Когато Пресвета Дева Мария се убедила, че чрез Архангела Й говори Самият Бог, тогава Тя твърдо повярвала, че благовестеното от Архангела ще се извърши. Тя повярвала, без да пожелае повече да изследва.
Тя не иска, подобно на Ахаз, никакво доказателство. Не се съмнява, както Захария. Не пита: по какъв начин роденият от Нея Младенец ще извърши изкуплението на човешкия род? какво ще бъде царството Му?
Мария не задава тези въпроси, не проявила любопитството, свойствено само за слабите души. Тя подчинила разума Си на вярата.
Смири се и ти, душе моя, по примера на Светата Дева, покори разума си на истините, които надвишават твоето разбиране.
Не изследвай тайнствата, които ти предлага вярата. Ако ти можеше да ги постигнеш, то тогава те нямаше да бъдат вече тайнства. На теб ти стига и това, че те са истински.
Тези тайнства са непостижими, и вярата би се лишила от силата си, ако човешкият разум можеше да ги обясни: блажени, които не са видели, и са повярвали [31].
Като се започне с планетите, до най-малката тревичка, всъщност всичко е тайна в природата. Но ако ти не можеш да проумееш тайните на природата, то как ще постигнеш Божиите тайнства?
Слабите понятия на човешкия ум не могат да бъдат съразмерни с могъществото и действията на непостижимото, безкрайно Същество.
Да вярваш в Божественото, което не виждаш, да признаваш Богооткровените тайни, които разумът не може да постигне, означава да отдаваш дължимата дан на височайшата истина.
Не по моите представи, Господи, бих искал да съдя за нещата, а по светлината на истината, предавана чрез вярата.
Ти няма да ме лишиш, Боже мой, от духа на вярата, извора на всички добри дарове, ако моля за това както подобава.
Моля Те за това, Боже мой, заради застъпничеството на Пресветата Дева, Която със смирението и достойнството на вярата Си станала блажена.
Дай ми вяра жива, без всякакво съмнение, вяра, одушевена от любовта, за да живея съгласно с истините, които тя внушава!