Какво трябва да чувства душата, когато Бог я води по непостижими пътища?

Бог научил Пресвета Мария чрез праведния Иосиф, който и сам бил наставен от ангела, че трябва да спаси Младенеца Иисус от гнева на Ирод и да избягат в Египет.

Но нима Бог в безкрайното Си могъщество не е имал средства да измени сърцето на Ирод? Подобаващо ли е за достойнството на Бога Той да бяга от слабия смъртен?

Пресвета Мария не се стреми да проумее Божиите намерения.

Господнята воля еднакво заслужава да й се покоряваме, независимо дали разбираме, или не разбираме нейните причини.

Може ли да изгуби спокойствието си тази душа, която вярва, че Бог я ръководи?

Кое покровителство може да бъде по-надеждно от покровителството на Божествения Промисъл?

Ти ми заповядваш, Творче мой, да вървя по неизвестни пътища - и това е достатъчно. Твоята воля ще ми замени светлината на разума.

Аз не зная къде отивам, но съм уверен, че с толкова премъдър Водач по пътя няма да се заблудя в пътищата си.

И сред мрака шествам спокойно, защото съм уверен, че Ти няма да ме оставиш.

Не се ли доверяваме напълно на ръководството на онзи човек, когото считаме за опитен и благоразумен? Тогава каква причина за недоверие може да има, когато ни управлява Вечната Премъдрост? Твоят Промисъл, Господи, често постига целта Си с видимо противоположни средства.

Затова, колкото и чудни да изглеждат намеренията Ти по отношение на мен, аз благоговея пред тях. Ти можеш да направиш повече, отколкото мога да разбера.

Към повеленията Ти, макар и да не разбирам причините им, трябва да имам също такава покорност, както и към откритите ми истини.