Светител Григорий Богослов 

ПОХВАЛА ЗА ДЕВСТВОТО

             Да увенчаем девството с нашите венци, като от чисто сърце го възпеем в чисти песни! Това е прекрасен дар на нашия живот, дар по-блестящ от злато, сребро и слонова кост, дар за онези, в които огънят на любовта към девството е повалил долу пръстения живот, вдигайки от този миг крилете на ума им към преизвисения Бог.

Пазителите на чистотата да внимават с радост в песента ми; защото тя е обща награда за всички целомъдрени; а завистливите да затворят вратите на слуха си! Ако някой иска да ги отвори, нека очисти сърцето си с учението!

Поздравявам те, велико, дарено от Бога девство ­ подателко на блага, майко на безопасен живот, Христова участ, съжителко на небесните красоти, за които брачните окови са непознати! А не познават тези окови, на първо място, Бог, на второ, ликът на вечносъществуващия Бог; Бог, този извор на светлини, безименна, непостижима светлина, която бяга от бързината на приближаващия се до Нея ум, винаги изпреварва всяка мисъл, за да се стремим непрестанно в желанията си към нови висоти; и Божият лик ­ тези светлини, втори след Троицата, имаща царствена слава.

Първата дева е чистата Троица. От безначалния Отец, неподбуден от никого (защото Сам Той е пътят, коренът и началото за всички), и раждащ не нещо подобно на смъртните чеда, като светлина от светлина изхожда Цар Син. А от Сина няма друг възлюбен син, грабващ подобна слава, така че Отец пребъдва изцяло като Родител, а Синът ­ само като Син, и то ­ като единствен Син на единствен Отец, имащ това общо с великия Дух, че и Двамата еднакво са от Отца. Един Бог, разкриващ се в три Светлини ­ това е чистото естество на Троицата!

А след Троицата са светозарните, невидими ангели. Те ходят свободно около великия престол, защото са бързоподвижни, пламенни и божествени духове, бързо пренасящи се във въздуха. Служат усърдно на високи заповеди. При тях няма нито бракове, нито скърби, нито грижи, нито страшен и престъпен метеж на страстите. Нито членове, нито жилища ги разделят помежду им. Всички те са единомислени помежду си и всеки е тъждествен сам на себе си. Около великия Цар Бог има едно естество, една мисъл, една любов. Не търсят увеселение нито в деца, нито в съпруги, нито в това, да се занимават с приятен труд заради тях; богатството не е силно желано за тях, не са силно желани и помислите за зло, които земята навява на смъртните. Не сеят, не плават по морета, за да угодят на необуздания стомах ­ на това начало на греха. Всички те имат една пресъвършена храна ­ да насищат ума си с Божието величие и да черпят безмерна светлина в светлата Троица. Тези чисти служители на чистия Бог водят самотен живот. Те са прости, духовни, проникнати от светлина, не водят началото си от плът (защото всяка плът, едва сгъстила се, и вече се разрушава) и не влизат в плът, а пребъдват каквито са създадени. За тях в девството е готов пътят на богоподобието, водещ към Бога, съгласен с намеренията на Безсмъртния, Който премъдро управлява кормилото на всемира, както и крепкодушните смъртни, едновременно небесни и земни ­ този свещен род на бедстващите човеци ­ тази слава на Царя.

Но сега ще възвестя достойните за почит Божии тайни, как през последните времена девството просия.

Някога черна нощ покриваше всичко, приятната светлина на зората още не изгряваше, слънцето не проправяше откъм изток огнена пътека, не се появяваше рогоносна луна ­ това украшение на нощта; а всичко, смесено помежду си и свързано с мрачните окови на първобитния хаос, блуждаеше без цел. Ти, блажени Христе, покорявайки се на мъдрата мисъл на великия Отец, прекрасно отреди на всяко нещо собствено място в света, и най-напред нареди да бъде светлина, та всичките Ти дела, изпълнени със светлина, да бъдат възхитителни; а после окръгли най-голямото чудо ­ звездното небе, проникнато от светлината на слънцето и луната, на които Ти рече, едното още от утринната зора да озарява хората с потоци безмерна светлина и с хода си да определя часовете, а другата да осветява тъмнината и да прави втори ден. А за подножие на небето ти постави моята земя; после с шепите земя свърза морето, а земята, умивана от водите на океана ­ с морето, така че всичко това ­ и земята, и небето, и морето (небето, украсяващо се с небесни светила, морето ­ с риби, просторната земя ­ със земни животни), състави света.

Като огледа всичко това и го намери за добро, Отец се веселеше от делата на Царя Син, които бяха в съответствие с Неговите определения. Нужен бе и зрител на Премъдростта ­ майката на всичко, и благоговеен  земен цар. И Той рече: “Просторното небе вече населяват чисти и вечноживеещи служители, непорочни умове, добри ангели, песнословци, незамлъкващо възпяващи Моята слава. Но земята се украсява само с неразумни животни. Затова Ми е угодно да създам такъв вид твари, в който да се смесва едното и другото, вид твари, средни между смъртните и безсмъртните, разумен човек, който да се весели от делата Ми, да бъде мъдър, посветен в тайните на небесното, велик владетел на земята, нов ангел от пръст ­ песнословец на могъществото Ми и на ума Ми”. Рече така и като взе част от новосъздадената земя, създаде с безсмъртните Си ръце моя образ и му задели от Своя живот; защото изпрати в него дух, който е струя от невидимото Божество. Така човекът ­ образ на Безсмъртния (защото естеството на ума царува и в двамата) ­ е сътворен от пръст и дихание. Затова, като земя, съм привързан към тукашния живот, а като частица от Божественото, нося в гърдите си любов към бъдещия живот.

Но когато божествената твар се появи на земята и по земните долини на вечно цъфтящия рай, а човекът все още нямаше подобен нему помощник в живота, тогава премъдрото Слово извърши наистина превелико чудо ­ като раздели създадения да бъде зрител на света, тоест моя корен и семето на многообразния живот, на две части, с могъщата Си и животворяща ръка иззе от хълбока му едно ребро, за да създаде жената, и като вля в недрата на двамата любов, ги подтикна да се стремят един към друг. Но за да не би всяка жена да се стреми към всеки мъж, постави предел на въжделенията, който се нарича съпружество ­ тази юзда за незнаещото мяра вещество, за да не би при неговата стремителност и необуздани пориви, когато хората на групи биха се привличали един към друг, от незаконните връзки да се прекъсне свещеният човешки род и водената от неудържимо безразсъдство похот да предизвика и войни, и огорчения у всички.

Докато не видя на себе си човека, майката земя не притежаваше своето висше украшение, което трябваше да получи. Но и първият измежду хората, който поради собственото си неразумие и поради завистта на злобната змия бе изгонен от рая заради престъпното вкусване от човекоубийственото дърво, чрез кожените дрехи започна да изпитва влечение към земята. Впрочем тогава бе най-добрата семейна двойка при хората и бракът, като даде начало на човешкия род, послужи за спасение от гибел, така че, когато едни умират, а вместо тях идват други, изменящото се поколение на хората да тече като река, която и не стои на едно място, поради господстващата смърт, и винаги е пълноводна в резултат на новите раждания.

Но след като и недрата, и широките краища на земята, Изтокът и Западът, и южната и северната страна се изпълниха с тези еднодневни същества и калната долина закипя от дързости, тварта бе смирявана с много уроци ­ с разделяне на езиците, наводнения, огнени дъждове, чрез постановленията на писания закон, чрез пророците. И понеже не искаше да свали от себе си оковите на първородния грях, а напротив, непрестанно се оплиташе с все по-здрави мрежи и окови на плътта, отдавайки се на сладострастие, пиянство и идолослужение, то накрая, по знак на безсмъртния Отец и с действието на Сина възлюбеният род получи като дял следната чест.

Христос, като видя как душегубният грях унищожава в смъртното тяло всичко небесно, което Той бе вложил в него, и как хитрата змия господства над хората, за да възстанови Своето притежание не предостави на други помощници да лекуват болестта, защото слабото лекарство е недостатъчно при големи страдания, а заличи славата, която Самият Той ­ небесен и неизменен Образ на Небесния ­ имаше. Като се въплъти едновременно по човешките и не по човешките закони в пречистата утроба на непознала мъж жена (о, невероятно за най-немощните чудо!), Той дойде при нас, бидейки едновременно Бог и смъртен, съчетал в едно две естества (едното от които е скрито, а другото е видимо за хората, едното е Бог, а другото се роди заради нас в края на времената, когато Бог се съедини с него в човешка утроба), пребъдвайки и в двете естества като един Бог; защото човекът, който се съедини с Божеството, и човекът от Божеството е Цар и Христос. Стана ново съединение; защото проявих нехайство по отношение на първото. При първото бях удостоен с Божие дихание, а при последното Христос възприе на Себе Си душата ми и всичките ми членове, възприе онзи първоначално свободен Адам, който още не се бе облякъл в грях, още не бе опознал змията и не бе вкусил от плода и смъртта, а хранеше душата с прости, небесни помисли, бе светъл посветен в тайните на Бога и божественото. Именно заради това възсъздаване Бог дойде в човешкото естество, та като надвие и победи убиеца чрез смърт, като приеме заради вкусването жлъчка, заради невъздържанието на ръцете ­ гвоздеи, заради дървото ­ кръст, заради земята ­ издигане на кръст, да изведе обратно Адам към живот и слава. И като разпростря светото тяло в съответствие с краищата на света, събра от всички краища човешкия род, събра го в един човек и като го затвори в лоното на великото Божество, очисти с кръвта на Агнеца всички нечистоти и премахна сквернотата, която преграждаше за смъртните пътя от земята към небето.

Но кой ще разкрие ума и дълбините му в Теб, Царю? Ти знаеш броя на дъждовните капки и на морските песъчинки; известни са Ти пътищата на вятъра. А кой познава следите на произволението Ти, Блажени? Царувайки на небето, Ти виждаш и управляваш всичко, което безпределният свят крие в себе си. А човешкият ум, простирайки се към Теб, вижда само малко сияние и сякаш бързолетяща мълния, пробягваща във въздуха. Впрочем несъмнено е това, че със страданията Си Ти грабна човека оттук и го постави в нов живот ­  свободен вместо греховен. По-рано животът на земята бе пълен със скърби и светът бе изпълнен с болка; земният цар бе заобиколен от многоброен народ, коварно откраднат от великия Цар. Но сега Христос, като ни освободи от властта на ужасния грях, отново ни извежда при великия Цар и в по-добрия свят. И първото бе за хората плод на брака, а второто ­ на богоподобното девство. Бракът послужи за украсяването на земята, а девството ­ за украсяването на Божието небе.

Както художникът, изобразявайки на картина бездушни подобия на различни неща, първо с леки и неясни черти набелязва образа, а после прави пълното изображение с различни бои, така и девството, собственост на вечносъществуващия Христос, по-рано се проявяваше в по-малък брой хора и докато законът царуваше, бе загатнато с бледи бои, като в малко черти проблясваше със скрита светлина. Но когато Христос дойде чрез чистата, девствена, непознала брак, богобоязлива, нескверна майка без брак и без баща, и понеже трябваше да се роди, очисти женското естество, отхвърли горчивата Ева и плътските закони, а съгласно великите устави буквата отстъпи място на духа и се появи благодатта, тогава за хората изгря светлото девство, отчуждено от света и отчуждаващо от себе си немощния свят, предпочитано в такава степен пред брака и пред житейските окови, в каквато душа е за предпочитане пред плътта и просторното небе ­ пред земята, в каквато неизменяемият живот на блажените е по-добър от скоротечния живот, в каквато Бог е по-съвършен от човека. И около светозарния Цар стои непорочен, небесен сонм ­ това са тези, които бързат от земята, за да станат богове, това са христоносците, служителите на кръста, презиращите света, умрелите за земното, грижещите се за небесното, светилата на света, ясните огледала на светлината. Те виждат Бога и Бог ­ тях, и са Божии.

Пристъпете сега вие, които живеете в единодушие с реброто си, посветили сте се в тайните на съпружеството, вдигате високо глава и смело се оглеждате наоколо, украсявате се със злато, смесено със скъпоценни камъни и обличате нежните си членове в пищни дрехи, пристъпете и ни посочете какви са изгодите от смъртните брачни окови и от съпружеството! После ще призовем и онези, които не познават брачните окови.

И първите не ще се забавят да кажат величаво: “Мили чеда на брака ­ този цар на земята! Послушайте ни нас, за които брачният живот и житейските окови са нещо свято! Като почитаме същия закон, който Синът на безсмъртния Отец постанови за човешкия род и за нашата кръв, когато съчетаваше първия Адам с реброто му, та плодът на човека да бъде човек и този, който сам по себе си е смъртен, да продължава рода си като класовете, отглеждайки деца ­ като почитаме същия закон и приятното иго на брака, живеем съвместно, и като произлезли от пръст, следваме древния закон на пръстта или на Самия Бог. Истина е, че природите, на които им е дадено като дял просторното небе, не познават брака и са по-горе от страстите и от тежките грижи, но за нас ­ еднодневните твари ­ бракът и оковите са полезни; това е корен на мили клони и приятни плодове, това е добра опора на сладостния живот. На първо място, Бог е родител на всичко; и прости ми, Христе, но първоначално или преди всичко даваме място на Твоите чисти закони, а след това ­ на оковите на любовта; защото и земята, и ефирът, и морето цъфтят от чедородие ­ дарове на съпружеството. А ако е истина, че и за високорастящите палми има закон на любовта, мъжки и женски клон, съединени през пролетта от ръцете на градинар, раждат обилни плодове; ако, както твърдят проучвалите природата на камъните, от семейната двойка на два камъка, събрали се заедно, се ражда нов камък, то и при неодушевени твари има съпружество и окови на любовта.

Но защо да говоря за любовта на другите, за неизвестни на мен разкази и привързаности! Виж какво даде на хората благоразумният брак. Кой ги научи на силно желана мъдрост? Кой им отвори дълбините, които и земята, и морето, и небето заключваха в себе си? Кой даде на градовете закони, и още преди това кой построи градовете и изобрети изкуствата? Кой напълни пазарите, домовете и хиподрумите? Кой строява войската по време на война и подрежда масите на пировете? Кой събра песнословещия хор в благоухаещия храм? Кой премахна зверонравния живот и научи хората да обработват земята и да засаждат дървета? Кой пусна по моретата движения от ветровете кораб? Кой свърза с общ път и сушата, и влажния Понт? Кой, ако не бракът? Кой освен него събра помежду им най-отдалечени неща?

Такива са даровете на брака в това отношение. Но те са още по-превъзходни, ако ги разгледаме в по-висш смисъл. Свързани с веригите на брака, ние взаимно си заменяме и ръцете, и слуха, и нозете. Бракът прави и слабия двойно по-силен, доставя голяма радост на доброжелателите и печал на недоброжелателите. Общите грижи на съпрузите облекчават за тях скърбите; и общите радости за тях са по-възхитителни. За единодушните съпрузи и богатството става по-приятно. А при оскъдица самото единодушие е по-приятно от богатството. За тях съпружеските окови служат като ключ на целомъдрието и пожеланията, като печат на необходима привързаност. Единствено либавата кошута (Притч. 5:19) стопля духа с подскоците си; те имат едно питие от домашния извор, от което външни хора не вкусват, което не изтича никъде и не получава притоци отникъде.

Съставлявайки една плът, те имат и една душа и чрез взаимна любов еднакво подбуждат един в друг усърдие към благочестието. Защото бракът не отдалечава от Бога, а, напротив, повече привързва към Него, понеже има повече подбуди. Както малкият кораб и при слаб вятър се движи напред, носи се бързо по водите от високо вдигнатите платна, даже и ръцете без усилия го придвижват бързо с ударите на веслата, а големия кораб лек ветрец не ще го помръдне от мястото му, напротив, когато той излиза с товар в морето, само силен и попътен вятър може да го приведе в движение, така и невстъпилите в брак, като необременени от житейски грижи, се нуждаят от по-малка помощ от великия Бог; а който е длъжен да се грижи за мила съпруга, имущество и деца, който прекосява необятното житейско море, се нуждае от по-голяма помощ от Бога и на свой ред също повече обича Бога.

Ето плодовете на брака! А животът без любов е непълен, суров, незабележим, бездомен и обича да се скита по планините; не спасява от страдания, няма на кого да облегне грохналата старост, не прави така, че родителите да оживяват в децата си, не скрепява живота с приятни връзки. Необвързалите се с брак не намират утеха нито в народни събрания, нито на пиршества, а са мрачни, чужди за света; родени за живот, не обичат самия корен на живота и в сърцето им няма единодушие с хората.

А ако някой от усърдие към добродетелта презира съпружеската любов, нека знае, че добродетелта не е чужда на тази любов. В древността бракът не само бил обичан от всички благочестиви, но дори тайнозрителите на Христовите страдания или пророците, патриарсите, иереите, победоносните царе, украсени с всякакви добродетели, били плод на нежна съпружеска любов; защото добрите били родени не от земята, както се говори за чудовищното племе на исполините, а всички те са и рожби, и слава на брака.

“Кой посочи Вседържителя Бог на хората, които се бяха отдалечили от Него? Кой напълни ума с божествена любов и ни издигна оттук в другия живот? Кой очисти душата във всички светлоносни мъже? ­ Вярата пресели Енох. Великият Ной в малък брой души и в плаващи семена спаси от потапяне целия свят. Авраам бе баща на градове и народи и издигна на  жертвеника вързания си син в жертва на Христа. Моисей с големи чудеса изведе народа от гнетящия Египет, прие свише закона на каменни скрижали и видя Бога лице в лице. Аарон бе верен свещеник при древните. Мъжественият Иисус удължи хода на луната и слънцето, за да порази и погребе враговете. И ти, блажени, непорочни Самуиле, който въздигаш рога на помазаните (срв.: 1 Царств 2:10)! Давид, препрославеният измежду всички царе! Соломон ­ първата слава на мъдростта! Не ще забравя и пророците. Илия бе грабнат от колесница на небето. А кой не се е удивлявал на средостението между Закона и Духа ­ на гръмогласния Предтеча на Всевишната Светлина ­ Иоан! Кой не се е удивлявал после на дванадесетте славни ученици! Кой не се е удивлявал на ревността на високия по дух, небесния жител Павел! Да говорим ли за другите превъзходни мъже, които са живели и които имаме сега ­ за тази опора на словото, слава на света, за това крепило на хората? Всички те са дарени на хората от Христа и от брака. А и жените, които са се прославили с благочестие и каквито виждаме доста в боговдъхновените книги, са достигнали до своята слава не извън брака и плътските вериги. Ще представя най-силното си доказателство в полза на съпружеската любов. И Христос се въплъти, макар и в чиста, но все пак в човешка утроба, и се роди от сгодена жена, като прие половината от човешкия брак в единение с Божеството. Но главното ми преимущество пред всички се състои в това, че дори да надделеят, девствениците, както и всички други, са родени от мен; защото не брачните произлизат от девственици, а девствениците произлизат от съпрузи. И съветвам децата да прекратят спора. Дори да не сте бащи, все пак сте получили живота си от бащи”.

Така каза бракът. После се явява девството с печален вид, в износена власеница, с изтощени членове, без обувки, съсухрено, с наведени към земята очи; едва отваря срамежливо уста, а същевременно страните му руменеят от прилив на честна кръв. Премествайки от главата си покривалото, то се увива мълчаливо с него. И аз се обръщам към него със следните просителни думи:

“Дъще на небето, изпълнена с вътрешна слава, вече стояща във великия хор на песнословещите небесния Цар, макар плътта и земята да те задържат тук, ела и изречи слово! Аз сам ще бъда твой защитник. Защото ти, дадена от Бога царице, вече си идвала при мен, идвала си; и, о, да би ме посещавала по-често и да би била благосклонна към мен!”

“Кой ме възвежда против волята ми на това седалище? Кой ме въвлича в празен спор и словопрение, когато изгарям от желание да служа в безмълвие на моя Бог с делата си, като Му посвещавам дневните трудове, нощните песнопения, извори от сълзи и свети очиствания? Моята сила не е в хората; не съм изкусна в словото, не ходя на народни събирания, не се възхищавам на присъдите на благосклонни съдии, които малко и за малцина спазват правосъдие, а най-често накланят везните на справедливостта ту наляво, ту надясно. Представям изгодите от тукашния живот на другите; а аз имам един закон, една мисъл ­ като се проникна от любов, да се преселвам оттук при светодателя Бог, царуващ на небето. А желанието за другите блага, за които празните, големеещи се със суетни неща хора имат високо мнение, които бързо се придобиват и още по-бързо загиват, занимава сърцето ми точно толкова, колкото дим или пара, или въздушно течение, или следа от кораб в морето. Да не виждам чест от хората, но да имам поне малка вечно пребиваваща слава на небесата, за мен е по-желано, отколкото да притежавам всичко, но да бъде отдалечена от Бога. Но се разтрепервам и се изпълвам със страх, да не би, като чуе тези размисли, някой от издигналите се високо и носещи се в ефирните пространства на новопоявилите се криле на девството, да падне на земята. Затова и излизам да окажа помощ на чедата си, като с Божието съдействие защитя правото слово. Но най-напред ще кажа на майка ми каквото подобава.

Казаното от теб в полза на брачния живот е справедливо. И се съгласявам (защото ще започна с това, с което словото ти преди малко завърши), че бракът е корен на девствениците. Той действително е корен и начало. Защото кой здравомислещ ще се отрече от родителите си? Впрочем не всичко казано от теб е вярно. Макар да си майка, все пак приеми мъдро и разумно слово, и изслушай относно раждането тайни на висока мъдрост, открити ми в тайниците на великия Бог.

Човекът е баща не на целия човек, както се твърди, а само на плътта и кръвта ­ на това в човека, което подлежи на гибел; а душата ­ диханието на Вседържителя Бог, като дойде отвън, се свързва с пръстта, както Съединилият ги, Който първоначално вдъхна душата и съчета образа Си със земята, знае това. Потвърждение на думите ми е собствената ти любов, която е непълна, защото ти обичаш в децата не душата, а само тялото; мъчно ти е, когато тялото изнемогва, и се радваш, когато то цъфти. Бащата и достойната за уважение майка изпитват по-голяма сърдечна болка за дребните телесни недостатъци на децата, отколкото за важните пороци и големите душевни недостатъци. Защото са родители на тялото, но не и на душата. Макар да те наричам майка, това е по отношение на по-лошата част. Защо завиждаш на децата за това, че имат по-добър Баща? И така, отстъпи доброволно пред великия Родител на човеците, като почетеш девството, което ще последва Бог-Отец. Казвам ти това като на майка. И казаното дотук от мен е достатъчно.

А аз, скъпи чеда на Царя на всички ­ Бога, влизам сякаш в общение с Бога и изоставям любовта към пръстта, от уважение към закона на силно желаното съгласие, който в древността Синът на безсмъртния Отец, родилият се от неокования с брачни окови, нетленния ­ от неподлежащ на разрушение Родител, постанови по времето, когато въвеждаше в рая първия Адам, необвързан с брак, а после, давайки Закона, предписа очистване на народа, очистваше ражданите със закона и почете храма с това, че служещите в него чредни свещеници спазваха телесна чистота. Свидетел за това ми е великият Иоанов баща, който зачена любимия си син, получен от него вътре в храма ­ този Христов предвестник, едва след като извърши в чистота Божиите тайни. А краят на Закона ­ Христос ­ влезе в общение с човешката природа в девическа утроба, та бракът да наведе глава към земята и да отстъпи мястото си, и да се яви по-доброто украшение. И смъртта, влязла чрез лесноразрушимата плът на първородния в ражданите от влажно семе и подлежащите на разрушаване, нападна девството и загина като огромна вълна в крайбрежна скала или като пламък, потопен във вода.

Освен това, кой се възхищава на градовете и на безсилните закони на народните събрания и вълнения? Кой се възхищава на борбите, които митологията е учредила в памет на преждевременно починали юноши? Кой хвали войнството в битките и изобилието от ястия на пировете? Кой превъзнася тщеславната мъдрост, която се състои в ловкост на ръцете или в думи и тъкани, подобни на паяжина, сплетени от крехки нишки и разпадащи се във въздуха? Кой се възхищава на труда на лозаря или на стремителния ход на бързоподвижен кораб под силен вятър? Не бракът научи хората на всичко това, но то е малка част от първоначалното наказание, което постигна Адам; в него се промъква злобната змия, дебнеща петата ми. Но дори това да са дарове на брака, нека бъдат далече от мен! Те не са ми спътници; защото бързам оттук към другия живот; а всички тези тукашни изгоди ще загинат или сега, или заедно с непостоянното движение на света. И самият ти представляваш нещо течащо, преплуваш потока на течащия живот, едва докосвайки го и пробягвайки по нещо тичащо.

Ако се възхищаваш на мъдрите, понеже са се родили от теб, представи си и пороците на негодните, за които също представляваш корен! В теб е коренът на Каин, на Содом и на тези безразсъдни, които Христос разпръсна при строежа на кулата, както и на онези, чиято гордост бе угасена от небесен дъжд, който очисти цялата земя и всичко дишащо по нея. Кой отгледа невразумяващия се от нищо фараон, дързостта на Ахав и тежките асирийски царе? Кой отгледа погубителя и детеубиеца Ирод, който даде праведната кръв за напитка на сладострастните движения на дъщерята, или убийците на Всецаря Христос, както и всички гонители, които са живели преди и след това, и в сегашните времена; а измежду последните най-голямото зло е Велиаровата яма, ужасното могъщество на погубителя на души, Юлиан, който бе поразен свише за това, че се бе заклел да воюва против Христа, и чийто прах и досега още не е изстинал, будейки голям ужас у нечестивците? А кой ще изброи всички лъжци, човекоубийци, коварни, клетвопрестъпници, грабители на собствеността на ближния, осквернители на чуждото ложе, които бракът е произвел или ще произведе на бял свят? Защото на всеки е известно, че в каквато степен прахът е повече от златото, в такава и порочните са по-многобройни от добродетелните; защото и едните, и другите вървят по неравни пътища: пътят на порочните е и долен, и бързопроходим, а добрите си проправят път по труднопроходима пътека; и затова лошите многократно превъзхождат по брой добрите.

Но ако престанеш да се възхищаваш на децата и да наричаш водения в общение с Божеството живот недостатъчен, ще приключим словото с това. Ползвай се със съмнителна слава. Ни най-малко, ни най-малко не завиждам на земната родителка. А ако ти, след като си получил като дял от Бога второстепенно място, отправяш поглед към първото, ще ти кажа справедливо, макар и прискръбно за теб слово.

Кой човек е полагал старание за това ­ да зачене най-добрия син? И що за умение е да дадеш начало на негоден син? Художникът рисува от една картина друга, не по-лоша от образеца; скулпторът вае статуи, подобни на образеца; изкуството изработва от злато всичко, каквото умът измисли; земеделецът от добро семе пожънва добър клас и желанието му достига до очаквания край. А смъртният ­ както лошият, така и добрият ­ не знае качествата на рожбата си, която ще излезе от него. И добрият не ще поръчителства, че ще произведе по-добър. Някой, бидейки Павел, ще роди на света син христоубиец ­ беззаконен Анна или Каяфа или даже някой подобен на Иуда. А друг сам целият е в грях като Иуда, но се нарича родител на божествения Павел или Петър ­ несъкрушимия камък, на когото се поверяват ключовете. Бащата не знае и дали ще роди любим син или дъщеря; но само угасява на брачното ложе надигането на плътта. От един и същ първороден произлязоха и завистливият Каин, и добродетелният Авел, принасящ благо-угодна жертва. И злонравният Исав, и благонравният Иаков са Исаакови деца; и което е най-интересното, близнаци и деца от един и същ баща не си приличат по нищо помежду си. А Соломон отначало бе мъдрец, а после стана най-порочният, като последва нравите на злочестивите жени. А пък Павловата сила е голяма и в двата случая ­ и когато унижаваше Христа, и когато, след като промени пламенната си ревност в добра любов, започна да проповядва Христа на всички. Какво от всичко това да припишем на брака? Поне аз не ще припиша нищо; защото при бракосъчетаващите се не се получава образът, който биха желали. От този, който се забавлява с игра на зарове, зависи само да хвърли заровете, а какво ще се падне, зависи не от ръцете на играча, но от случайните обръщания на заровете. Така и бракът, посявайки деца, не ги зачева благоразумни или лоши, а природата или науката ги наставляват на това.

А ако искаш да знаеш истинската причина, съвършените са съвършени, защото ги изгражда Духът или Словото. Защото в човека е скрита искра на благочестие, както в някои камъни е скрита огнена сила. С удари с желязо от кремъците се извлича  светлина; така и Словото извежда от смъртните скритото в тях благочестие. Но лошите в повече случаи заимстват това свойство от брака; защото в повечето случаи той произвежда лоши. И в преходния свят еднакъв гвоздей приковава плътта на всички към земята и еднакъв оловен товар дърпа душата надолу, еднакво наследство се пада на всички, които се раждат на земята.

Но нека престанем да говорим за децата; и ти не изтъквай добрите, и аз няма да посочвам лошите. Чистият живот е много по-добър и по други причини. Ще разбереш това, ако разгледаш любовта към Бога и любовта към тежката плът, както и природата и двойния предел на света. Защото, ако очистиш поне малко очите си от гнойта, с която те се покриват при сиянието на светлината или от помрачението и бъдеш в състояние да гледаш с отворени очи към светлостта на нашето слънце и да различаваш всичко с чист ум, тогава ще установиш, че девството, взето в целостта си, е такава жертва Богу, която е по-блестяща от злато, сплав от злато и сребро и слонова кост, че то е благоразумно, ясно като ден, лекокрило, шестващо високо, леко, пресветло, по-горе от пръстта, незадържимо в земните долини, живее в просторния небесен град и далече от плътта, с едната ръка се хваща за неостаряващия живот, а с другата получава неизчерпаемо богатство и слава, не се уподобява на костенурка, която под бремето на костения си дом с бавни стъпки едва-едва влачи влажното си тяло, не се раздвоява между Христа и владеещия плътта по силата на закона на земноводните, които ту се придържат към сушата, ту ден и нощ остават във водата, а устремява целия си ум към Бога, цъфти с раждания свише, които са по-добри от земните чеда ­ с надежда и чисти помисли, изпращани от Чистия. Напротив, семейният живот или напълно се отдалечава от Христа поради гибелни възпламенявания на плътта и светски грижи от всякакъв род, или повърхностно се докосва до божественото. Както този, който гледа едновременно две глави или две лица, или вижда на страници двойно написани букви, не долавя точно целия образ, дори да желае, но обхваща една част, а друга убягва от слабото, разсеяно зрение, така е слаба и любовта, ако е разделена между света и Христа; и обратно, силна е, ако е устремена към Единия. Човекът или, притежавайки изцяло Христа, нехае за жена си, или, правейки в себе си място на земната любов, забравя за Христа. Случвало ми се е да наблюдавам как каменоделец или дърворезбар, ако е умен и разсъдлив човек, когато се налага да сече по права линия, притваря едното си око, а с другото напряга цялото си зрение, събрано в едно, и определя точно къде е сгрешил инструментът. Така и съсредоточената любов ни поставя много по-близо до Христа, Който обича обичащия Го, вижда отправящия взора си към Него, съзижда и излиза да посрещне приближаващия се към Него. Колкото повече някой обича някого, толкова по-постоянно гледа любимия, и колкото по-постоянно го гледа, толкова по-силно го обича. Така се получава прекрасен кръг.

И аз, като възлюбих Христа, напуснах тукашния живот и не мога да поглеждам към други неща. Сладостните окови ме задържат, пленявайки ме с красота, която довежда до изумление всяка мисъл, а в мен се ражда пресветъл пламък и ме прави цялата прекрасна и светозарна. Защото само обичащият Христа черпи от самата любов към възлюбения красота за себе си; и блажен е, който я приеме. Ти, напротив, и в гърдите си изпитваш друга любов, и имаш високо мнение за себе си, че чрез грижи за децата, за имуществото или за родителите си, както казваш уж, се приближаваш повече до небето, защото това е лесно. Но мъдрата любов има предвид не само това, което е лесно.

Корабът е малък, пътят е кратък и придобиването на нещо тленно не е от значение. Но за теб това е безкрайно плаване; и ако преминеш през залива, то като вдигнеш платната, се хвалиш с мореплаване по йонийските води. Тук поривът на вятъра движи всичко и колкото е по-благоприятен, толкова по-успешно е плаването. А и дори вятърът да е насрещен, не е голяма беда човек да умре във водите. Но плаването на душата е далечно. За него е нужен добър вятър. И затова изпадам в трепет и се хващам още по-здраво за Христа, и Го търся ­ моето чисто желание  не само по време на буря, но и по време на тишина; защото Христос е сигурно прибежище за обичащите Го. Който само при нужда поглежда към Божията десница, той, щом счете, че вече не се нуждае, изоставя временната си любов. Но ако Христос свише нарани сърцето ти и го прониже цялото със спасителна стрела, то като разгледаш всяка любов поотделно, ще разбереш колко по-сладко е да бъдеш наранен от Царя.

Какво още казваш? Родителите живеят нов живот, като виждат край себе си грижовните си синове. Съпругата цъфти от грижовността на мъжа си и мъжът ­ от грижовността на съпругата си. Те имат общи радости, а скърбите и изпитанията са по-леки. Този, чиито нозе са здрави, е голяма опора за хромия.

Но за мен родители са тези, които са ме научили на добро, и деца са тези, които са обучени от мен. А за съпруг имам единствено Христа, Който, макар че стана човек и понесе кръста заради всички, обича най-вече девствениците. Гледам Го с веселие дори когато ми изпраща скърби. Радвам се, че чрез скърбите ме прави по-лека, като злато, което е било смесено с прах и после е очистено. И ако целомъдрието се огражда при теб с брак и брачни окови, то аз съм поставила за негов пазител не плътта, а Словото и любовта, която, владеейки ме, прогони всяка странична привързаност, както лъвът прогонва от себе си по-слабите животни. Плътта с плътта имат еднакви страсти и затова умеят да си угаждат взаимно в някои неща. Твоята маса е натежала от ястия; а мене ме насища неголямото парче хляб, с който великият Христос хранеше и хиляди в пустините. Ти имаш изкусно приготвено питие; а моето постоянно извира изобилно от извори, реки и дълбоки кладенци. Твоето лице е закръглено и дрехите ­ светли, а моята украса е несресаната коса и тъмната дреха. Затова пък имам дреха, на която звънтят  златни ресни ­ това е Христос, най-хубавото вътрешно украшение на душата ми. Твоето легло е меко; а на мен за постеля ми служи вретище, клони и земя, намокрена със сълзи. Ти цениш високо златото; а за мен по-силно желана е пръстта. Ти си по-неукротима от теле; а аз свеждам срамежлив поглед към земята. Ти постоянно се смееш; а при мене никога не се е и появявала усмивка. Ти си жадна за слава; а моята слава не е на земята.

Но след като разгледа и видя всичко това, погледни колко много трудности има още в брака за служещите на плътта. Жената си купува мъж, и което е най-лошото, често ­ и недобър. И на мъжа жена му е купена, и нерядко ­ омразна; това е такова зло, с което той сам се е натоварил и което не може да свали от себе си. Защото, ако са добри, съпрузите са и единодушни; понеже всичко при тях е общо. А ако са лоши, си имат домашна беда, непрекратяваща се караница. Да предположим, че не са лоши и са единодушни; но и новобрачни нерядко са били сполетявани от тежка участ. Днес ­ младоженец, а утре ­ покойник; днес ­ брачно ложе, а утре ­ гроб; скърбите са смесени с радости; весела песен предхожда тъга. Един е запалил брачния светилник, а друг вече го е угасил. Невръстният син на един е започнал да му казва: “татко”, а друг внезапно е останал без дете като обрулен от вятър клон. Първо девойка, после ­ съпруга, а после и вдовица; и всичко това ­ понякога за една нощ и един ден. Сваля къдриците, захвърля далече булчинската премяна, дере със слабите си ръце страните си, в горчивите си страдания забравя девическия срам, зове нещастния съпруг; оплаква опустелия дом и жребия на вдовството, и преждевременната скръб. Ще премълча за родилните болки, за носенето на мъртво бреме в утробата, за клетия и останал без майка плод, когато раждащата става за него първо гроб и после го ражда, за смъртта на младенци преди раждането им, за безплодната бременност; ще премълча за раждането на недоносени, малоумни и уродливи ­ за това изкривяване на човешкия род, за тази игра на плътта. Ако някой претегли това и погледне накъде ще се наклонят везните, то на всеки благоразумен ще стане съвсем ясно, че моят живот тегли силно нагоре, към царуващия на небето Бог.

А за срамното за нас няма и да говорим; защото честните уста на девството са свикнали да избягват упреците. А ако ти посочиш като упрек към богоподобното девство някой, който поне малко е посрамил моя път и е покрил нескверния Христов хитон с позор, при греховна съблазън е избрал най-голямото ти благо и като е избягал от чистия, висок живот, е сключил късен брак, то и аз ще припомня за отвратителните измени по отношение на брачното ложе, когато хората беззаконно нарушават съпружеската вярност, презрително пренебрегвайки Божиите закони. Защото това ­ когато злохитър прелюбодеец, приближавайки се до чуждо ложе, прави и рода, и връзките на любовта съмнителни ­ е една от най-гибелните злини за смъртните и унищожава вътрешността по-силно от всепоглъщащ огън. Но теб прелюбодейците и беззаконниците не те възпират от брачни връзки. Встъпват в брак и този, който още не е измил човешката кръв от себе си, след като е забил в сърцето на врага отмъщаващ за прелюбодейство меч, и този, който едва е избегнал ножа.

А мен ще ме отдалечи ли от Христа някоя безумна страст? Нима малкият камък ще прегради широката река? Това би било и неприлично, и несправедливо. Много по-добре е, ако от мнозината полетели нагоре неколцина паднат (ако е позволено да изрека тези трудно изговорими думи), отколкото всички да останат на земята поради опасение, че крилете могат да се стопят и те ще паднат долу. Защото добрите са Христова слава; а порочните... нека който е хвърлил камък към небето, да приеме грях и срам върху безразсъдната си глава! Деница по-рано бе ангел; но след падането му небесните жители не бяха лишени от славата си. И Иуда с падението си не нанесе щета на учениците; напротив, той бе изхвърлен от числото на избраните, а единадесетте апостоли останаха съвършени. Един е погубен от морето, а друг, издигнал бели платна, плава там, където вижда гроб на загинал мореплавател или избавя кораба от една гробница, за да привърже кърмата към друга.

Ще ми заповядаш ли, майко моя, да изоставя стремящия се нагоре живот или да сложим край на словото, понеже победата е на страната на дъщерята? Ако родилите ме могат да се похвалят с нещо, то това е моя похвала. Изпитваш удоволствие от това, че си майка на девството. А каква е моята слава? Нима не знаеш, че макар да са произлезли от родители, всички изброени от теб най-съвършени са по-праведни и по-добри от родителите си? И Христос, макар и Мариин Син, е много по-горе от Мария, и не само от Мария, но и от всички облечени в плът, а даже по-горе и от умовете, които просторното небе крие в себе си. И класът от малко семе е израснал до клас; а от песъчинките се е образувало парче скъпоценно злато.

Но за да постави венец на речта, нека словото за двата вида живот ­ безбрачен и брачен ­ да изнамери някакво подобие, в което да видиш края на словото ми!

Снегът приляга на зимата, а цветята ­ на пролетта, побелелите коси ­ на бръчките, а силата ­ на младежките години. Но цветя се срещат и през зимата, сняг се показва и през пролетните дни, и младостта произвежда побелели коси; а се е случвало да видим и добра старост, и старец с много по-голяма сила от силата на едва разцъфнал младеж. Така, макар бракът да има земно начало, а безбрачният живот да сгодява за Всецаря Христа, все пак се случва и девство да поваля на тежката земя, и съпружески живот да отвежда на небето. Така че, ако някой би започнал да обвинява брака, а друг ­ девството, то и двамата биха казали неистина.

Но, приятели мои, и вие, родители, и вие, безбрачни младежи и девойки, дълго ли още, като се уподобявате на презряната костенурка или на осмокракия рак, който не ходи напред, или на дългата змия, която се влачи по корем, дълго ли ще влачите живот, обременен от ужасната тегота на плътта? Нека послушаме, най-накрая, Христовите съвети и като отхвърлим красотата, славата, богатството, рода, щастието и всички измамни порождения на гибелния грях, да се вдигнем оттук, да встъпим в лекия живот, да се очистим, да бъдем единодушни с небесните чисти Сили, та като влезем в сонма на стоящите пред великия Бог, да запеем с веселие празнична песен на Царя! Както, изгонени от светлия рай, получихме като наследство брак и многотрудна земя, и всичко, което съпътства погиналите, така нека и чрез живот, непознаващ житейски окови, да влезем отново в славата, при доброто райско дърво, от което се лишихме поради безразсъдството си”.

Така говори богоподобното девство. Макар да бяха по-привързани към съпружеския живот, съдиите увенчават главата на девството. А Христос, въздаващ награда и на двете, ще ги постави до себе Си, девството ­ до дясната Си ръка, а съпружеството ­ до лявата. Но и това е голяма слава!