За усърдието в служението на Господа

Поучавам се от Теб, Пресвята Дево, във всички известни ми обстоятелства на живота, от примера на усърдното Ти благочестие.

Именно това усърдно благочестие Те е карало да ходиш всяка година в Иерусалим за празник Пасха [50].

Макар изпълняването на този дълг да се е отнасяло само към праведния Иосиф, но Ти винаги си го съпътствала.

Любовта Ти към Господа е била безпределна.

Да си спомним, християни, че сърцето, обичащо Господа, търси всичко, с което може да Му благоугоди.

Да не допуснем да надминем обичащите света.

Да не причисляваме себе си към християните, които считат себе си благочестиви, когато точно изпълняват онова, което Божият закон им повелява да изпълняват, под страх от наказание.

Те повече се боят от Господа, отколкото Го обичат.

Любовта е великодушна - тя не се ограничава с онова, което е длъжна да прави. Когато обичат, използват всички случаи да проявят любовта си.

Ако имахме гореща любов към Бога, то всичко, което правим за Него, би ни се струвало безкрайно недостатъчно.

Да Го обичаме пламенно - и любовта ще услади трудовете ни. Господ ще излее елея на утешението в душата, която Го обича.



[50] Лук. 2:41 (бел. прев.).