За съотношението на добродетелта и смиряването

Колко голямо е било смиряването, о, мой Господи, за Пресветата Ти Майка - да изпълни закона за очистването, установен само за обикновените майки.

Чистотата на девството, толкова скъпо ценена от Нея, когато и ангелът Й благовестил за тайната на въплъщението, била в известна степен помрачена чрез обреда на очистването.

Но на Нея Й било известно, че оскърблението и отхвърлянето ще бъдат някога Твоя участ. Тя считала Себе Си блажена да Те последва във всичко.

Господи! Колкото Тя била най-благословена сред жените, толкова повече се стараела да скрие преимуществата Си.

Душата, търсеща - подобно на Мария - да благоугоди на Господа, не се грижи за човешка почит, равнодушна е към похвалите на хората.

Тя предпочита, както казва Пророкът, да бъде най-последна в дома Господен пред всяка слава, пред всяко величие, с което са увенчани синовете на този свят.

Наистина, добродетелта е много по-безопасна при смирено и съкрушено състояние, отколкото сред почести и отличия.

Ако е затъмнена и скрита в човешките очи, то тя още повече сияе в очите на Господа.