни, върни им любовта Си!
Виж сълзите, които се проливат от очите ми - те текат обилно, защото аз чувствам загубата си.
Гнуся се от самия себе си, когато си представям, че съм заслужил да Те загубя - Теб, Който толкова ясно си ми показал любовта Си.
Бих искал разкаянието ми да е съразмерно на вярата, която ме просвещава. Тя ще ми даде да осъзная ужаса на извършения от мен грях и безпределната любов, която трябва да имам към Теб, Господи!
Аз съм най-неблагодарният! Но Те умолявам, Творче мой, не отдръпвай милосърдието Си от мен, който се съкрушавам за греховете си.
В толкова плачевното състояние, в което се намирам в Твоите очи, на какво мога да се уповавам, ако не на Твоята благост, Иисусе, Спасителю мой? Направи така, че да се насладя на благостта Ти.
Съзнавам, че съм заслужил строго наказание от Твоето правосъдие.
Лиши ме от всичко, което може да привлича към света, от даровете на щастието, честта и славата, почитта и приятелството на хората, но не допускай да се лиша от Теб.
Удостой ме, Пресладки Иисусе, да причислиш и мен към множеството Твои избраници.
Само към Теб Едничкия мога да прибягна, да пребъда с Теб и в блажената вечност.