Като предсказал за бъдещото величие на Иисус, Симеон в същото време предсказал на Пресвета Дева, че и на сама тебе меч ще прониже душата, тоест и Ти ще споделиш страданията, приготвяни за Твоя Син.
Но Ти вече си била наставена от Свещеното Писание за страданията, които предстояло да бъдат участ за Иисус. Убитият от брат си Авел, продаденият Иосиф, преследваният Давид, закланият пасхален агнец - ето ги предобразите на Христовата участ.
Какво прискърбие изливала върху живота Ти картината на страданията и смъртта на Божествения Ти Син, която винаги стояла пред очите Ти!
Какви въздишки съкрушавали сърцето Ти, когато си държала Иисус в Своите обятия и си размишлявала, че Той трябва да спаси света чрез горчивата Си смърт!
О, Дево и Майко! Чувствам колко скръбно е състоянието Ти.
Мъчениците били подлагани на отсичане на главите, разкъсване от диви зверове, погивали от вода и огън, но страданията им били непродължителни. Твоите страдания продължили тридесет и три години.
А аз треперя от страх и слабост при мисълта за страданията, които си приготвям.
Душата Ти била потопена в дълбоко униние, но покоят й не се променял.
Ти си била готова на всичко, което искал Господ.
А аз изтръпвам при носенето на новите кръстове, определени за мен. Умът ми се смущава.
Но вярвам, че Господ няма да допусне да бъда изкушаван, оскърбяван и изпитван повече от силите ми; Той съразмерва всичко.
Колкото повече кръстове Господ предопределя за душата, толкова повече средства дава за носенето им.
Той е Господ; каквото Му е угодно, това да направи (1 Царств. 3:18)
Господ, като вижда покорството ми, и понеже е верен на обещанията Си, ще направи леки за мен тези кръстове, които преди изглеждаха толкова трудни: защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа (2 Кор. 1:5)