Послушникът Иаков и съкровеният старец

 

Един младеж на име Иаков, без да се посъветва с опитен духовник, постъпил като послушник при възрастен монах, живеещ в скита Кавсокаливия. Този старец вървял по широкия път, бил груб и неискрен към младежа, нямал познания за духовните неща, а и не се интересувал от тях. Иаков пък се стремял към подвижнически живот, искал да пости и да се моли, но старецът не го оставял. Иаков се допитал до духовник какво да прави. Духовникът го посъветвал да прояви послушание и към такъв старец, като му разкрил каква ще бъде ползата, при положение че пази ума си чист и внимава в съвестта си. Ученикът се подчинил, но вътре в себе си бил крайно притеснен и помолил духовника да отиде при друг старец. Духовникът не благословил да го оставя, а му казал във всичко да се подчинява на стареца, като му наредил подвизите пост и молитва, но да ги извършва тайно, за да не знае старецът. Иаков послушал: през нощта се молел, през деня работил, като спазвал въздържание и внимание. Но това не останало скрито за стареца, който започнал да го следи и да го заставя да яде повече и да спи.

Иаков имал обичай да идва всяка нощ при съборната църква и в притвора се молел пред иконата на Света Троица. Така постъпвал дълго време. Веднъж когато бил много скръбен от притесненията на своя старец, през време на нощната молитва чул стъпки. Скрил се. Едва чуто, в притвора влязъл старец с побелели дълги коси и целият гол. Той застанал пред вратите на църквата, помолил се, прекръстил ги и те сами се разтворили. Влязъл в храма и дълго се молел по средата на храма. Казвал някои молитви на глас. След като свършил, целунал иконите и излязъл. Прекръстил вратите и те се затворили по същия начин.

Иаков искал да узнае кой е този старец и да го помоли да го вземе при себе си, затова тръгнал след него и го следвал отдалече. Така те от Кавсокаливия се изкачили на планината, до Керася, а оттам старецът тръгнал по посока на връх Атон. Когато започнало да се съмва, те били близо до храма “Панагия”; Иаков накрая се решил да настигне стареца; но старецът, дотогава вървящ сякаш, без да го забелязва, внезапно се обърнал и казал:

- Къде отиваш?

 Иаков започнал да моли да го вземе със себе си. Старецът отговорил:

- Не можеш да живееш тук. Върви при стареца си и прояви послушание; това ще ти бъде за спасение. А който не е приел благодат, не може да живее на това място. Ти ще се спасиш там, при стареца. Знай също, че в скоро време Господ ще те прибере.

Старецът, тръгвайки, добавил:

- Ние сме двама. - После започнал да се спуска надолу от църквата.

Иаков разказал всичко това на духовника. Той потвърдил и му дал наставление как да се готви за смъртта. След три седмици Иаков починал.

След три години открили костите му. От тях излизало силно благоухание, а главата била пълна с миро. Много отци, не знаейки неговия живот, се удивлявали, както и самият негов старец.