За необходимостта и ползата от размишления

Поразителната картина - Божият Син, лежащ в ясли, повит с пелени - била за Пречистата Му Майка неизчерпаем извор на размишления.

Тя не могла достатъчно да се насити на размишленията за това велико тайнство. Всичко, което Тя виждала, всичко, в което се вслушвала, се отпечатвало в сърцето Й и оставяло дълбоки впечатления.

Тя благоговеела и се удивявала повече от пастирите на чудото, което се извършило. Всички сили на душата Й били заети с това Божествено събитие.

Вярата на по-голямата част от християните затова е особено безплодна, защото те не се стараят да я подхранват и подкрепят с благоговеен размисъл.

Светите мъже само с често съзерцаване на Божиите съвършенства и размисъл за суетността на човешките неща се отдалечавали от тварите и устремявали помислите си към Твореца.

Само в това свято занятие те се научили да познават кое е велико и свято в очите на Бога. Сърцето им се разгаряло от чистия огън на любовта към своя Създател.

И ти, християнино, не пропускай нито един ден, без да нахраниш душата си с някоя спасителна истина.

Животът ти винаги ще бъде добър и порядъчен, ако всеки ден употребяваш известно време за изпитване на себе си пред Господа - такъв ли си ти, какъвто трябва да бъдеш.

Няма да те застигне внезапно смъртният час тогава, когато всеки ден бъдеш готов за него.