Мария размисляше, се казва в Евангелието, когато Архангелът Й благовестил Господнята воля. Размишленията на Пресветата Дева произтичали колкото от смирението Й, толкова и от вярата Й.
Тази Премъдра Дева знаела, че понякога и ангелът на тъмнината приема вид на светъл ангел, че духът на заблудата, духът на лъжата подражава понякога с думите си на духа на истината.
Затова тя пита Архангела благовестител и очаква отговора му, за да узнае, съгласува ли се отговорът му с пророчествата за Месията и с правилата на вярата.
А когато отговорът на благовестителя бил даден, Тя познала в него Божието слово и водела живота си съобразно с това.
Господ ни е показал начини за познание на откровението, но когато откровението е несъмнено, тогава не трябва да вярваме дори на самия ангел, ако поиска да ни доказва противното.
Неразумно е да се вярва на всяко нещо, без да се изследват предварително истинските причини за него.
Но да приемем нещо за идващо от Бога, като се основаваме на твърди начала, е знак за висока мъдрост.
Да изпитва човек нещата по отношение на вярата, и то с такъв дух, какъвто имала Пресветата Мария, значи да утвърждава себе си все повече и повече във вярата.