С какво разположение трябва да принасяме жертва на Господа?

Пресвета Дево! Жертвите, принасяни от майките на Господа в техните първородени деца, не са означавали толкова много за тях. Но тази, която си принесла Ти в Твоя Божествен Син, е била за Теб истинско жертвоприношение.

Знаела си, че Той ще даде живота Си за спасението на хората - и ето че вече Го принасяш на Господа като жертва.

В този предобраз всъщност Ти си Го принесла пред Господа, тъй като Той Сам Себе Си е принесъл на Небесния Си Отец.

Това било началото, първата минута на страданието Ти, до последното вдишване на Христовия живот.

Оттогава започнал на сама тебе мечда пронизва душата [46]Ти, по думите на стареца Симеон, който държал младенеца Иисус на ръцете си.

Иисус бил единственият Ти Син и Ти едва си била започнала да вкусваш сладостта на майчинските чувства - на Майка на такъв Син.

Когато настъпило времето да отнесеш Иисуса в храма при Неговия Небесен Отец, Ти безпрекословно си изпълнила това.

О, достойна дъще на Авраам, наследнице на упованието му! Ти си заглушила всички естествени чувства, за да чуваш само Божия глас, който е искал от Теб най-скъпоценната жертва.

По примера Ти нека да бъдем твърди и великодушни в изпълняването на всичко, което Господ иска от нас.

Истинската любов се разкрива в скърбите и в борбата със страстите. Мирската изнеженост не подобава на чувствата и достойнството на Иисусовия ученик.

Искате ли да направите жертвата си приятна за Господа? - Изпълнявайте я бързо и без да изследвате какво ви струва тя.



[46] Лук. 2:35 (бел. прев.).